Мохамед | Арабски религиозен, политически и социален лидер
Мохамед (ок. 570 г. - 8 юни 632 г.) е арабски религиозен, политически и обществен водач. Основава религията ислям, а последователите му се наричат мюсюлмани.
Родителите на Мохамед, роден в Мека, умират в детството му и той остава сирак. На шестгодишна възраст за него се грижи дядо му Абд ал-Мутталиб, който умира само две години по-късно. В младежките си години Мохамед придружава чичо си Абу Талиб по време на търговски пътувания. През 610 г. от н.е., на четиридесетгодишна възраст, докато Мохамед се моли, според сведенията той среща Гавраил и получава първото откровение на Корана. Първоначално Мохамед проповядва тези откровения на близките си приятели и семейството си. Започва да проповядва монотеизма публично, където получава съпротива от меканските политеисти. Политеистите бойкотирали Мохамед в продължение на три години, през които Мохамед почти не можел да яде и да пие. Нападали го с камъни, подигравали му се, докато се молел, и накрая го принудили да напусне родния си град Мека.
Докато Мохамед пътува към Медина, той попада на Таиф и проповядва там, където политеистите хвърлят камъни, в резултат на което Мохамед кърви и почти припада. След като стига до Медина с Абу Бакр, мединските мюсюлмани помагат на Мухаммад и правят там джамия.
Смята се, че той е потомък на Исмаил, син на Авраам и последният от всички пророци (печатът на пророците). Той се възприема като пример, който всички мюсюлмани трябва да следват.
Живот
| Част от поредица за |
| Мохамед |
|
|
| Живот o Животът в Мека o Миграция в Медина o Живот в Медина o Прощално поклонничество o Основни етапи и записи |
| Кариера |
| Чудеса |
| Прегледи o Евреи o Християни |
| Наследяване |
| Похвала o Durood o Наат o Mawlid |
| Перспективи o Ислямски o Мохамед в Библията o Еврейски o Средновековно християнство o Историчност o Критика |
| Свързани |
Детство
Мохамед е роден около 570 г. в Мека. Баща му, който се казвал Абдула, починал шест месеца преди раждането на Мохамед. Майка му, Амина, умира, когато той е на шест години. Затова след смъртта на Амина за него се грижи дядо му Абдул-Муталиб, но и той умира две години по-късно, когато Мохамед е на девет години. След смъртта на дядо му за него се грижи чичо му Абу Талиб, който му е опора през много години от живота му на възрастен.
Началото на пророчеството
През 610 г. от н.е., когато Мохамед е на четиридесет години, той отива на разходка в планината Хира близо до Мека. Според мюсюлманите ангелът Джибраил (Гавраил) разговаря с него в една пещера в планината. Историята разказва, че когато Мохамед за първи път видял ангел Гавраил, той припаднал, защото Гавраил бил много голям. Ето какво е казал Джибраил на Мохамед:
"Прочетете... в името на Бога, Който е направил човека от капка кръв... Бог е най-награждаващ... Онзи, Който научи човека да пише с перо... и научи човека на онова, което той не знаеше."
Мохамед се върна вкъщи при съпругата си Хадиджа и ѝ разказа какво се е случило. Дошли нови откровения, които му заповядали да проповядва това, което му било низпослано от Бога. Когато Мохамед започнал да проповядва за първи път, много от жителите на Мека, които се покланяли на идоли, не харесали нещата, които Мохамед казвал. Но имало и хора, които се вслушвали в проповедите му и се подчинявали на посланията му. Тези хора били първите последователи на исляма. Лидерите на Мека наказвали и измъчвали последователите на исляма. Някои последователи на исляма били екзекутирани. Мохамед се противопоставил на това и продължил да проповядва исляма.
Според мюсюлманската традиция планината Хира е мястото, където Джибраил за пръв път говори с Мохамед.
Пътуването на Мохамед към отвъдния свят; Елементите на ужас и страх, "които са се събрали в древен Израел" (в Ге-Бен-Хинном, децата, които са били изгорени и принесени в жертва на Молек (Еремия 32:35)), се появяват по подобен начин (Молек-Малик) в Джаханнам от Корана (43:77). (Миниатюра, XV в.)
