Силогизъм
Силогизмът е дедукция. Това е вид логически аргумент, при който едно твърдение (заключението) се извежда от две или повече други (предпоставки). Идеята е измислена от Аристотел.
В "Аналитика" Аристотел определя силогизма като "разсъждение, в което, след като се предполагат определени неща, по необходимост се получава нещо различно от предполагаемите неща, защото те са такива". (24b18-20)
Всяко пропозиция трябва да съдържа някаква форма на глагола "да бъдеш". Категоричният силогизъм е като малка машина, изградена от три части: главна предпоставка, второстепенна предпоставка и заключение. Всяка от тези части е пропозиция и от първите две се определя "истинностната стойност" на третата част.
Примери
Основна предпоставка: Всички хора са смъртни.
Малка предпоставка: всички гърци са мъже.
Заключение: Всички гърци са смъртни.
Всеки от трите отделни термина представлява категория. В горния пример това са "хора", "смъртни" и "гърци". "Смъртни" е основният термин; "гърци" - второстепенният термин. Предпоставките имат и един общ термин помежду си, който е известен като среден термин; в този пример "човек". И двете предпоставки са универсални, както и заключението.
Основна предпоставка: Всички смъртни умират.
Малка предпоставка: Някои мъже са смъртни.
Заключение: Някои хора умират.
Тук основният термин е "умре", второстепенният термин е "хора", а средният термин е "смъртни". Главната предпоставка е универсална; второстепенната предпоставка и заключението са конкретни. Аристотел изследва различни силогизми и определя валидните силогизми като силогизми, чието заключение е вярно, ако и двете предпоставки са верни. Примерите по-горе са валидни силогизми.
Соритът е форма на аргументация, при която поредица от непълни силогизми е подредена така, че предикатът на всяка предпоставка да формира субекта на следващата, докато субектът на първата не се съедини със субекта на последната в заключението. Например, ако се твърди, че даден брой песъчинки не прави купчина и че една допълнителна песъчинка също не прави купчина, то заключението, че никакво допълнително количество пясък няма да направи купчина, означава да се конструира аргумент сорите.
Логика днес
Силогизмът е заменен от логиката от първи ред след работата на Готлоб Фреге, публикувана през 1879 г. Тази логика е подходяща за математиката, компютрите, лингвистиката и други дисциплини, тъй като използва числа (количествени променливи) вместо изречения.
Въпроси и отговори
В: Какво е силогизъм?
О: Силогизмът е вид логически аргумент, при който заключението се извежда от две или повече предпоставки.
В: Кой е създал идеята за силогизма?
О: Идеята за силогизма е на Аристотел.
Въпрос: Как Аристотел определя силогизма?
О: В "Предишни анализи" Аристотел определя силогизма като "разсъждение, при което, след като са предположени определени неща, по необходимост се получава нещо различно от предположените неща, защото те са такива".
В: Колко предпоставки са необходими в един силогизъм?
О: В един силогизъм са необходими две или повече предпоставки.
В: Какво трябва да включва всяка пропозиция в един силогизъм?
О: Всяка пропозиция трябва да съдържа някаква форма на глагола "да бъде".
В: Какво представлява категоричният силогизъм?
О: Категоричният силогизъм е като малка машина, съставена от три части: главна предпоставка, второстепенна предпоставка и заключение.
В: Как се определя "истинността" на третата част на категоричния силогизъм?
О: "Истинностната стойност" на третата част на един категоричен силогизъм се определя от първите две предпоставки.
