Джамия: значение, функции и архитектура на мюсюлманския молитвен дом

Много джамии са известни архитектурни произведения. Често те са построени в стил, който е останал непроменен в продължение на много векове. Много джамии имат молитвени зали, куполи и минарета. Те могат да имат и вътрешен двор. Джамиите често са построени с шарени стени.

Джамиите са построени за първи път на Арабския полуостров. Мюсюлманите, които са ги построили, са използвали стари архитектурни стилове. Те също така комбинират тези стилове по нов начин. Голямо влияние оказват дворците, построени по време на династиите на Партия и Сасанидите в Персия. Дворецът Сарвестан от епохата на Сасанидите е добър пример за това. Той има сводест вход и централен купол. Тези характеристики вече са съществували в Персия преди исляма.

След арабската инвазия в Персия новият стил със сасанидското си влияние е използван в новия ислямски свят. В различните региони на ислямския свят се развиват много форми на джамии. Сред важните типове джамии са ранните абасидски джамии, джамиите тип Т и джамиите с централен купол в Анадола. През XX в. много страни, които забогатяват от петрола, плащат за построяването на много нови джамии. Владетелите на тези държави често наемат водещи архитекти, които да проектират тези джамии. Сред тях имало и немюсюлмани.

Арабски план

Много ранни джамии имат квадратен или правоъгълен план. Те също така имат молитвена зала и затворен двор. Това е така нареченият арабски план. Първите джамии от този тип са построени по време на династията на Умаядите.

Плоският покрив на молитвената зала е поддържан от колони. За да се поддържат такива покриви, са били необходими много редици колони; това се нарича "хипостилна архитектура". Една от най-известните хипостилни джамии е Mezquita de Córdoba в Испания. Тя се поддържа от над 850 колони.

В топлите средиземноморски и близкоизточни климатични условия дворът служи за задържане на голям брой вярващи по време на петъчните молитви. Често хипостилните джамии имат външни аркади. Те позволяват на посетителите да се наслаждават на сянката. Джамиите с арабски план са построени предимно по време на династиите на Умаядите и Абасидите. Арабският план е бил много прост, което не е позволявало много по-нататъшно развитие. Това е довело до изпадането на този стил джамии в немилост.

Централен купол

Османците започват да строят джамии с централен купол през XV век. Тези джамии имат голям купол, разположен в центъра на молитвената зала. Може да има и по-малки куполи, които са разположени извън центъра на молитвената зала или на останалата част от джамията. Този стил е силно повлиян от византийската религиозна архитектура с използването на централни куполи.

Иуан

Джамиите иван са известни със своите куполни помещения и ивани. Иваните са помещения с дъговиден покрив. В единия им край има отвор. Един или повече ивани са обърнати към централен двор, който служи за молитвена зала. Стилът е заимстван от предислямската иранска архитектура. Повечето джамии в този стил се намират в Иран.

Минарета

Повечето джамии имат минарета. Минаретата са високи кули. Обикновено се намират в един от ъглите на джамията. Върхът на минарето е най-високата точка в джамията и обикновено е най-високата точка в района около джамията. Най-високото минаре в света се намира в джамията Хасан II в Казабланка, Мароко.

Първите джамии са били без минарета. Най-консервативните ислямски групи, като уахабитите, все още избягват изграждането на минарета. Те ги смятат просто за модна украса и за ненужни. Първото минаре е построено през 665 г. в Басра по време на управлението на Умаядския халиф Муавия I. Муавия насърчава изграждането на минарета, тъй като се предполага, че те са същите като камбанариите на християнските църкви. Поради тази причина архитектите на джамии използват формата на камбанарията за своите минарета. И минарето, и камбанарията имат една и съща цел - да призовават вярващите за молитва.

Преди петте задължителни ежедневни молитви мюезинът призовава поклонниците за молитва от минарето. В много страни като Сингапур, където мюсюлманите не са мнозинство, джамиите не могат да пускат силно призива за молитва. Основният проблем е използването на електронно усилване на призива, което сега се използва широко от джамиите.

