Философия: определение, основни идеи и история на мисленето

Идеите във философията често са общи и абстрактни. Това обаче не означава, че философията не се занимава с реалния свят. Например в "Етика" се говори за това как да бъдем добри във всекидневния си живот. Метафизиката задава въпроса как функционира светът и от какво е изграден. Понякога хората говорят за това, че имат "лична философия", което означава начинът, по който човек мисли за света. Тази статия не е посветена на "личните философии" на хората. Тази статия е за идеите, които се обсъждат от философите (хора, които мислят и пишат за начините на мислене) от дълго време.

Въпросите, свързани с философията, се наричат философски въпроси. На повечето философски въпроси никога не може да се даде сигурен отговор. Те се фокусират върху важни теми, като например смисъла на живота, смъртта и морала. Пример за философски въпрос е следният: "Има ли на света знание, което да е толкова сигурно, че никой разумен човек да не може да се съмнява в него?". Други въпроси, задавани от философите, са:

• Какво трябва да направим в живота си?
• Какво се случва с душата след смъртта, как душата влиза в тялото преди смъртта?
• Защо се раждаме?
• Защо трябва да живеем?
• Защо в живота има толкова много препятствия?
• Как да преодолеем страданието?
• Какво е значението на материалния живот?
• Ще съществува ли Вселената вечно?
• Какво е красотата?
• Имаме ли свободна воля?
• Съществува ли Бог?
• Съществува ли светът около нас?
• Какво е истина?
• Какво е злото?
• Каква е връзката между ума и тялото?
• Какъв е смисълът на живота?

Думата "философия" се превежда директно като "любов към мъдростта". Тя идва от гръцката дума "Philosophia", като "Philo" означава "обичащ", а "Sophia" - "мъдрост".

Съществуват различни видове философия от различни времена и места. Някои философи произхождат от Древна Гърция, като Платон и Аристотел. Други идват от Азия, като Конфуций, Буда, Ади Шанкара и Лаоци. Някои философи са от Средновековието в Европа, като Уилям от Окам или Свети Тома Аквински.

Влиятелни философи от 1600-те, 1700-те и 1800-те години са Томас Хобс, Рене Декарт, Джон Лок, Дейвид Хюм и Имануел Кант. Философи от 1900-те години са Сьорен Киркегор, Лудвиг Витгенщайн и Жан-Пол Сартр.

Философията се стреми да разбере истините за света и за това как го възприемаме. Тя се опитва да отговори на важни въпроси, като прави заключения въз основа на наблюдения на човешката природа и реалния свят.

Понякога философията се опитва да отговори на същите въпроси като религията и науката. Философите дават различни отговори на един и същ въпрос. Много видове философия критикуват или дори атакуват вярванията на религията.

В своя труд "Критика на чистия разум" Имануел Кант задава следните въпроси:

1. Какво да кажа?
2. Какво да правя?
3. На какво се осмелявам да се надявам?
4. Какво е човекът?

Отговорите на тези въпроси дават различните категории философия.

Категории в областта на философията

Философията може да бъде разделена на различни групи в зависимост от вида на задаваните въпроси. По-долу е представен списък на въпросите, разделени на групи. Един възможен списък от отговори на тези въпроси може да се нарече "философия". Съществуват много различни философии, тъй като всички тези въпроси имат различни отговори според различните хора. Не всички философии задават едни и същи въпроси. Това са въпросите, които обикновено се задават от философите от западния свят:

Метафизика:

Понякога метафизиката се разделя на онтология (философия на реалния живот и живите същества), философия на ума и философия на религията, но тези поднаправления са много близки помежду си.

Онтология:

• Какъв е светът, който виждаме около нас? (Какво представлява реалността?)
• Има ли нещо повече в света от това, което виждаме и чуваме?
• Ако никой не е видял нещо да се случва, означава ли това, че то не се е случило?
• Какво означава да кажем, че нещо е възможно? Съществуват ли други светове?
• Има ли нещо много специално в това да си човек или изобщо да си жив?
• Ако не, защо някои хора смятат, че има?
• Какво е пространство? Какво е време?

Философия на ума:

• Какво е ум?
• Какво представлява тялото?
• Какво е съзнание?
• Хората правят ли избор или могат да изберат само едно нещо? (Имат ли хората свободна воля?)
• Какво прави думите или идеите значими? (Каква е връзката между смислените думи или идеи и нещата, които те означават?)

Философия на религията:

• Имат ли хората души?
• Има ли Бог, който е създал Вселената?

В епистемологията:

• Какво е знание?
• Как можем да знаем нещо?
• Какво е наука?
• Какво е истина?

В етиката:

• Какво е правилно и неправилно, добро и лошо?
• Трябва ли хората да правят някои неща, а други не?
• Какво е правосъдие?

В естетиката:

• Какво е красотата? Какво става, ако един човек смята, че дадена картина е красива, а друг - че е грозна? Може ли картината да бъде едновременно красива и грозна?
• Красиви ли са истинските неща?
• Красиви ли са добрите неща?
• Какво е изкуство? Обикновено смятаме, че скулптурата в музея е изкуство. Ако един скулптор извая от глина скулптура на скала и я постави в музей, мнозина биха я нарекли изкуство. Но какво става, ако човек вземе камък от земята - камъкът ли е произведение на изкуството?

