Латински език | език, използван в Древен Рим
Латинският език е италийски език, използван в Древен Рим. Открити са кратки латински текстове от около V в. пр.н.е. и по-дълги текстове от около III в. пр.н.е.
Класическият латински език е използван през 1 век пр.н.е. и е бил официалният език на Римската империя. Той е бил широко използван в западната част на Средиземноморието. Езиците, известни като романски езици, са се развили от говоримата, неофициална версия, наречена вулгарен латински.
Латинският език е бил много важен за християнството в продължение на много векове. Той все още се използва по време на някои религиозни дейности. Той е официален език във Ватикана, където папата ръководи Римокатолическата църква. Хората във Ватикана понякога говорят помежду си на латински (ако имат различни първи езици). Месата на Католическата църква може да се извършва изцяло на латински език. Това е месата от римски обред (извънредна форма).
Текуща употреба
Латинският се нарича мъртъв език, защото вече никой не говори латински като първи език. Въпреки че е мъртъв език, той не е изчезнал, защото все още се използва в ежедневието от някои хора. Всъщност много хора все още го изучават в училище. Латинският език все още е полезен, защото показва как функционира обществото. Познаването на латинския език улеснява изучаването на романските езици.
Хората все още четат латинската класика, като стиховете на Вергилий, мемоарите на Цезар и речите на Цицерон. Освен това латинският език се използва широко като международен помощен език, особено в Католическата църква, и от биолозите при описването и даването на имена на нови видове.
Латинският език все още се използва в таксономията за даване на научни наименования на видовете и групите от видове живи същества. Някои термини, използвани в медицината за назоваване на части на тялото (като кости) и наименования на някои болести, също се пишат на латински.
Разновидности
Съществуват три вида латински: класически латински, вулгарен латински и църковен латински. Класическият латински се е използвал от образованите римляни и все още се изучава в цял свят. Вулгарният латински е по-разпространената говорима разновидност, използвана от обикновените римляни, и се изучава от народите, завладени от римляните. Църковният латински е разпространен в италианските училища и все още се използва от Римокатолическата църква.
През Средновековието латинският е бил най-важният език в по-голямата част от Европа. Той се е преподавал в много европейски училища, а във всички университети латинският е бил използван като език за преподаване. Латинският език започва да губи значението си по време на Реформацията, но все още често се използва от авторите на научни книги и енциклопедии. До около 1900 г. много университети приемат дисертации, написани на латински.
Тъй като по време на римските завоевания хората от други региони на Европа научават вулгарния латински, всеки регион развива свой собствен език, опростена форма на латинския. Тези езици се наричат романски езици и се говорят и днес. Петте романски езика с най-голям брой говорещи са испански, френски, португалски, италиански и румънски. Романските езици са много близки един до друг и говорещите един романски език могат да разберат много думи и изречения (както в текстове, така и в разговорни изказвания) от друг романски език. Например говорещите португалски език често могат да разбират испански език. Може да се каже, че романските езици са съвременни диалекти на латинския език.
Граматика
Латинският език има подобна структура на наклонение като старогръцкия, но различна азбука.
В латинския език има седем различни падежа на съществителните имена: именителен, звателен, винителен, родителен, дателен, аблативен и местен. Вокативният падеж почти винаги е същият като номинативния; ако обаче номинативът завършва на -us, той се променя на -e, а ако номинативът завършва на -ius, той се променя на -i. Локативът е във формата на дателен падеж. Латинските съществителни имена се склоняват или променят в зависимост от начина, по който се използват в изречението. Едно съществително име може да се склони по пет различни начина. Тези начини се наричат склонения. Склоненията са номерирани от 1 до 5 (първо склонение, второ склонение и т.н.), като всяко от тях има различни окончания, които определят склонението на съществителното. Когато едно съществително се склонява, се създават дванадесет форми, по две за всеки от падежите на съществителното (локативът се пропуска).
Подобно нещо се прави и с глаголите, което се нарича спрежение. При спрежението на глагола се образуват шест форми. Съществуват пет фактора, които могат да променят глагола: лице, число, време, глас и настроение. Общо има 120 възможни форми на латинските глаголи.
Латинският надпис на тази плоча гласи: "През 1883 г. след обяд, в рамките на втория и третия час, император Франциск Йосиф, заедно с група хора, благоволи да удостои с присъствието си тази библиотека."
Писане на латиница
Някога латинският език се е писал на восъчни плочки. Мястото е било малко и затова думите са се събирали една до друга, без разстояние между тях. Понякога се е използвал папирус, но той е бил скъп. Препинателните знаци са древна идея, но навлизат в латинския по-късно. Малките букви са сравнително съвременно изобретение. Римската азбука произлиза от етруския език.
Следва уводът към "Метаморфози" на Овидий (книга 1, редове 89-100), в който се описва Златният век.
| Старо писане | Съвременно писане |
| AVREA-PRIMA-SATA-EST-ÆTAS-QVAE-VINDICE-NVLLO SPONTE-SVA-SINE-LEGE-FIDEM-RECTVMQVE-COLEBAT | Aurea prima sata est aetas, quae vindice nullo, sponte sua, sine lege fidem rectumque colebat. |
| Превод на български | |
| Това е Златният век, който без принуда, без закони, спонтанно възпитава доброто и истинското. Нямало страх или наказание: нямало заплашителни думи, които да бъдат прочетени, фиксирани в бронз, нямало тълпа от поддръжници, които да се страхуват от лицето на съдията, те живеели спокойно без защита. Нито един бор, отсечен в планините, все още не беше достигнал до течащите вълни, за да пътува към други земи: хората познаваха само собствените си брегове. Нямаше стръмни ровове, обграждащи градовете, нямаше прави военни тъпани, нямаше свити рога, нямаше мечове и шлемове. Без да използват армии, хората прекарвали живота си в кротък мир и сигурност. | |
Лапис Нигер е стела от 6 или 5 век пр.н.е. На нея е поставен един от най-старите известни латински надписи.
След падането на Римската империя
След падането на Римската империя много хора все още използват латински. Учени като Тома Аквински, Петрарка, Еразъм, Лутер, Коперник, Декарт и Нютон пишат на латински. Като пример може да се посочи Хуго Гроций, който през 1625 г. публикува своя труд De jure belli ac pacis (За правото на война и мир), който е една от основите на международното право.
Заглавна страница на основния труд на Карол Линей, публикуван през 1798 г. Този труд е в основата на съвременната таксономия. Написано е на латински език
Въпроси и отговори
В: Какъв език е използван в Древен Рим?
О: В Древен Рим се е използвал латинският език.
В: Кога за първи път се появяват кратки латински текстове?
О: Кратките латински текстове се появяват за пръв път около V в. пр.
В: Какъв вид латински език е използван през 1 век пр.н.е.?
О: Класическият латински език се е използвал през I в. пр.
В: Къде е бил разпространен латинският език?
О: Латинският език е бил широко разпространен в западната част на Средиземноморието.
В: Как романските езици са се развили от латинския?
О: Романските езици са се развили от вулгарния латински, който е неофициална версия на говоримия латински.
В: Защо латинският език все още е важен за християнството днес? О:Латинският език е важен за християнството и днес, защото все още се говори по време на някои религиозни дейности и е официален език във Ватикана, където папата ръководи Римокатолическата църква. Месата на Католическата църква също може да се извършва изцяло на латински език (месата от римски обред).