Куполи

Куполите често са били разположени директно над главната молитвена зала. Те представляват вселената, която Аллах е създал. Първоначално тези куполи са били малки. Те заемали само малка част от покрива в близост до михраба. По-късно те заемат целия покрив над молитвената зала. Куполите обикновено имат формата на полусфера. Моголите в Индия популяризират луковичните куполи в Южна Азия и Персия. Някои джамии имат няколко купола, както и основния голям купол. Другите куполи често са по-малки.

Куполите помагат на имама да бъде чут, тъй като звуковите вълни се отразяват в купола, а след това излизат от него, което прави гласа по-силен.

Молитвена зала

Всички джамии имат молитвена зала, която се нарича още мусала. Обикновено в нея няма мебели, освен молитвени постелки или килимчета. Те са необходими, тъй като ислямската молитва обикновено се извършва на колене.

В някои джамии стените са изписани с арабска калиграфия и стихове от Корана, за да помогнат на поклонниците да се съсредоточат върху красотата на исляма и неговата най-свята книга - Корана, както и за украса.

Стената на кибла обикновено е от другата страна на входа на молитвената зала. Тази стена е специално украсена. В правилно разположената джамия тя е разположена перпендикулярно на линията, водеща към Мека. Хората се молят в редици, успоредни на стената на киблата. Те се подреждат така, че да са обърнати с лице към Мека. В стената на киблата, обикновено в центъра ѝ, се намира михрабът - ниша или вдлъбнатина, показваща посоката към Мека. Михрабът служи като място, където имамът води петте ежедневни молитви.

Измиване (wudhu)

Всички хора трябва да се измият, преди да се молят. В джамиите често има чешми или други съоръжения за миене на входа или в двора, така че хората да могат да се измият преди молитва. В много малки джамии поклонниците могат да използват тоалетните за ритуалното измиване или уу'ду. В традиционните джамии често има сграда, специално предназначена за измиване. Тя често се намира в центъра на двора. В молитвените зали хората не трябва да носят обувки по същата причина.

Съвременни характеристики

Съвременните джамии трябва да са привлекателни за общността, на която служат. Поради тази причина в джамията може да има и други съоръжения, като например здравни клиники, библиотеки и спортни зали.

Вътрешността на джамиите

По стените може да има декоративни плочки, мазилка или цветни мозайки. Няма картини или статуи.

Молитви

Възрастните мюсюлмани трябва да се молят по пет пъти на ден. В повечето джамии има официални молитви за всеки от тези моменти. Ако извършването на молитвата е трудно, например при болни хора, се правят изключения.

В джамиите се провежда и специална молитва, наречена джумуа. Тя се извършва веднъж седмично. Тя е вид събота и замества петъчните молитви в джамията. Ежедневните молитви могат да се извършват навсякъде. От мюсюлманите обаче се очаква да извършват петъчната си молитва в джамията.

Когато мюсюлманин почине, обикновено се провежда заупокойна молитва. Тя се провежда на открито в двор или на площад в близост до джамията. В молитвата участват всички присъстващи богомолци, включително имамът. По време на затъмнения в джамиите се провеждат специални молитви, наречени молитви при затъмнение.

В ислямския календар има два големи празника (еиди). През тези дни сутрин в джамиите се провеждат специални молитви. По-големите джамии обикновено ги провеждат за собствените си общности, както и за хората от по-малките местни джамии. В джамиите, особено в страните, където мюсюлманите са мнозинство, молитвите за Курбан байрам се провеждат и на открито в дворовете или на градските площади.

Събития за Рамадан

През Рамазана, най-свещения месец в исляма, има много събития. По време на Рамазан мюсюлманите трябва да постят през деня. В джамиите се организират вечери ифтар след залез слънце. Те се правят след четвъртата задължителна молитва за деня. Част от храната се дава от членовете на общността, което създава нощни вечери на грънци. Приносът на общността за тези вечери е задължителен. По тази причина джамиите с по-малки общности може да не са в състояние да провеждат вечерите ифтар ежедневно.