В логиката:

• Какво означават думите, които използваме?
• Как можем да казваме неща (особено идеи) по начин, който има само едно значение?
• Могат ли всички идеи да бъдат изразени с помощта на езика?
• Как истинността на предпоставката на един аргумент влияе върху истинността на неговото заключение?
• Как можем да разсъждаваме правилно?

В аксиологията:

• Какво има стойност?
• Наистина ли времето е пари? или ние сме го превърнали в такова?
• Любовта, красотата или справедливостта имат ли някаква стойност?

Други раздели включват есхатология, телеология и теология. През миналите векове естествените науки са били включени във философията и са се наричали "естествена философия".

Лесно е да се твърди, че философията е нещо добро, защото помага на хората да разберат света по-добре. Философията помага на хората да се научат да действат и да мислят. Философите вярват, че задаването на философски въпроси е полезно, защото помага на хората да научат повече за себе си, за света и за другите. Може да се твърди, че въпросът "Добра или лоша е философията?" сам по себе си е философски въпрос.

Някои хора обаче смятат, че философията е вредна, защото насърчава свободното мислене и поставя под въпрос убежденията на другите. Някои философии също така влизат в противоречие с религията и се противопоставят на религиозните вярвания. Например философии като някои екзистенциалистки възгледи твърдят, че животът и човешкото съществуване нямат друг смисъл освен този, който ние измисляме или измисляме. Повечето религии не са съгласни с това убеждение.

Много от основните науки, включително физика, биология, психология и химия, някога са били смятани за част от философията. Когато фактите за природата стават все по-разбираеми, тези дисциплини се отделят в свои собствени области. В днешно време теми като съзнанието, теорията на решенията и приложната етика са намерили независимост от философията. Може да се твърди, че философията е спомогнала за развитието на тези науки и че в исторически план тя е била важна област на изследване.

Философите задават въпроси за идеите и се опитват да намерят отговори на тези въпроси. Философът също така анализира понятия, аргументи и проблеми във философията.

Някои от тях са учени, които работят в университети или колежи. Тези философи могат да пишат книги и статии за философията и да водят курсове по предмета за студенти от университети или колежи.

Някои от тях са и монаси, художници или учени. Те също така мислят за философски идеи и въпроси.

Философите често използват както реални, така и въображаеми примери, за да изтъкнат нещо. Например те могат да пишат за реален или измислен човек, за да покажат какъв според тях е добрият или лошият човек.

Някои философи търсят най-простия начин да отговорят на даден въпрос и казват, че това вероятно е правилният отговор. Това е процес, наречен бръснач на Окам. Други смятат, че сложните отговори на въпросите също могат да бъдат правилни. За пример на философски проблем вижте парадокса на Бога.

Философите използват логиката, за да решават проблеми и да отговарят на въпроси. Логическата последователност е крайъгълен камък на всяка приемлива теория. Философите, които не са съгласни с дадена теория, често се опитват да намерят логическо противоречие в нея. Ако открият противоречие, това им дава основание да отхвърлят тази теория. Ако не намерят противоречие, философът може да покаже, че теорията води до заключение, което е неприемливо или смешно. Този втори подход се нарича reductio ad absurdum.

Хората, включени в списъка, трябва да са истински философи, а не социални или политически активисти. Списъците нямат за цел да бъдат пълни.

• Заблуда
• Истината

• Blumenau, Ralph. Философия и живот. ISBN 978-0-907845-33-1
• Крейг, Едуард. Философия: много кратко въведение. ISBN 978-0-19-285421-6
• Харисън-Барбет, Антъни. Овладяване на философията. ISBN 978-0-333-69343-8
• Ръсел, Бъртранд. Проблеми на философията. ISBN 978-0-19-511552-9
• Sinclair, Alistair J. 2008. Какво е философия? Въведение. ISBN 978-1-903765-94-4
• Sober, Elliott 2001. Основни въпроси на философията: текст с четива. Upper Saddle River, Prentice Hall. ISBN 978-0-13-189869-1
• Соломон, Робърт К. Големите въпроси: кратко въведение във философията. ISBN 978-0-534-16708-0
• Уорбъртън, Найджъл. Философия: основи. ISBN 978-0-415-14694-4
• Нагел, Томас. Какво означава всичко това? Много кратко въведение във философията. ISBN 978-0-19-505292-3
• Pojman, Louis P. Classics of Philosophy (vols. 1, 2, & 3)
• Артър, Едуин Английските философи от Бейкън до Мил
• Beardsley, Monroe Европейски философи от Декарт до Ницше
• Котингам, Джон 2008 г. Западна философия: антология. 2nd ed. Malden, MA: Blackwell Pub., .
• Тарнас, Ричард. Страстта на западния ум: разбиране на идеите, които са оформили нашия светоглед. ISBN 978-0-345-36809-6