Еврейски календар: значение, устройство и празнични дати в юдаизма

Еврейският календар или еврейският календар е календарът, използван в юдаизма. Той се използва за определяне на датите на еврейските празници и на седмичното публично четене на Тората. Той се използва за определяне на датата на Бар Мицва или Бат Мицва - денят, в който един млад човек се счита за възрастен в юдаизма. С него се определя датата на Яхжеит - годишнината от смъртта на роднина. Ежедневната еврейска молитва се променя в зависимост от деня от еврейския календар.

Устройство и основни принципи

Еврейският календар е лунно‑слънчев (синхронизира лунните месеци със слънчевата година). Месеците се основават на лунния цикъл (новолуние — „молад“), а годината се коригира чрез добавяне на междинен месец в определени години, за да останат основните празници през правилните сезони (например Пасха — през пролетта).

Денят започва по залез слънце. Един календарен ден тече от вечер до следващата вечер, което влияе върху отбелязването на празници и ритуали.
Месеци: 12 базови месеца в обикновена година; при високосна (пейсахен) се добавя втори месец Адар (Адар I и Адар II).
Годината: Годините се броят според епохата Ано Мунди (Anno Mundi) — „от сътворението“; календарът използва фиксирана система от правила за определяне на началото на месеците и на високосните години.

Имена на месеците и дължини

Нисан (Нисан) — пролетен месец, 30 дни (в който обикновено е Пасха/Песах)
Ияр (Ияр) — 29 дни
Сиван (Сиван) — 30 дни (Шавуот на 6 Сиван)
Тамуз (Тамуз) — 29 дни
Ав (Ав) — 30 дни (Тиша бе-Ав на 9 Ав)
Елул (Елул) — 29 дни
Тишри (Тишри) — 30 дни (Рош ха-Шана, Йом Кипур, Сукот през този месец)
Хешван (Мар-Хешван) — 29 или 30 дни
Кислев (Кислев) — 29 или 30 дни (Ханука започва на 25 Кислев)
Тевет (Тевет) — 29 дни
Шват (Шват) — 30 дни (Ту би-Шват — 15 Шват)
Адар (Адар) — 29 дни; в високосна година има Адар I (30 дни) и Адар II (29 дни) — основните празници, свързани с Адар, обикновено се празнуват през Адар II

Високосни години и цикълът Метон

За да се синхронизира лунната с слънчевата година, еврейският календар използва 19‑годишен цикъл (Метонов цикъл), в който 7 от 19 години са високосни (вмъква се допълнителен месец Адар). Това гарантира, че празници като Пасха остават през пролетта.

Калкулация и правила (фиксиран календар)

Съвременният еврейски календар е фиксиран с математически правила, въведени окончателно в периода след Хилел II (IV в. сл. Хр.).
Сред важните технически понятия е молад — средно астрономическо време на новолунието, изчислявано в дни, часове и „части“ (1 част = 1/1080 от часа).
Съществуват правила за отлагане (dechiyot), които предотвратяват началото на Рош ха-Шана в определени дни на седмицата (например правилото Lo ADU Rosh — Рош ха-Шана да не бъде в неделя, сряда или петък) и допълнителни корекции заради молад.”

Основни празници и кога се падат

Рош ха-Шана — еврейската Нова година, 1–2 Тишри; начало на десетте дни на покаяние.
Йом Кипур — Денят на изкуплението, 10 Тишри; най‑свещеният постен ден.
Сукот — Празникът на шатрите, 15–21 Тишри (седмица), съпътстван от Шмини Ацерет и Симхат Тора.
Песах (Пасха) — 15–22 Нисан (в Израел обикновено 7 дни); отбелязва изхода от Египет.
Шавуот — 6 Сиван; празникът на даването на Тората.
Ханука — 25 Кислев, продължава 8 дни; празник на осветлението.
Пурим — 14 Адар (и в някои градове 15 Адар); празникът по историята от книгата Естир.
Тиша бе-Ав — 9 Ав; ден на плач и помнене на разрушението на първите два храма и други национални трагедии.