В някои джамии се провеждат и хранения сутрин преди зазоряване. Често джамиите канят по-бедните членове на общността на тези хранения. Ислямът смята даването на благотворителност по време на Рамазана за добро дело.

По-големите джамии понякога предлагат специални молитви по желание. Те се извършват след последната задължителна молитва за деня. По време на всяка нощна молитва един от членовете на общността, който е запомнил целия Коран, ще прочете част от книгата. Това може да продължи до два часа. Понякога няколко такива хора (не е задължително да са от местната общност) се редуват да правят това. През последните десет дни на Рамазана в по-големите джамии се организират целонощни програми за отбелязване на Лайлат ал-Кадр. Това е нощта, в която мюсюлманите вярват, че ислямският пророк Мохамед за първи път е получил откровения от Корана. През тази нощ, между залеза и изгрева на слънцето, в джамиите се наемат лектори, които да преподават на поклонниците исляма. Обикновено джамиите или общността осигуряват храна по някое време през нощта.

В края на ХХ век все повече джамии се използват за политически цели. Съвременните джамии в западния свят искат да възпитават добри граждани. Детайлите се различават значително в различните джамии и в различните държави.

Застъпничество

Страните с малобройно мюсюлманско население използват джамиите като средство за подпомагане на гражданското участие. Те са по-склонни да правят това, отколкото страните с мюсюлманско мнозинство в Големия Близък изток. В американските джамии се провеждат кампании за регистрация на избиратели и гражданско участие. В Съединените щати мюсюлманите често са имигранти или деца на имигранти. Джамиите искат да заинтересуват тези хора за политиката. Те също така искат да ги информират за въпроси, които засягат мюсюлманската общност. Хората, които редовно посещават службите в джамията, са по-склонни да участват в протести, да подписват петиции и да се ангажират с политически въпроси.

Връзката между политическите възгледи и посещаването на джамии все още се наблюдава в други части на света. След бомбения атентат в джамията Ал-Аскари през февруари 2006 г. имамите и други ислямски лидери използват джамиите и петъчните молитви, за да призоват към спокойствие и мир по време на широко разпространеното насилие.

От края на ХХ в. до началото на ХХI в. малък брой джамии се превръщат в база за екстремистки имами, които подкрепят тероризма и крайните ислямски идеали. Джамията "Финсбъри парк" в Лондон е джамия, която е използвана по този начин.

Социален конфликт

Подобно на други места за поклонение, джамиите могат да се окажат в центъра на социални конфликти.

Джамията Бабри е в центъра на този конфликт до началото на 90-те години на миналия век, когато е разрушена. Преди да бъде намерено решение, джамията е разрушена от около 200 000 хиндуисти. Това се случва на 6 декември 1992 г. Джамията е построена от Бабур, за да отбележи мястото, където се е родил Рама. Смятало се е, че тя се намира на мястото на по-ранен хиндуистки храм. Конфликтът около джамията е пряко свързан с размириците в Бомбай (днешен Мумбай), както и с бомбените атентати през 1993 г., при които загиват 257 души.

През февруари 2006 г. бомбен атентат нанася сериозни щети на джамията Ал-Аскари в Ирак. Това засилва съществуващото напрежение. Конфликтът между две мюсюлмански групи в Ирак вече е довел до други бомбени атентати. Бомбардировките на джамии обаче не се ограничават само до Ирак. През юни 2005 г. атентатор самоубиец убива най-малко 19 души в афганистанска джамия. През април 2006 г. в индийската джамия "Джама Масджид" имаше две експлозии.

След атентатите от 11 септември няколко американски джамии станаха обект на нападения. Те варираха от обикновен вандализъм до палежи.