Хиджра
След като Мохамед завършва в Мека, той занася посланието си в Медина, където някои хора научават за него и последователите му. Те го посрещнали в града си и Мохамед поискал от тях да приемат исляма. Те се съгласили и много от последователите му отишли в Медина. Това придвижване от Мека към Медина се нарича хиджра. Хиджра е и началото на ислямския календар. Мохамед остава, докато всички негови хора напуснат благополучно Мека.
Когато Мохамед остава в Мека, чичо му Абу Лахаб обучава седем мъже да убият Мохамед в съня му. Според историята те не са го видели да напуска Мека. Мъжете влезли в дома му и намерили братовчед му Али. Абу Лахаб и неговите конници отишли в пустинята, за да търсят него и приятеля му Абу Бакр.
Престоят му в Медина
Мохамед и Абу Бакр пристигат в Медина. Някои хора посрещнаха Мохамед в домовете си. Той използва камилата си, за да покаже на всички къде ще построи къщата си. В задната част на тази къща била построена и първата джамия в Медина - малко място за молитва.
Хората от едно силно еврейско племе в Медина не били съгласни с ученията и правилата, установени от Мохамед. Това племе казало на съюзниците си в Мека да продадат всички вещи и домове, които мюсюлманите от Мека са оставили. Мюсюлманите и тези от Мека бяха посъветвани да се борят за собствеността си. Мохамед им казал да не го правят.
Мюсюлманите от цяла Медина били призовани да се съберат в джамията, в която Мохамед се молел. Било им казано да се борят срещу жителите на Мека, които опожарявали домовете им и крадели имуществото им.
Войните
Езичниците курайши от Мека чуха за това и изпратиха по-голяма армия, наброяваща 1000 воини, за да се бият с мюсюлманите. Те се срещнаха в Бадр, но езичниците бяха победени, а Абу Джахл, един от езическите водачи, също беше убит.
Но мюсюлманите губят втората битка при Ухуд. Една година след битката при Бадр армията на Мека получава външна помощ. Мюсюлманските стрелци не успяват да се вслушат в инструкциите на Мохамед и Халид ибн ал-Уалид умело се възползва от това. Хамза, последният чичо на Мохамед, е убит, когато един роб от Мека хвърля копие в гърдите му. Самият Мохамед е ранен.
След това през 627 г. Абу Суфян повежда курайшите и техните съюзници да нападнат самата Медина. Те обаче не успяват да преминат окопа, който мюсюлманите са изкопали около Медина. След няколко седмици коалицията се разпада и се прибира по домовете си. Мединците се смятат за победители.
Примирието с Мека
След като езичниците от Мека не успяват да установят контрол над Медина, мюсюлманите стават по-силни. Тогава езичниците решават да сключат примирие с мюсюлманите. Това означава, че те няма да се бият помежду си в продължение на десет години. Мюсюлманите използват това като възможност да разговарят с други хора в цяла Арабия. За три години много хора сменили религията си с исляма.
Но това примирие не продължи дълго. След три години от него малка група конници от Мека нападнала мюсюлмански лагер и убила няколко от тях. Мюсюлманите в Медина научават за това и примирието е отменено. Абу Суфян, третият водач на Мека приживе на Мохамед, се опитал да възобнови примирието, но Мохамед учтиво отхвърлил предложението. Мохамед казал на последователите си да бъдат готови да превземат Мека. След като Мека била превзета, те продължили да превземат Торкан.
Превземането на Мека
През 630 г. повечето хора в Арабия стават мюсюлмани и се включват в голямата армия на Мохамед, която трябва да превземе Мека. Заради големия размер на армията жителите на Мека се страхуват да отвърнат на удара. Абу Суфян, който се чувствал нещастен заради нарушеното примирие, отишъл в лагера на Мохамед извън Мека, за да поиска прошка. Мохамед не казал, че ще му прости, затова той се върнал у дома. Докато бил при Мухаммад, той променил религията си към исляма, като казал Свидетелството (аш-Ашаада):
"Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах, и свидетелствам, че Мохамед е Пратеникът на Аллах."
На следващия ден мюсюлманската армия се отправи към Мека. Всички се прибраха по домовете си и затвориха всички врати и прозорци. Страхуваха се, че мюсюлманите ще ги убият заради лошите неща, които са направили на мюсюлманите преди много години. Но мюсюлманите се отправили към Кааба, за която се смята, че е построена от Авраам и неговия по-голям син Исмаил. Билал ибн Риба, бивш етиопски роб, извикал на висок глас пред жителите на Мека, че всички са в безопасност: "Всички, които сложат оръжие, са в безопасност. Всички, които са в дома на Абу Суфян, са в безопасност. Всички, които се намират зад затворени врати, са в безопасност."
