Маспок (Хърватска пролет) — националистическо и сепаратистко движение в Хърватия, 1971

Политически искания на движението

Три са основните точки, които Маспок използва, за да атакува федералната държава Югославия: разпределението на приходите от хърватската туристическа индустрия в Югославия, размерът на средствата, които Хърватия внася във фонда на слаборазвитите югославски републики, и въпросът за официалния хърватски език в Хърватия. Маспок настояваше за признаване на хърватския език за официален в Хърватия, за изключителното му използване в образованието, медиите и държавните дела, което означаваше изгонване на сръбския език от Хърватия. Маспок настоява за специфичния характер на хърватите и тяхната култура, както и за цивилизационните и културните различия между хърватите и другите етнически групи и етнически малцинства в Югославия. Движението, широко подкрепено от хърватите, настоява за отделна национална хърватска банка, хърватска армия и отделно от югославския, хърватски представител в ООН. Matica hrvatska (хърватска културна организация) и Hrvatski tjednik (хърватски седмичник) стигат дотам, че публикуват проект за конституция на новата хърватска държава. Matica hrvatska публикува (ноември 1971 г.) пълен списък с исканията на Маспок: Хърватска се определя като държава само на хърватския народ, хърватски представител в ООН, хърватска национална банка и национална валута, хърватска армия и хърватски наборници, които служат само в хърватската армия, хърватски език, използван в армията, хърватски държавни дела, образование и медии. Matica hrvatska, по времето, когато движението Маспок достига своята кулминация, отменя работата по сърбохърватския речник и отхвърля Новосадското споразумение (за общия сърбохърватски език). Основаният на Новосадското споразумение правопис на сърбохърватски език е заменен с правопис на хърватски език, написан от С. Бабич, Б. Финка и М. Могус и отпечатан от Matica hrvatska през същата 1971 г. Загребският университет оказва широка и публична подкрепа на политическите искания на Маспок. Студентите от Загребския университет организират масови демонстрации в Хърватия, за да изразят подкрепата си за Маспок.

Развитие и упадък на Маспок

Според някои историци Маспок е въстание на усташите в Югославия, ръководено, охранявано и подкрепяно от Савка Дабчевич-Кучар, Мико Трипало и Перо Пиркер, политическото ръководство на Хърватската комунистическа лига. Съществуват доказателства, че Дабчевич-Кучар и Трипало са си сътрудничили с ръководството на усташите в чужбина и, следвайки директивите на усташите, са работили за унищожаването на югославската държава. По това време генералният секретар на Хърватската комунистическа лига Милош Жанко публично осъжда разрушителния национализъм на Matica hrvatska, Дабчевич-Кучар, Трипало и Пиркер. На Десетия пленум на хърватските комунисти (януари 1970 г.) Жанко обвинява Дабчевич-Кучар, Трипало и Пикер, като твърди, че тези трима заедно с Matica hrvatska работят срещу югославския социализъм и за дестабилизирането на Югославия. С одобрението на Йосип Броз и с помощта на Бакарич, на същия пленум Жанко е отлъчен от Хърватската комунистическа лига. Друга силна опозиция на Маспок идва от членовете на групата "Загребски праксис" (най-вече Руди Супек, Милан Кангрга).

Някои незначителни действия срещу сърбите в Хърватия се изразяват в изкривяване или унищожаване на надписи на кирилица и в прояви на насилие по време на футболни мачове. Хърватското ръководство убеждава Броз, че е овладяло ситуацията. При посещението на Броз в Хърватия през юли 1971 г. хърватският химн прозвучава след югославския.

Йосип Броз потиска Маспок и в същото време прави голяма отстъпка на хърватския национализъм. Броз разрешава използването на хърватския език в Хърватия и конфедерализира югославската конституция през 1974 г., като дава право на вето на югославските републики при евентуални опити за промяна на конституцията. Югославската конституция от 1974 г. е източник на голямо недоволство и загриженост на сърбите в Югославия. Ръководителите на Хърватската комунистическа лига Дабчевич-Кучар, Трипало и Пиркер са принудени да подадат оставка от държавните си постове и от постовете си в Комунистическата лига, а някои от лидерите на Маспок са арестувани и хвърлени в затвора. Сред арестуваните лидери на Maspok са Франьо Туджман и Бруно Бушич.

Преследване от страна на Броз на сръбските академични среди и либералите в другите югославски републики

През 1972 г. Броз отстранява от политиката и държавните дела сръбските комунисти Марко Никезич и Латинка Перович, словенския Стане Кавчич и македонския Кръсте Цървенковски. Според историците по време на управлението на пожизнения югославски президент югославските либерали са били по-опасни от хърватските маспоки.

За да утеши хърватските националисти, Броз преследва сръбските учени, които посочват подчиненото положение на сръбския народ в Югославия. Двамата водещи сръбски интелектуалци Добрица Чосич (виден сръбски писател) и Михайло Джурич (професор в Юридическия факултет на Белградския университет) поставят под съмнение обосноваността на албанската автономия на историческата сръбска провинция Косово и питат защо сърбите в Хърватия нямат автономен статут и защо Войводина има автономен статут, въпреки че мнозинството от жителите ѝ са сърби. Тези двама интелектуалци бяха публично осъдени от режима на Броз и преследвани. Професор Джурич, виждайки ескалацията на маспокския национализъм и сепаратизма в Хърватия, предупреждава, че по онова време статутът на Сърбия в Югославия е бил силно дискриминационен и че Сърбия е била безмилостно и несправедливо обвинявана, че пропагандира централизъм и унитаризъм. Джурич предупреди още, че е забранено да се повдигат въпроси за отговорността на онези, които са извършили геноцида над сръбския народ в Независимата държава Хърватия по време на Втората световна война. Той заяви, че границите на Социалистическа република Сърбия не са нито национални, нито исторически граници на сърбите в Югославия. Процесът и присъдата на професор Джурич са били част от политическото равновесие на режима на Броз по време на кулминацията на дейността на Маспок в Хърватия и по време на процеса и лишаването от свобода на ръководството на Маспок.

Хърватската пролет и разпадането на Югославия

Хърватската пролет изиграва важна роля в изготвянето на югославската конституция от 1974 г. Конституцията парализира федералната власт на Югославия, като прехвърля държавната административна власт към югославските републики. Конституцията, която не беше достатъчно ясна и вече беше резултат от компромиси с различни националистически групи в републиките и провинциите, беше проект за отделяне.