Еврейската лига за защита е заподозряна в заговор за взривяване на джамията "Крал Фахд" в Кълвър Сити, Калифорния. Подобни нападения имаше и в Обединеното кралство след бомбените атентати в Лондон на 7 юли 2005 г. Извън западния свят през юни 2001 г. джамията "Хасан Бек" е била обект на нападения. В нападенията участват стотици израелци, разгневени на арабите за предишно нападение.

Саудитско влияние

Участието на Саудитска Арабия в изграждането на джамии по света датира едва от 60-те години на миналия век. През 80-те години на ХХ век правителството на Саудитска Арабия започва да плаща за изграждането на джамии в страни по света. Според оценки правителството на Саудитска Арабия е похарчило 45 милиарда щатски долара за джамии и ислямски училища в чужди държави. През 2002 г. саудитският вестник "Аин ал-Якеен" съобщава, че със саудитски средства вероятно са построени 1500 джамии и 2000 други ислямски центъра. Гражданите на Саудитска Арабия също така са давали много пари за джамии в ислямския свят, особено в страни, където според тях мюсюлманите са бедни и потиснати. След разпадането на Съветския съюз през 1992 г. джамиите в Афганистан получиха пари от саудитски граждани. Джамията "Крал Фахд" в Кълвър Сити, Калифорния, и Ислямският културен център на Италия в Рим са две от най-големите инвестиции на Саудитска Арабия в чуждестранни джамии, тъй като бившият саудитски крал Фахд бин Абдул Азиз ал-Сауд е дал съответно 8 млн. и 50 млн. щатски долара за двете джамии.

В джамията хората трябва да се съсредоточат върху почитането на Аллах. Поради тази причина съществуват редица правила за правилно поведение в джамията. Някои от тези правила са едни и същи в целия свят, като например, че в молитвената зала не трябва да се носят обувки. Други правила са различни в различните джамии.

Молитвен лидер

Обикновено се смята за добре да има някой, който да води молитвите, макар че това не е строго необходимо. Лицето, което обикновено води молитвите, се нарича имам. Той трябва да е свободен и честен човек. Освен това трябва да е авторитет, когато става въпрос за отговори на въпроси, свързани с религията. В джамиите, които са построени или се поддържат от правителството, имамът се избира от владетеля. В частните джамии имамът се избира от общността чрез гласуване с мнозинство.

Само мъже могат да водят молитви за мъже. Жените могат да водят молитви за събрания, в които има само жени.

Посещаване на джамия

Освен миенето има и други правила, които важат за онези, които влизат в джамията, дори и да не искат да се молят там. Забранено е носенето на обувки в застланата с килим част на молитвената зала. В някои джамии не се допуска носенето на обувки и в други части, дори те да не са предназначени за молитва.

Ислямът изисква от своите вярващи да носят дрехи, които показват скромност. В резултат на това както мъжете, така и жените трябва да спазват това правило, когато посещават джамия (въпреки че джамиите невинаги спазват правилата). Мъжете трябва да идват в джамията със свободни и чисти дрехи, които не показват формата на тялото. По същия начин от жените, които идват в джамията, се очаква да носят свободни дрехи, ризи, панталони, които покриват до китките и глезените, и да покриват главите си, например с хиджаб. Много мюсюлмани, независимо от етническия си произход, носят дрехи от Близкия изток, свързани с арабския ислям, за специални поводи и молитви в джамиите.

Джамиите са места за поклонение. Поради тази причина хората в джамията трябва да се отнасят с уважение към молещите се. Забранено е да се говори на висок глас или да се обсъждат теми, които биха могли да бъдат неуважителни, на местата, където хората се молят. Също така се счита за грубо да се ходи пред мюсюлманите по време на молитва или по друг начин да им се пречи.

Мъжете и жените се молят в различни части

Ислямският закон изисква мъжете и жените да бъдат разделени в молитвената зала. В идеалния случай жените трябва да се молят зад мъжете. Вторият халиф Умар по едно време спира жените да посещават джамиите, особено през нощта, тъй като се опасява, че могат да бъдат дразнени от мъжете, затова ги кара да се молят вкъщи. Понякога специална част от джамията е била оградена за жените; например управителят на Мека през 870 г. е завързал въжета между колоните, за да направи отделно място за жените.