Абу Суфян чу това в дома си. От това той научава, че Мохамед му е простил. По това време Мохамед и неговите последователи премахват и разбиват всички идоли от Кааба. Идолите били статуи, на които се покланяли като на богове. Мохамед прощава на всички граждани на Мека. Накрая Билал се изкачил на върха на Кааба и призовал за молитва. Това била победата на Мохамед в разпространението на исляма в цяла Арабия. Но тъй като бил стар, той нямало да живее дълго.
Смъртта му
През 632 г., на 8 юни, Мохамед се разболява тежко. Преди да умре, той съобщава на последователите си за смъртта си. Погребан е в покоите на съпругата си Айша в Медина, където се намира Масджид ан-Набауи (джамията на Пророка). В Медина неговият приятел Абу Бакр отишъл в Масджид ан-Набауи и извикал на хората:
"Ако някой от вас се покланя на Мохамед, трябва да знае, че Мохамед е мъртъв. Но тези от вас, които се покланят на Аллах(СВТ) (Бог), нека знаят, че Аллах(СВТ) (Бог) е жив и не може да умре."
Въпреки че Мохамед умира, ислямът скоро се разпространява в целия Близък изток. След това, векове по-късно, той продължава да се разпространява и достига до Африка, Азия и Европа. Ислямът се е превърнал в една от най-големите и най-бързо развиващите се религии в света.
Масджид ал-Набауи в Медина. Смята се, че Мохамед е погребан в сградата със зеления купол. Тя е била неговият дом, когато е бил жив.
Връзки
Когато мюсюлманите произнасят или пишат името на Мохамед, те обикновено го допълват с "Мир и благословии за него" (на арабски: sall-Allahu `alayhi wa sallam). Например: "Мохамед (мир и благословение върху него)". В печатните издания често се използва калиграфски символ, вместо да се изписва фразата. Сунитите вярват, че Абу Бакр е наследил Мохамед. Шиитите вярват, че Али е трябвало да наследи Махаммед.
Наследство
Изображения на Мохамед
Повечето мюсюлмани не правят и не показват изображения на Мохамед. Коранът не твърди, че никога не трябва да се правят изображения на Мохамед, но съдържа пасажи, които забраняват създаването на идоли. В хадисите също има пасажи срещу създаването на изображения на Бога. Мюсюлманите, особено мюсюлманите сунити, смятат, че не трябва да има изображения на Мохамед. Когато хората създават изображения на Мохамед, някои мюсюлмани могат да сметнат това за неуважително, обидно и емоционално нараняващо.
През 2005 г. датски вестник публикува политически карикатури на Мохамед. При последвалите демонстрации загинаха повече от 100 души. Йохан Галтунг, норвежки математик и активист за мир, се опита да помогне на двете страни да се обединят и да поговорят за това. Според Галтунг нападенията срещу датски институции са приключили, след като правителството е поканило за разговори.
На 7 януари 2015 г. братята Куаши, с качулки и въоръжени с автомати "Калашников", нахлуват в редакцията на списание "Шарли ебдо" и стрелят по събралите се хора. Те убиват карикатуристите Кабу, Шарб, Оноре, Тигнус и Волински, психоаналитичката Елза Каят, икономиста Бернар Марис, коректора Мустафа Уерад, полицая Франк Бринсоларо, който защитава Шарб, Мишел Рено, основател на фестивала Rendez-vous du Carnet de voyage, поканен на срещата, и пазача Фредерик Буасо. Те раняват тежко и карикатуриста Рис, журналистите Филип Лансон и Фабрис Николино, както и уебмастъра Симон Фиески.
Когато напускат сградата, точно преди да убият полицая Ахмед Мерабет, който лежи на тротоара ранен и моли за милост, терористите крещят: "Ние отмъстихме за пророка Мохамед".