Практически бележки и обичаи

Празнуването на някои празници е различно в Израел и в диаспората — традиционно вън от Израел някои празници се отбелязват 2 дни (йом„ тов шени шел галут“).
Бар Мицва и Бат Мицва се изчисляват по еврейския календар — важно е родителите и общността да знаят точната еврейска дата на раждане; при раждане в месец Адар в високосна година общоприетата практика е празникът да се премести на Адар II.
Яхжеит (годишнина от смърт) се отбелязва по еврейския календар и често включва запалване на кандаил и изучаване на Тора в памет на починалия.

Кратка историческа бележка

Калкулациите и имената на месеците имат древни корени и са свързани с месечните наблюдения в библейската и пост‑библейската традиция. През вековете системата е кодифицирана и математически фиксирана, за да позволи синхронизиран и предвидим календар за общностите, разпръснати по света.

Заключение

Еврейският календар е сложна и богата система, която съчетава астрономически и религиозни елементи, определя ритъма на годината в юдаизма — от ежедневните молитви и седмичното четене на Тората до големите празници, ритуали и жизнените събития като Бар Мицва/Бат Мицва и Яхжеит. Познаването на устройството и правилата му е важно както за практикуващите, така и за всеки, който иска да разбере религиозния и културния живот на еврейската общност.

Основни правила

Еврейският календар е лунно-слънчев календар, който зависи от Луната и Слънцето. Месеците в еврейския календар се основават на появата на новата луна. В същото време празникът Пасха трябва да е през пролетта. Поради тази причина годините в еврейския календар се основават на слънцето.

Една слънчева година продължава около 365 дни, а дванадесет лунни месеца - само около 354 дни. По тази причина еврейският календар добавя допълнителен лунен месец седем пъти във всеки цикъл от 19 години. Благодарение на това правило средната еврейска календарна година е с приблизително същата дължина като слънчевата година - 365 дни.

Седемдневната седмица се използва, за да се определи денят за Шабат, денят за почивка. Седмицата не зависи от слънчевата година или лунния месец. Вместо това тя зависи от броенето на седем дни, което се смята, че датира от древни времена. Седмицата е важна част и от еврейския календар.

Мозаечен под на зодиак в синагогата от VI в. в Бейт Алфа, Израел.

Тази фигураn2 , от средновековен ивритски календар, напомня на евреите за палмовата клонка (лулав), клонките мирта, върбовите клонки и цитрона (етрог), използвани по време на празника Сукот.

История

Според Книгата Изход евреите използват лунно-слънчев календар още от времето, когато са напуснали Египет. Първата заповед, която еврейският народ получава като нация, е заповедта за определяне на новолунието. Много скоро след това евреите получили заповедта да се уверят, че Пасхата се пада през пролетта.

В Танах (еврейската Библия) месеците обикновено са номерирани, а не назовани. (Вижте таблицата по-долу.) Само четири имена на месеци се появяват в Танах отпреди Вавилонското изгнание (вижте таблицата). Имената на месеците в съвременния еврейски календар са взети от имената на месеците във вавилонския календар по време на вавилонското изгнание (VI в. пр. Хр.).

Първоначално новият месец започвал, когато свидетели идвали в Синедриона (висшия равински съд) и свидетелствали, че са видели на небето новия полумесец. Синедрионът също така решавал кога към календара да се добави допълнителен месец, за да се пази Пасха през пролетта. (Вижте Метоновия цикъл.) След разрушаването на Втория храм през 70 г. от н. е. за Синедриона става по-трудно да се събира и да изслушва свидетели. По тази причина Синедрионът установил фиксирана, основана на правила форма на календара. Маймонид описва напълно съвременния еврейски календар около 1178 г. от н.е.

В съвременния ивритски календар годините се броят като Anno Mundi (на латински: "година на света"). Това представлява традиционното броене на годините от сътворението на света, описано в Битие. Тази година е anno mundi 5783.

В караимския юдаизъм

В малката общност на караимския юдаизъм календарът е много подобен. Караитите обаче използват свидетели, за да определят датата на новия полумесец. Те все още използват узряването на ечемика, за да решат дали да добавят допълнителен месец към годината. Поради тези причини караимският календар може да се различава леко от основния еврейски календар.

