Папа Климент II е начело на Католическата църква от 25 декември 1046 г. до смъртта си на 9 октомври 1047 г. Той е роден с името Зюдгер фон Морслебен в Хорнбург, Долна Саксония (днешна Германия). Родителите му са граф Конрад от Морслебен и Хорнбург и съпругата му Амулрад; точната дата на раждане не е запазена в източниците.
Произход и ранна кариера
Зюдгер произхожда от знатен саксонски род. Почти нищо не е известно за ранното му образование, но по-късно той заема високи църковни длъжности и получава доверието на императорската власт. През 1040 г. е избран за епископ на Бамберг, една от влиятелните епископии в империята, където се отличава като привърженик на императора и администратор с репутация на решителност и дисциплина.
Сутрийският събор и избор за папа
През 1046 г. император Хенри III предприема поход в Италия, за да сложи край на дългогодишната папска смутова ситуация, при която в Рим претендират за престола няколко водачи (сред тях са Бенедикт IX, Силвестър III и папа Григорий VI). На състоялия се през декември събор в Сутри (Сутрийският събор) двама от претендентите са отстранени, а Григорий VI е склонен да подаде оставка. Хенри III предлага за нов папа своя доверен епископ Зюдгер; съборът го избира и той приема името Климент II.
Коронация на императора и папски реформи
След избора си Климент II придружава императора в Рим, където короняса Хенри III за император на Свещената Римска империя. Въпреки краткия си понтификат, Климент полага усилия за подобряване на църковната дисциплина. Най-важната му дейност е борбата срещу симонията — практиката продажба на църковни длъжности или тайнства. Той издава решения и подкрепя мерки за ограничаване на търговията с църковни привилегии и за укрепване на нравствените изисквания към духовенството.
Изборът на Климент предизвиква критика от страна на реформаторската партия в църквата, която вижда проблем в силната намеса на краля и в това, че новият папа вече е заемал епископски престол (т.нар. „папа-епископ“). Тези спорове са част от по-широкото движение за реформа, което по-късно ще придобие по-голяма сила при папство на Григорий VII и приближени на Хилдебранд.
Пътувания, канонизация и конфликт в Италия
След избора си Климент и императорът предприемат обиколка из Южна Италия, където отнасят и своите авторитетни решения. Град Беневенто отказва да приеме папата и е поставен под интердикт — мярка, която временно ограничава участието на населението в някои църковни действия, докато конфликтът не бъде уреден. По време на пътуването си Климент посещава и германски области, където провежда църковни дела и канонизира Виборада (Виборада) — мъченица, почитана заради жертвата и молитвите ѝ за своите съграждани.
Смърт и погребение
На 9 октомври 1047 г. папа Климент II внезапно умира, докато се връща към Рим. Тялото му е транспортирано в Бамберг, град който той обичал и където е бил епископ, и е погребано близо до Бамбергската катедрала. Император Хенри III продължава своето управление — той не умира заедно с папата, както понякога се съобщава в по-стари, неточни източници.
Спор за отравяне
В средата на 20-ти век гробът на Климент е изследван от учени. В останките е открито присъствие на т.нар. „оловна захар“ (оловен ацетат), което навежда на предположението, че папата е бил отровен. Анализите не дават окончателен отговор дали веществото е било използвано умишлено за убийство или е присъствало като част от медицински средства и средства за консервиране, използвани по онова време. Тълкуванията остават спорни — откритието може да означава и случайно отравяне при употреба на лекарства, популярни в средновековната фармакопея.
Наследство
Краткият понтификат на Климент II остава забележим най-вече с опита му да се бори със симонията и с ролята му при решаването на папската криза от 1046 г. Изборът му и делата му са симптоми на силното влияние на императора върху църковните назначения в този период и подчертават напрежението между имперската власт и изгряващото реформистко движение в Църквата.