Освен това следните убийства са официално свързани с клането в Charlie Hebdo: Клариса Жан-Филип, 27-годишна полицайка, е убита в предградието Монтрьож. Четирима души бяха взети за заложници в супермаркет в източната част на Париж. Това са Йохан Коен, 20 г., който е работил в супермаркета, Филип Брахам, 45 г., бизнес мениджър в ИТ фирма, Йоав Хатаб, 21 г., студент, а най-младата жертва в супермаркета, Франсоа-Мишел Саада, 64 г., е бивш управител на пенсионен фонд.
32-годишният Амеди Кулибали, който взе заложници в супермаркета, е свързан от парижката прокуратура и със стрелбата и раняването на 32-годишен бегач в парк в югозападната част на Париж в деня на нападението срещу Charlie Hebdo.
Анонимна илюстрация към "Останалите знаци на миналите векове" на ал-Бируни, изобразяваща Мохамед, който забранява наси по време на прощалното поклонение, османско копие от XVII в. на ръкопис от XIV в. (Илханат) (Единбургски кодекс).
Съпруги
Списък с имената на съпругите му в хронологичен ред
Khadijah bint Khuwaylid
Абдуллах ибн Джафар съобщи, че е чул Саидуна Али да казва в Куфа, че Пратеникът на Аллах (мир и благословии на Аллах върху него) е казал: "Най-добрата от жените на своето време беше Мариам, дъщерята на Имран, а най-добрата от жените на своето време беше Хадиджа, дъщерята на Хувайлид." Тя беше на 40 години, когато се ожениха.
Sawda bint Zamʿa
Савда бинт Зам'а е първата жена, която имигрира в Абисиния по пътя на Аллах.
Айша
Айша беше младо момиче. Описват я като много интелигентна и с много добра памет. Аиша прекарва следващите девет години от живота си с Мохамед, запомня всичко, което е видяла и чула, с голяма яснота и съобщава много от разказите на Мохамед. Тя се омъжва за Мухаммад, когато е на девет години.
Hafsa bint Umar
С брака си с Хафса Мохамед укрепва връзките между двама от най-близките си сподвижници, които след смъртта му стават първите двама правилно ръководени халифи. Сега той е женен за дъщерята на Абу Бакр - А'иша, и за дъщерята на Умар - Хафса.
Zaynab bint Khuzayma
Тя се предлага за брак на Мохамед, който приема предложението ѝ и се жени за нея. Зайнаб бинт Хузайма е смятана от общността за много щедра към сираците и бедните, като по-късно става известна като "Майката на бедните". Тя умира само осем месеца след това.
Ум Салама
Тя не е единствената съпруга, овдовяла в резултат на битката при Ухуд, и благодарение на този брак много от сподвижниците следват примера на Мохамед, като се женят за вдовици и включват тях и децата им в кръга на семействата си, вместо да ги оставят да се борят сами.
Zaynab bint Jahsh
Както и при всички бракове на Мохамед, всички мюсюлмани имаха какво да научат от него. Този брак трябваше да покаже, че Зайед ибн Харета не е син на Мохамед, и да демонстрира, че социалното ниво е от значение, когато става въпрос за брак. Тя се хвалеше с факта, че бракът ѝ е бил уреден от Аллах. Именно в този момент Мохамед променя името ѝ от Бара на Зайнаб.
Juwayriyya bint al-Harith
Мохамед мислеше как да спаси нея и цялото ѝ племе от опасност. Като се ожени за Джувейрия, Бану Мусталик щеше да може да влезе в исляма с чест и с премахнато унижение от скорошното си поражение, така че вече нямаше да се чувства необходимо да започва война за отмъщение, която щеше да продължи, докато една от двете страни не бъде унищожена.
Ramla bint Abi Sufyan
Тя разказа, че веднъж Мохамед ѝ казал: "Ще бъде построена къща в рая за всеки, който в рамките на един ден и една нощ се помоли дванадесет пъти доброволно", и добави: "Оттогава никога не съм преставала да го правя".
Safiyya bint Huyayy
Единственият човек, който можеше да я спаси от превръщането ѝ в робиня, след като се е радвала на такава висока позиция, беше Мохамед. Въпреки че баща ѝ е планирал да убие Мохамед след битката при Ухуд и е заговорничил с Бану Курайза да изтреби всички мюсюлмани по време на битката при Ал-Хандак. Мюсюлманите вярват, че това е било характерно за Мохамед, тъй като се смята, че той не изпитва никаква обида.