Дни от еврейската календарна седмица

Ден от седмицата ( иврит)	Превод	Денят започва от залез слънце	Денят продължава до залез слънце
יום ראשון йом ришон	първи ден	Събота	Неделя
יום שני Йом шени	втори ден	Неделя	Понеделник
יום שלישי йом шелиши	трети ден	Понеделник	Вторник
יום רביעי йом реви'и	четвърти ден	Вторник	Сряда
יום חמישי Йом хамиши	пети ден	Сряда	Четвъртък
יום ששי йом шиши	шести ден	Четвъртък	Петък
שבת шабат	Шабат (събота)	Петък	Събота

Месеци

Месец # в Библията	Име на месеца на английски език	Име на месеца на иврит	Брой дни	Време на годината	Бележки
1	Нисан	נִיסָן	30	Март-април	преди изгнанието име Авив ("пролет") Месец на Пасхата
2	Ияр	ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА	29	Април-май	име Ziv ("светлина") преди изселването
3	Sivan	סִיוָן	30	Май-юни	Месец Шавуот
4	Тамуз	תַּמּוּז	29	Юни-юли
5	Ab	אָב	30	Юли-август	Месец Тиша Б'Ав
6	Елул	אֱלוּל	29	август-септември
7	Тишрей	תִּשְׁרֵי	30	Септември-октомври	доизселническо име Етаним ("силен") Месец Рош Ашана, Йом Кипур и Сукот
8	Хешван (или Мархешван)	מַרְ)חֶשְׁוָן)	29 или 30	Октомври-ноември	име преди изгнанието Bul
9	Kislev	כִּסְלֵו	30 или 29	Ноември-декември	Месец на Ханука
10	Тевет	טֵבֵת	29	Декември-януари
11	Шеват	שְׁבָט	30	Януари-февруари
12	Adar	אֲדָר	29	Февруари-март	Месец Пурим - във високосна година: 12a: Адар I ('אֲדָר א), 30 дни 12б: Адар II ('אֲדָר ב), 29 дни

Подробности

Денят и седмицата

В еврейския календар значението на деня е заимствано от еврейската Библия: "И беше вечер, и беше утро, един ден". Тъй като "вечер" идва преди "утро", денят в еврейския календар започва вечерта. За много цели денят в еврейския календар започва при залез слънце. Но когато е важно да се уверим, че предишният ден е напълно приключил, денят започва при настъпването на нощта.

Хората, които отпечатват календари или пишат програми за календари за компютри, пренебрегват това правило. Те разглеждат датата по еврейския календар и датата по Григорианския календар, която е в една и съща полунощ, като един и същи ден. Те предполагат, че хората, които четат ивритския календар, знаят правилото за залез слънце. Всеки път, когато празник, рожден ден или годишнина се появяват в печатния календар, те всъщност започват на предния ден, при залез слънце.

В еврейския календар всеки седми ден е Шабат - денят на почивка. Седмицата е цикълът на отброяване на всяка група от седем дни, завършващи с Шабат. Седмицата не се влияе от никакви други календарни изчисления. На иврит единственото наименование на първите шест дни от седмицата е наименование за броене: "Първи ден", "Втори ден" и т.н. Единственият ден от седмицата със специално име е седмият ден - Шабат. (Вижте таблицата по-горе.)

Молад

Изчисляването на еврейската календарна година и месец започва с молад. Молад е еврейска дума, която означава "раждане". Думата се отнася до "раждането" на новата луна всеки месец. Съвременният еврейски календар използва изчислена молад: средната дължина на цикъла от новолуние до новолуние в продължение на много години. Дължината на молад е 29 дни, 12 часа, 44 минути, 3¹ ⁄₃ секунди.

Редовни и високосни години

Една година от 12 лунни месеца би била дълга 354 дни, но еврейската календарна година трябва да бъде слънчева година - около 365 дни. Освен това еврейската календарна година трябва да има или 12, или 13 месеца. Не е позволено да има "част" от месец, така че тринадесетият месец се добавя седем пъти във всеки цикъл от деветнадесет години. Това е адаптация на ^{n 2}Метоновия цикъл - календарен цикъл, който е бил добре познат в древността. По традиция^{n 3} , еврейският календар добавя допълнителен месец през 3, 6, 8, 11, 14, 17 и 19 година от цикъла.

