Тази хронология показва историята на християнството от началото до наши дни. Въпросителните знаци върху датите означават, че датите не са точни.

Западната култура и християнските църкви използват Григорианския календар. Григорианският календар се въвежда през 1582 г., когато папа Григорий XIII реформира по-малко точния Юлиански календар. Реформата има за цел да коригира натрупаното отместване спрямо слънчевата година и датата на Великден; първоначално промяната е приета в католическите държави, а по-късно през вековете и от много протестантски и светски държави. Някои православни църкви и общности продължават да използват Юлианския календар за определяне на църковните празници, което причинява разлика в датите на празнуване (например Рождество – 25 декември по юлианския календар често съвпада с 7 януари по григорианския).

Григорианският календар датира години преди или след раждането на Исус. Годините, които са преди раждането на Исус, обикновено се означават с BC (преди Христос), а годините след това — с AD (anno Domini — "в годината на нашия Господ"). В съвременната научна и академична практика често се използват еквивалентните обозначения BCE ("преди Общата ера") и CE ("Общата ера").

"Първата година" е първата година от "anno Domini" (Общата ера). В системата няма нулева година: непосредствено преди 1 CE е 1 BCE. Когато бил изчислен календарният ред, учените се опитали да определят датата на раждането на Исус. Точната година не е сигурна, но според повечето изследователи тя е между 6 и 4 г. пр. н. е. Поради липсата на нулева година и различията в изчисленията, при сравняване и преобразуване на дати от различни системи трябва да се внимава.

Календарни въпроси и исторически бележки

  • Преоценка на дати: Историците често конвертират стари дати в т.нар. пролептичен (proleptic) григориански календар — т.е. прилагат правилата на Григорианския календар и за периоди преди неговото въвеждане, за да улеснят сравненията.
  • Dionysius Exiguus и системата AD: Системата за броене "anno Domini" е предложена от Дионисий Малки (Dionysius Exiguus) през VI век при съставянето на пасхални таблици; тя става широкоразпространена в Западна Европа благодарение и на англосаксонския историк Беда Преподобни през VIII век.
  • Отмествания при приемане: Приемането на Григорианския календар става по различно време в различните държави — католическите държави 1582, някои протестантски и скандинавски държави през XVIII век (напр. Великобритания и нейните колонии — 1752; Швеция окончателно 1753), а редица православни държави преминават към Григорианския календар за граждански цели през началото на XX век (например Русия — 1918; Гърция — 1923). Много православни църкви обаче запазват Юлианската система за църковния календар.
  • Литургични и граждански календари: За богослужебните нужди някои църкви използват Юлиански, другите — ревизиран или стар стил; това води до различни дати на празниците (например разлика от 13 дни в XX–XXI век между календарите).
  • Непълна точност в древността: Датировката на много ранни събития (животът на апостолите, ранната църковна дейност, местни събори и преследвания) често е приблизителна — поради липса на съвременни документи, различни хронологии и противоречиви източници.

Как се използват датите в християнската хронология

В хронологиите и енциклопедичните справки често ще видите:

  • датата с въпросителен знак (пример: 30? CE) — означава, че датировката е предположителна или спорна;
  • съпоставяне между различни календарни системи — когато източникът е използвал Юлиански календар, текстът може да уточнява дали датата е "по стар стил" (OS) или е конвертирана към "нов стил" (NS) — григорианската система;
  • преводи между BC/AD и BCE/CE — тези двойни означения са взаимозаменяеми, но BCE/CE са предпочитани в светска и академична среда като по-неутрални термини;
  • астрономическото номериране използва нулева година и отрицателни години за преди нея (например астрономическата година 0 съответства на 1 г. пр.н.е.).

Кратка подборка от ключови дати и събития (примерно)

  • ок. 6–4 г. пр. н. е. — предполагаема дата на раждането на Исус Христос;
  • ок. 27–30 CE — обществената дейност и проповедите на Исус (приблизително);
  • ок. 30–33 CE — Кръстна смърт и възкресение (приблизителни години, според различни реконструкции);
  • началото–средата на I век — разпространение на християнството в Римската империя чрез апостолите и ранните общности;
  • 325 — Първият вселенски събор в Никея (Съборът в Никея), който установява единни правила за празнуване на Великден и дава важни догматични формули (Никейски символ);
  • 1054 — Голямата схизма между Източната (православна) и Западната (католическа) църква (разделяне, предизвикано от теологически, политически и църковни различия);
  • 1517 — Началото на Реформацията (Мартин Лутер), което води до възникването на протестантските църкви и дълбоки религиозни и политически промени в Европа;
  • 1582 — Въвеждане на Григорианския календар от папа Григорий XIII за корекция на Юлиановия календар;
  • XVIII–XX век — постепенно гражданско приемане на Григорианския календар в различни държави; паралелно продължават религиозни различия в употребата за литургични цели.

Тази хронология (и други подобни справки) служи като ориентир, но при изучаване на конкретни събития е добре да се консултират и първични източници, академични изследвания и специализирани хронологии, тъй като нови археологични и текстологични открития могат да променят традиционните дати и интерпретации.