Знание: какво е, видове, доказателства и епистемология
Какво е знание: видове, доказателства и епистемология — философски и научни перспективи, от Платон до съвременните методи за обосновано познание.
Знанието често се описва като разликата между истинските неща и мнението. Информацията, която е вярна, може да се смята за знание, но не всяка истина автоматично е знание: за да претендираме, че "знаем" нещо, обикновено е нужно и то да бъде обосновано. Знанието обикновено е подкрепено с доказателства или причини; ако дадено твърдение не е подкрепено с подходяща обосновка, трудно можем да го приемем за знание.
Какво означава "знание"
В ежедневната реч знанието може да бъде просто вярна информация или факти. Във философията обаче понятието е по-строго: знание обикновено се разглежда като убеждение, което е вярно и добре обосновано. Това разграничение цели да отдели неоснователните мнения и случайните вярвания от онова, което имаме основания да считаме за надеждно.
Видове знание
Знанието може да има различни форми:
- Декларативно знание (знаеш "че") — знания за факти и твърдения (например: "Знае се, че Земята обикаля около Слънцето").
- Процедурално знание (знаеш "как") — умения и способности (например: "знаеш как да караш кола"). Това е разграничението, подчертaно от Райл в контраст между "да знаеш това" и "да знаеш как" (философията).
- Тацитно знание — трудно изразими умения или опит, често придобити чрез практика и наблюдение.
- Социално и колективно знание — знания, които възникват в рамките на групи, институции или култури.
- Априорно и апостериорно знание — знание, независещо от опита (априорно), и знание, основано на опит (апостериорно).
Епистемология: изучаването на знанието
Процесът на систематично изследване на знанието се нарича епистемология. Класическото философско определение за знание, приписвано на Платон, е като "обосновано вярно убеждение" — тоест, за да знаеш нещо, трябва (1) да вярваш в това, (2) то да е вярно и (3) да имаш обоснование за вярата си (Платон). Това определение обаче е предизвикано от т.нар. проблеми на Гетиър (Gettier), които показват случаи, в които тези три условия са изпълнени, но мнението все пак се счита за не-истинско знание.
Доказателства и обосновка
Доказателствата и обосновката са в центъра на това, което отличава знанието от необоснованото вярване. Обосновката може да бъде логическа, емпирична или процедурна. Някои истини са верни по дефиниция (напр. геометрични факти като че в кръг има 360 градуса), защото това произтича от начина, по който използваме понятията. Други твърдения изискват наблюдение, експеримент или надеждни свидетелства.
Логика, дедукция и индукция
Логическите форми на разсъждение — като силогизма на Аристотел — показват как определени заключения следват от дадени предпоставки: например, "Ако всички лебеди са бели, и това е лебед, то той трябва да е бял" (силогизъм). В реалния свят обаче предпоставките могат да бъдат неверни (в действителност не всички лебеди са бели), затова дедукцията гарантира валидност само ако предпоставките са верни. Индукцията пък обобщава от наблюдения, но е уязвима на грешки и изисква внимание към методологията и контрола на изкривяванията.
Методи за придобиване на знание
Основни източници и методи за придобиване на знание включват:
- Перцепция и наблюдение (чрез сетивата)
- Памет и опит
- Логическо разсъждение и дедукция
- Индуктивни обобщения и емпирични изследвания
- Авторитетни свидетелства и експертни мнения
- Интуиция и рационален интуитивизъм в някои философски теории
Научният метод и фалъбилизъм
Един от най-разпространените и ефективни начини за натрупване на надеждно знание е научният метод. Той включва наблюдение, формулиране на хипотези, експериментиране и повторяемост на резултатите. Философите на науката подчертават, че научното знание не дава абсолютни, вечни гаранции — то е най-добрият инструмент, който имаме във всеки даден момент, и е подложено на проверка и ревизия (философи на науката). Този подход се нарича фалъбилизъм: всички научни теории са условни и могат да бъдат опровергани от нови данни.
Скептицизъм и ограничения на знанието
Философският скептицизъм поставя под въпрос възможността да имаме сигурно знание — например, чрез аргументи за грешки в перцепцията, илюзии или радикален скептицизъм за външния свят. Въпреки това, практическото знание и научният прогрес показват, че можем да постигнем надеждни и полезни вярвания, дори ако абсолютната сигурност е рядка или недостъпна.
Заключение
Знанието е сложна категория, която обхваща факти, умения и оправдани убеждения. Важни са както истинността на твърденията, така и начините, по които те са обосновани. Изследването на знанието — епистемологията — разглежда тези въпроси, обсъжда видове знание, методи за тяхното придобиване и границите на нашата увереност. В практичен контекст научният метод остава най-надеждният подход за проверка и разширяване на знанието, при това с осъзнаването, че всички научни заключения са временни и подлежат на преразглеждане.
Религия и знание
Познанието в религията се различава по това, че зависи от вярата, убежденията и авторитета на религиозните водачи, а не от научни или правни доказателства. Съществуват различни възгледи за това дали религиозните твърдения следва да се считат за знание.
В много християнски направления, като католицизма и англиканството, знанието е една от седемте дарби на Светия дух. В Едемската градина знанието е факторът, който прави хората алчни и коварни. Но в книгата Притчи се казва: "за да бъдеш мъдър, първо трябва да се подчиняваш на ГОСПОДА" (9:10).
В исляма знанието има голямо значение. "Всезнаещият" (al-ʿAlīm) е едно от имената на Бога, което отразява различни свойства на Бога в исляма. Коранът твърди, че знанието идва от Бога (2:239), а различни хадиси насърчават придобиването на знания. Съобщава се, че Мохамед е казал: "Търсете знание от люлката до гроба" и "Наистина хората на знанието са наследници на пророците". На ислямските учени, теолози и юристи често се дава титлата алим, което означава "знаещ".
Въпроси и отговори
В: Какво е знание?
О: Знанието е информация, която е вярна и може да бъде подкрепена с доказателства. То може да се отнася до теоретично или практическо разбиране на даден предмет и може да бъде скрито или явно.
В: Как Платон определя знанието?
О: Платон определя знанието като "обосновано вярно убеждение".
В: Кой е най-широко разпространеният начин за намиране на достоверно знание?
О: Най-разпространеният начин за намиране на надеждно знание е научният метод.
В: Абсолютна истина ли е всяко научно знание?
О: Не, всички научни знания са временни, а не претенции за абсолютна истина.
В: Какъв е смисълът на разграничението на Райл между "да знаеш, че" и "да знаеш как"?
О: Смисълът на разграничението на Райл между "да знаеш това" и "да знаеш как" е да покаже, че има различни видове разбиране, когато става въпрос за познание на нещо - теоретично или практическо.
В: Какви твърдения са със сигурност верни?
О: Твърденията, които са със сигурност истинни, са кръгови, основани на начина, по който използваме думи или термини. Например можем правилно да твърдим, че в кръга има 360 градуса, тъй като това е част от начина, по който се дефинират кръговете.
В: Какво доказва силогизмът на Аристотел?
О: Силогизмът на Аристотел показва, че този вид разсъждения имат машинна форма - ако всички лебеди са бели, а това е лебед, значи трябва да е бял - но в действителност не всички лебеди могат да са бели.
обискирам