Maymunah bint al-Harith
Мохамед ѝ дава името Маймуна, което означава "благословена", и Маймуна живее с Мохамед малко повече от три години, до смъртта му. Казват, че е била много добродушна и че се е разбирала добре с всички, като не е имало кавги или разногласия с никоя от другите съпруги на Мохамед, свързани с нея. Айша казва: "Сред нас тя изпитваше най-голям страх от Аллах и правеше най-много за поддържане на роднинските връзки."
Maria al-Qibtiyya
Твърди се, че Мохамед, семейството му и сподвижниците му са почитали и уважавали Мария. Тя прекарва три години от живота си с Мохамед, до смъртта му, и умира пет години по-късно. През последните пет години от живота си тя остава отшелник и почти не излиза, освен за да посети гроба на Мохамед или гроба на сина си. След смъртта ѝ Умар ибн ал Хатаб води молитвата над нея и тя е погребана в Ал Баки.
Още четене
- Adil Salahi (2002 г.). Мохамед: Мохамед: човек и пророк. Ислямска фондация (Великобритания). ISBN 978-1-86204-290-2.
- Andrae, Tor (2000). Мохамед: Мохамед: Човекът и неговата вяра. Dover. ISBN 978-0-486-41136-1.
- Армстронг, Карен (1993). Мохамед: Мохамед Мохамед: Биография на Пророка. Сан Франциско: Харпър. ISBN 978-0-06-250886-7.
- Berg, Herbert, ed. (2003). Метод и теория в изследването на ислямския произход. E. J. Brill. ISBN 978-90-04-12602-2.
- Кук, Майкъл (1983 г.). Мохамед (преиздание от 1996 г.). Oxford University Press. ISBN 978-0-19-287605-8.
- Dashti, Ali (1994 г.). Двадесет и три години: Изследване на пророческата кариера на Мохамед. Мазда. ISBN 978-1-56859-029-5.
- Хамидула, Мохамед (1998 г.). Животът и делото на Пророка на исляма. (с.н.) (Исламабад: Ислямски изследователски институт). ISBN 978-969-8413-00-2.
- Motzki, Harald, ed. (2000). Биографията на Мохамед: (Ислямска история и цивилизация: изследвания и текстове, том 32). Brill: "Изследване на източниците на информация", сп. ISBN 978-90-04-11513-2.
- Rodinson, Maxime (1961). Мохамед. New Publishers. ISBN 978-1-56584-752-1.
- Rodinson, Maxime (2002 г.). Мохамед: Мохамед: Пророкът на исляма. Tauris Parke Paperbacks. ISBN 978-1-86064-827-4.
- Рубин, Ури (1995 г.). "Окото на наблюдателя" (The Eye of the Beholder): Мохамед, както го виждат ранните мюсюлмани (текстови анализ). Издателство Дарвин. ISBN 978-0-87850-110-6.
- Schimmel, Annemarie (1985). И Мохамед е Негов пратеник: Почитането на Пророка в ислямското благочестие. Издателство на Университета на Северна Каролина. ISBN 978-0-8078-4128-0.
- Stillman, Norman (1975 г.). Евреите в арабските земи: история и извори. Jewish Publication Society of America. ISBN 978-0-8276-0198-7.
- Warraq, Ibn (2000). В търсене на историческия Мохамед. Prometheus Books. ISBN 978-1-57392-787-1.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Мохамед?
О: Мохамед е арабски религиозен, политически и социален лидер, който основава религията ислям. Мюсюлманите го възприемат като пророк.
В: Кога и къде е роден?
О: Мохамед е роден около 570 г. в Мека.
Въпрос: Кой се грижи за него, след като родителите му умират?
О: След смъртта на родителите му за него се грижи дядо му Абд ал-Мутталиб, докато не умира две години по-късно.
Въпрос: Какво се случва, когато Мохамед е на четиридесет години?
О: Когато Мохамед бил на четиридесет години, докато се молел, според сведенията той срещнал Гавраил и получил първото откровение на Корана.
Въпрос: Как реагирали хората на публичното му проповядване на монотеизма?
О: Хората реагирали отрицателно на публичното му проповядване на монотеизма; бойкотирали го в продължение на три години и го нападали с камъни, когато се опитвал да се моли или проповядва.
В: Къде отива Мохамед, след като напуска Мека?
О: След като напуска Мека, Мохамед се отправя към Медина, където мединските мюсюлмани му помагат да построи джамия.
