Консерватизъм: дефиниция, история и основни принципи

Консерватизъм: изчерпателна дефиниция, исторически корени и ключови принципи — традиции, семейни ценности, религия и политическа философия, формиращи обществен ред.

Консерватизмът е вид политическо убеждение, което подкрепя акцента върху традициите и разчита на индивида да поддържа обществото. Терминът е използван за първи път от Франсоа-Рене дьо Шатобриан през 1818 г. по време на Бурбонската реставрация, която иска да върне назад политиката на Френската революция. Терминът се свързва с дясната политика. Използван е за описване на широк спектър от възгледи. Не съществува един-единствен набор от политики, които се смятат за консервативни, тъй като значението на консерватизма зависи от дадено място и време, въпреки че повечето консерватори се противопоставят по някакъв начин на модернизма и искат да се върнат към старите ценности. В западната култура например консерваторите се опитват да запазят неща като организираната религия, правото на собственост, парламентарното управление и семейните ценности.

Кратка историческа справка

Макар терминът да е фиксиран в началото на 19 век, корените на консервативното мислене са по-стари. Един от най-известните ранни критици на революционните експерименти е Едмънд Бърк, чиито идеи в труда му Reflections on the Revolution in France (1790) оформят ключови консервативни принципи: подозрението към бързите радикални промени, уважението към традицията и постепенното еволюционно усъвършенстване на институциите. През 19 век консерватизмът се развива различно в различните страни — в някои случаи като защита на монархията и аристокрацията, в други — като поддръжка на реда и частната собственост в условията на индустриализация.

Основни принципи и ценности

Консерватизмът не е еднороден, но по-често срещаните негови акценти са:

• Традиция и историческо наследство — уважение към установените практики и институции като фактор за обществена стабилност.
• Скептицизъм към бързите промени — предпочитание към еволюционни реформи вместо революции и радикални експерименти.
• Органичен възглед за обществото — обществото се разглежда като органично цяло, където ролите и връзките между хората имат значение.
• Право на собственост и свободна инициатива — защита на частната собственост и пазарните механизми (в различна степен при различните течения).
• Иерархия и авторитет — приемане на определени социални и институционални йерархии като необходими за реда.
• Семейни и религиозни ценности — акцент върху традиционното семейство, религиозните общности и моралните норми.
• Правов ред и национална сигурност — важност на закона, реда и защитата на националния интерес.

Разновидности на консерватизма

С времето се появяват различни форми на консерватизъм, които могат да се различават значително:

• Традиционен или класически консервати́зъм — фокус върху институциите, морала и историческото наследство.
• Социален консерватизъм — силен акцент върху семейните и религиозните норми, често противопоставяне на социални промени в моралната сфера.
• Икономически/фискален консерватизъм — ограничена държава в икономиката, ниски данъци и подкрепа за пазара.
• Неоконсерватизъм — по-активна външна политика и поддръжка на промяна на режими с цел защита на геополитически интереси и ценности (по-изразено в САЩ).
• Национал-консерватизъм и популистки десничарски течения — акцент върху националната идентичност, строг миграционен контрол и критика към глобализацията.
• Християндемокрация — в някои европейски варианти консервативните идеи се обединяват с принципи за социална солидарност и подкрепа на семейната политика.

Роля в съвременната политика

В политическия живот консерватизмът често служи като основа за партии и движения от център-дясно до твърдо дясно. Типични политики включват:

• Насърчаване на икономическата свобода и намаляване на държавната намеса.
• Подкрепа за силова/защитна политика и по-строги мерки по въпросите на сигурността и имиграцията.
• Политики за насърчаване на семейството и традиционните институции (например данъчни облекчения за семейства, подкрепа за училищата с религиозен характер и др.).
• Защита на върховенството на закона и правото на собственост.

Примери за консервативни партии включват традиционните "Торийци" във Великобритания, големи десни коалиции в Европа и мнозинството от силите, които оформят Републиканската партия в САЩ — въпреки че всеки от тези примери съдържа вътрешни разлики по идеология и политика.

Критика и ограничения

Консерватизмът е критикуван по различни линии:

• За запазване на социални неравенства и за поддържане на привилегии на определени групи.
• За инертност и съпротива срещу необходими реформи (напр. в областта на равенството, правата на малцинства или екологичните мерки).
• За използване на традицията като оправдание за статус кво, което може да възпрепятства прогреса.

Заключение

Консерватизмът е многопластова и адаптивна политическа традиция, която поставя на преден план устойчивостта на институциите, ролята на историческото наследство и предпазливостта към бързите промени. В различни страни и исторически периоди тя приема различни форми — от умерени център-десни платформи до по-строги националистични и популистки течения — но общата нишка остава стремежът към запазване на реда и ценностите, които се смятат за основа на обществото.

Вярвания

Консерватизмът е склонен да подкрепя идеята за вяра, особено в авраамическите традиции в страните, където тези религии са доминиращи. В Англия публикуването на книгата на Едмънд Бърк "Размисли за революцията във Франция" предполага, че хората трябва да са доволни, и се застъпва за грижовно правителство. Двете идеи вървят заедно.

Някои консерватори се стремят да запазят нещата такива, каквито са, докато други искат да се върнат към начина, по който са били в по-ранни времена. Това често се нарича реакционен консерватизъм. В Англия се формира консервативна партия, която иска по-добро сътрудничество между богати и бедни, демокрация и някои аспекти на социалната държава. Това е било предпочитано и от консерваторите във Франция и други части на Европа.

 
Флагове на света.  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява консерватизмът?

В: Кога за първи път е използван този термин?

В: Свързва ли се консерватизмът с дясната политика?

В: Има ли конкретни политики, които се смятат за консервативни?

В: На какво се противопоставят консерваторите като цяло?

В: Какво се опитват да поддържат консерваторите в западната култура?

Търсене по буква