Изчисляване на Рош Хашана за тази и следващата година

Еврейските календарни месеци трябва да бъдат лунни месеци. Поради тази причина изчисляването на Рош Хашана, еврейската нова година, започва с молада за месец Тишрей. Започвайки оттам, правилата на календара допускат две основни причини за отлагане на Рош Хашана с един или повече дни:

Отлагане на Рош Ашана, ако часът на молад (в Йерусалим) е след 12:00 ч. на обяд. Ако не съществуваше това правило, Рош Ашана щеше да бъде в деня преди молад в частите на света, разположени на изток от Йерусалим.
Отлагане на Рош Ашана, така че да не започва в неделя, сряда или петък. Това правило не позволява Йом Кипур да бъде в деня преди или след Шабат. То също така не позволява Хошана Рабба, седмият ден от Сукот, да бъде в Шабат.
След като бъде изчислена Рош Ашана за тази година, се изчислява Рош Ашана за следващата година, като се започва от времето, което е 12 или 13 периода молад в бъдещето.

След като са известни датите за тазгодишната и следващата Рош Ашана, изчисляването на календара между тях е лесно.

Изчисляване на календара

Продължителността на една молада е малко над 29¹ ⁄₂ дни. Тъй като един месец трябва да има цял брой дни, изчисляването на календара започва с редуване на месеци с 30 и 29 дни. Така се получава средна продължителност от 29¹ ⁄₂ дни и обща продължителност на 12 месеца от 354 дни. Оттук нататък дължината на месеците се променя, както следва:

Когато се добави допълнителният месец, той става шести месец (считано от Тишрей) и винаги има 30 дни.
Когато броят на дните между тази и следващата Рош Ашана е 355 дни в обикновена година (или 385 дни във високосна година), е необходим допълнителен ден. Той се прибавя към Хешван (втори месец, считано от Тишрей), който тогава има 30 дни.
Когато броят на дните между тази и следващата Рош Ашана е 353 дни в обикновена година (или 383 дни във високосна година), е необходим един ден по-малко. Той се отнема от Кислев (месец три, считано от Тишрей), който тогава има 29 дни.

(Вижте таблицата с месеците по-горе.)

Календарни месеци и астрономическо новолуние

Първият ден от еврейския календарен месец, известен като Рош Ходеш (

רׂאשׁ חוֹדֶש), винаги е близо до астрономическото новолуние. Често обаче не е точно на астрономическото новолуние. Има две причини за това:

Изчисленията на календара се основават на средната продължителност на един лунен цикъл. Действителната продължителност на отделните лунни цикли варира във времето.
Правилата за отлагане на Рош Ашана (вж. по-горе) отдалечават Рош Ходеш от астрономическото новолуние. Хората, които са създали изчисленията, са решили, че приближаването на Рош Ходеш до новолунието е по-малко важно от другите фактори.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява еврейският календар?

О: Еврейският календар, известен още като еврейски календар, е календар, използван в юдаизма за определяне на датите на еврейските празници и други важни събития.

В: Какви са някои от приложенията на еврейския календар?

О: Еврейският календар се използва за определяне на датата на Бар Мицва или Бат Мицва, Яхрзеит (годишнина от смъртта на роднина) и за определяне на ежедневната молитвена служба, която трябва да се спазва.

В: Колко често се променя?

О: Еврейският календар се променя всяка година в зависимост от лунните цикли.

В: Различава ли се от другите календари?

О: Да, той се различава от повечето други календари, защото следва лунните, а не слънчевите цикли.

В: Кога евреите започват да използват този вид календар?

О: Евреите са използвали този вид лунен календар още в древността.

В: Как хората използват еврейския календар днес?

О: Днес хората използват Еврейския календар, за да следят религиозните празници и обреди, както и важни житейски събития като Бар/Бат Мицва и Яхзеит.