Днес в много джамии жените са поставени зад преграда или стена, или в друго помещение. В джамиите в Южна и Югоизточна Азия мъжете и жените се помещават в отделни помещения, тъй като разделенията са вградени в тях преди векове. В почти две трети от американските джамии жените се молят зад прегради или в отделни помещения, а не в основната молитвена зала; някои джамии изобщо не допускат жени. Въпреки че има секции само за жени и деца, Голямата джамия в Мека е десегрегирана.

Немюсюлмани в джамиите

Няколко учени в областта на ислямското право смятат, че немюсюлманите могат да бъдат допускани в джамиите, стига да не спят и да не се хранят там. Последователите на школата Малики в ислямската юриспруденция не са съгласни с това. Те твърдят, че немюсюлманите изобщо не могат да бъдат допускани в джамиите.

Различните държави имат различни мнения по този въпрос. В почти всички джамии на Арабския полуостров, както и в Мароко, не се допускат немюсюлмани. Джамията "Хасан II" в Казабланка е една от двете джамии в Мароко, които понастоящем са отворени за немюсюлмани.

В съвременна Саудитска Арабия Голямата джамия и цялата Мека са достъпни само за мюсюлмани. По същия начин Масджид ал-Набауи и заобикалящият я град Медина също са забранени за хора, които не изповядват исляма. За джамиите в други райони най-често се приема, че немюсюлманите могат да влизат в джамиите само ако получат разрешение за това от мюсюлманите и ако имат основателна причина.

В съвременна Турция туристите немюсюлмани могат да влизат във всяка джамия, но трябва да спазват правилата за благоприличие. Посещението на джамия е разрешено само между молитвите; посетителите трябва да носят дълги панталони и да си събуват обувките; жените трябва да покриват главите си; не се правят снимки; не се разрешава да се говори на висок глас. Не се допускат никакви препратки към други религии (никакви кръстчета на огърлиците, никакви жестове с кръст и т.н.).

Въпреки това има и много други места на Запад и в ислямския свят, където немюсюлманите са добре дошли в джамиите. Повечето джамии в Съединените щати например съобщават, че всеки месец приемат посетители немюсюлмани. Много джамии в Съединените щати приемат немюсюлмани в знак на отвореност към останалата част от общността и за да насърчат обръщането към исляма.

Кучета

Обикновено влизането на кучета в джамиите е забранено, но на 24 септември 2008 г. Мюсюлманският правен съвет на Обединеното кралство издава специално решение, наречено фетва, с което разрешава на сляп мюсюлманин да заведе кучето си водач в джамията.

Обикновено по-малка джамия служи като общежитие за мюсюлманите, които са на хадж (поклонение до Мека). Понякога джамиите се използват за настаняване на бежанци или като временни домове за бездомни хора. Задълженията към съседите в исляма са много строги и специфични. В Корана Мохамед казва, че човек, който помага на другите в час на нужда и който помага на потиснатите; на този човек Бог ще помогне в Деня на страданието (агонията). Съществуват и други заповеди, като например да се помага на бедните и да бъдем мили с хората. Важна част от това да си мюсюлманин или просто да си част от джамията е да се грижиш за хората, които се нуждаят от помощ. Джамията е социална, както и религиозна група.

Медресето е малко по-различно от джамията. Медресето се фокусира върху преподаването на исляма, обикновено на деца и младежи.

Когато Испания е била под мюсюлмански контрол, някои от най-красивите сгради са били джамии. След 1491 г. Испания е под християнски контрол. Християните обаче не разрушават джамиите. Те просто поставили в тях разпятие, за да ги превърнат в църкви. Тези джамии оказват влияние върху ренесансовата архитектура (начин на строителство) в Европа.