Свети Тома Аквински (1225 – 7 март 1274) е католически доминикански свещеник от Италия и е католически светец и един от най-влиятелните философи и богослови на Средновековието. Роден е в Рокасека (Roccasecca) като син на граф Ландулф (Андулф) Аквински и графиня Теодора от Теано.

Ранен живот и образование

Ранното си образование Тома получава в бенедиктинския манастир в Монте Касино, където придобива солидна подготовка по латинско богословие и класическа философия. По-късно учи в университета в Неапол, където получава прякора „тъпият вол“ (лат. stupor mundi) — прозвище, което се отнася повече до спокойния му, съсредоточен характер, отколкото до неговите умствени възможности. Тома изучава философия, богословие, църковна история, литургия и канонично право, като неговото обучение съчетава както традиционното монашеско знание, така и новите интелектуални влияния от Арістотел.

Влизане в ордена и академична кариера

Около 1244 г. Тома решава да стане монах в доминикански орден. Семейството му, което го е възпитало с надеждата да поеме светската титла или да стане абат, го задържа в замъка и се опитва да промени решението му; след няколкогодишна борба и задържане той накрая е освободен и окончателно се присъединява към доминиканците. След постригането си продължава обучението си под ръководството на известния учен Алберт Велики (Albertus Magnus) в Колон и Париж, където по-късно става изтъкнат преподавател и влиятелен мислител в рамките на схоластичната традиция.

Философия и богословие

Аквински е най-известен с опита си да съчетае християнското богословие с философията на Аристотел. Той разработва систематична теологична методика, която използва логически аргументи и философски понятия за изясняване и защита на доктрините на вярата. Сред най-важните му съчинения са Summa Theologica (Summa Theologiae) и „Summa contra Gentiles“. В работите си Тома формулира и аргументи за Божието съществуване, най-известни под общото наименование „петте пътя“ — логически и метафизични обосновки, част от които са свързани с т.нар. космологичния аргумент.

Тома е основоположник и важен систематизатор на теорията за естественото право. В неговата концепция съществуват различни нива на правния и нравствен порядък: вечен закон (Lex aeterna), естествен закон (Lex naturalis) и човешки закон (Lex humana). Според него човешкият разум може, чрез разсъждение върху човешката природа и крайния човешки благо, да открие общи норми, които да ръководят нравственото поведение. Той има по-оптимистична визия за човешката природа — човекът е предразположен към доброто и чрез благодат и разум може да постигне морално усъвършенстване.

Смърт и наследство

Томас Аквински умира на 7 март 1274 г. в абатството Фосаново (Fossanova) по време на пътуване към Втория Лионски събор. Бива канонизиран през 1323 г. и по-късно е провъзгласен за един от доктори на Църквата. Папа Лев XIII през XIX в. окуражава възраждането и използването на неговата философия и богословие (енциклика Aeterni Patris), което довежда до силно влияние на томизма в католическата мисъл и в богословското образование.

Аквински остава важна фигура за католическата теология, за развитието на западната философска традиция и за правната и моралната мисъл. Много училища, колежи и университети носят неговото име, например Папският и кралски университет "Санто Томас" в Манила, Филипините. Той е и покровител на студентите и на академичните среди; неговият стил на комбиниране на вяра и разум остава модел за поколения теолози и философи.

Паметни дни и титли: датата на неговия патронен празник е 28 януари. В католическата традиция често е наричан „Доктор ангелически“ (Doctor Angelicus) заради яснотата и чистотата на своето богословие.