Мохамед (ок. 570 г. - 8 юни 632 г.) е арабски религиозен, политически и обществен водач. Основава религията ислям, а последователите му се наричат мюсюлмани.

Родителите на Мохамед, роден в Мека, умират в детството му и той остава сирак. На шестгодишна възраст за него се грижи дядо му Абд ал-Мутталиб, който умира само две години по-късно. В младежките си години Мохамед придружава чичо си Абу Талиб по време на търговски пътувания. През 610 г. от н.е., на четиридесетгодишна възраст, докато Мохамед се моли, според сведенията той среща Гавраил и получава първото откровение на Корана. Първоначално Мохамед проповядва тези откровения на близките си приятели и семейството си. Започва да проповядва монотеизма публично, където получава съпротива от меканските политеисти. Политеистите бойкотирали Мохамед в продължение на три години, през които Мохамед почти не можел да яде и да пие. Нападали го с камъни, подигравали му се, докато се молел, и накрая го принудили да напусне родния си град Мека.

Докато Мохамед пътува към Медина, той попада на Таиф и проповядва там, където политеистите хвърлят камъни, в резултат на което Мохамед кърви и почти припада. След като стига до Медина с Абу Бакр, мединските мюсюлмани помагат на Мухаммад и правят там джамия.

Смята се, че той е потомък на Исмаил, син на Авраам и последният от всички пророци (печатът на пророците). Той се възприема като пример, който всички мюсюлмани трябва да следват.

 

Откровения и Коранът

Според ислямската традиция Корана е бил откровение, предавано на Мохамед чрез ангела Гавраил в продължение на приблизително 23 години. Тези откровения формират свещения текст на исляма и са основа за вярата, правото и нравствените норми в мюсюлманските общности. Наред с Корана, преданията за думите и делата на Мохамед (хадисите) и практиката му (суната) са важни източници за разбиране на религиозните правила и ежедневието на мюсюлманите.

Роля като политически и обществен водач

След Хиджра (преселването от Мека в Медина през 622 г.) Мохамед не е само религиозен учител — той става и политически ръководител. В Медина той успява да създаде първата ислямска общност (умма), изготвя известния „Конституция на Медина“, която регулира взаимоотношенията между различни племена и религиозни групи, и въвежда административни и съдебни практики. Под негово ръководство общността се защитава и разширява чрез серия от конфликти и договори, сред които битките при Бадр, Ухуд и стратегическата отбрана при Окопа (битката на окопа).

Някои от ключовите събития включват:

  • Хиджра (622 г.) — преместване в Медина, което бележи началото на ислямската ера;
  • Договорът от Худейбия (628 г.) и последвалото мирно проникване в Арабския полуостров;
  • Покоряването на Мека (630 г.), когато Мохамед влиза в родния си град почти без кръвопролития и демонстрира помилване към противниците;
  • Прощалната проповед на Арафат (632 г.), в която са формулирани важни етични и социални принципи на исляма.

Социални и религиозни реформи

Мохамед въвежда редица социални мерки и норми, които трансформират арабското общество: регулации за наследство и семейни отношения, защита на вдовиците и сираците, забрана на някои предишни практики (като частична форма на детско жертвоприношение и прекомерните произволи), както и насърчение на милосърдието и социалната справедливост. Много от тези промени са запазени в ислямското право и практика.

Основни религиозни практики

Под негово влияние се формират централните стълбове на ислямската вяра, сред които са:

  • Шахада — изповядване на вярата;
  • Салат — петкратна молитва;
  • Зака́т — милостиня и социална отговорност;
  • Саум — пост през месец Рамазан;
  • Хадж — поклонение в Мека, което всеки способен трябва да извърши поне веднъж.

Наследство и историческо значение

Мохамед остава ключова фигура в световната история. За мюсюлманите той е последният пророk и образец за лично и обществено поведение. След смъртта му на 8 юни 632 г. в Медина (където е погребан в близост до джамията на Пророка) последователите му продължават да разпространяват исляма извън Арабския полуостров. Неговите учения и пример оформят религиозните, правните и социалните системи в много общества през следващите векове.

Източниците за живота и дейността на Мохамед включват самия Коран, колекции от хадиси и биографични трудове, написани през следващите столетия. Поради естеството на тези източници и дългия период на устна традиция, отделни детайли и интерпретации варират между изследователите и среди — както вътре в ислямската традиция, така и сред светските историци.

Независимо от различните исторически гледни точки, ролята на Мохамед като ключова религиозна и политическа фигура в ранната история на исляма е широко призната и продължава да бъде предмет на богословски, исторически и културни изследвания.