Йосип Броз (Тито): биография, политическа кариера и спорното наследство
Открийте пълна биография на Йосип Броз (Тито): възход, политическа кариера и спорното наследство—анализ на лидерството, критики и историческо влияние.
Йосип Броз, по прякор Тито (7 май 1892 г. - 4 май 1980 г.), е югославски комунистически революционер, лидер на Социалистическа федеративна република Югославия от 1945 г. до смъртта си през 1980 г. От 1945 до 1953 г. е министър-председател, а от 1953 до 1980 г. е президент. Погребението му на 4 май 1980 г. е най-голямото държавно погребение в света, на което присъстват представители на 128 от 154-те страни членки на ООН. Тито е бил противоречива личност, като хората са имали силни и различни мнения за неговото лидерство. Някои критици го описват като авторитарен и благосклонен диктатор.
Ранен живот и военен опит
Йосип Броз е роден на 7 май 1892 г. в село Кумровец (днешна Хърватия). Произхожда от семейство на смесен произход — баща му е от хърватски произход, майка му има словенски корени. Работил е в различни занаятчийски и промишлени предприятия преди Първата световна война. По време на войната служи в австро-унгарската армия; след като е пленен на Източния фронт, престоят му в руски военнопленнически лагери и контактите му с революционни идеи имат голямо влияние върху по-нататъшния му политически път.
Възкачване към властта и Втората световна война
След войната Броз се включва в комунистическите кръгове и постепенно заема ръководни позиции в Комунистическата партия на Югославия. По време на Втората световна война оглавява партизанското движение на антифашистката съпротива, което води въоръжена борба срещу окупационните сили и техните местни сътрудници. Под негово ръководство партизаните успяват да установят контрол върху значителни територии и да създадат легитимни антифашистки институции (AVNOJ), които след войната служат като основа за новата федерална държава.
Политическа кариера след войната
След 1945 г. Тито е ключов архитект на новата Социалистическа федеративна република Югославия, която включва шест републики и две автономни провинции. През първите послевоени години той затвърждава властта си, реорганизира държавните институции и национализира голяма част от икономиката. През 1948 г. се стига до конфронтация с Югославия и Съветския съюз — известният т.нар. Тито–Сталински разрив. След това Югославия поема курс към независимо социалистическо управление, избягвайки пряката зависимост от Москва.
Икономика, вътрешни реформи и политика на самоуправление
През 1950-те и 1960-те години в Югославия се въвеждат реформи, насочени към децентрализация и въвеждане на т.нар. работническо самоуправление — предприятията получават по-голяма автономия, а мениджмънтът и работниците участват в управлението им. В същото време държавата поддържа широк комплекс от социални политики: здравеопазване, образование и жилищно строителство. По-късните години обаче са белязани от икономически трудности, външен дълг и растящи регионални неравенства.
Външна политика и Движението на необвързаните
Тито играе водеща роля на световната сцена като един от основателите на Движението на необвързаните (1961 г.), заедно с лидери като Неру и Насър. Югославия под негово ръководство поддържа активна политика на баланс между Изтока и Запада, получавайки политическа подкрепа и икономически партньорства от различни страни, без да се присъединява към нито един от големите блокове на Студената война.
Репресии, сигурност и критики
Режимът на Тито се характеризира и с ограничаване на политическите свободи: има контрол върху медиите, забрана на опозиционни партии и репресии срещу реални или предполагаеми противници. Държавният апарат за сигурност (включително следвоенни структури като OZNA и по-късно UDBA) е обвиняван в следене, арести и преследване на дисиденти, както вътре в страната, така и в чужбина. Някои критики го определят като авторитарен лидер, който е поддържал култ към личността си.
Конституция от 1974 г. и дългосрочни последици
Конституцията от 1974 г. въвежда значителна децентрализация и дава големи правомощия на съставните републики и автономни провинции. Макар това да е постигнато като начин за овладяване на междуетническите напрежения и за гарантиране на равноправие, някои историци и анализатори посочват, че по-късно тези структури подпомагат разпада на държавата през 1990-те години, тъй като отслабват централната власт и засилват сепаратистките тенденции.
Смърт и наследство
Тито умира на 4 май 1980 г. Неговата смърт отключва две явления: от една страна дълбоко уважение и носталгия сред част от населението за периода на стабилност и социални придобивки; от друга — ожесточени дебати и критики за потискането на свободите и за дългосрочните политически и икономически последици. Наследството му остава спорно — за мнозина той е държавник, който е запазил многоетническата държава и е осигурил социална сигурност и относителна независимост на страната, а за други той е символ на авторитаризъм и на системни проблеми, които излязоха наяве след разпада на Югославия.
Обобщение
Йосип Броз Тито остава една от най-значимите и противоречиви фигури в европейската история на XX век. Неговото управление комбинира елементи на модернизация и социална политика със силен държавен контрол и ограничаване на политическата опозиция. Историческата оценка на Тито варира в зависимост от гледната точка — възможностите, които е създал за независима външна политика и социални придобивки, и проблемите, които по-късно доведоха до нестабилност и разпад, продължават да разпалват дебати сред изследователи, политици и общественост.
Ранен живот
Тито е роден в Комровец, Хърватия, където родителите му имат малка ферма. До 1905 г. той посещава основното училище в селото. През 1907 г. е чирак на машинист в Сисак. През 1910 г. се присъединява към Съюза на работниците и социалдемократическата партия на Хърватия и Славония. През 1913 г. постъпва в австро-унгарската армия, а по-късно е вкаран в затвора за антивоенна пропаганда. По време на Първата световна война е ранен, пленен, а след това затворен от руснаците. След като е освободен, той се включва активно в болшевишкото движение. След Октомврийската революция се присъединява към Червената гвардия (Русия). През 1920 г. Тито се завръща в новата държава Югославия и се присъединява към комунистическата партия. По-късно тя е преименувана на Югославска комунистическа лига през 1952 г. Тито (Бабо) е лидер на комунистическата партия от 1937 г. до смъртта си. През 1921 г. Югославската комунистическа партия е забранена. От 1928 г. до 1933 г. Тито е в затвора за това, че е комунист. През 1934 г. той се връща в Съветския съюз и е привлечен като таен агент в НКВД.
Военен ръководител
През 1937 г. Тито се завръща в Югославия. По време на инвазията на Оста в Югославия през Втората световна война избухва гражданска война между колаборационистите на окупаторите от Оста (Усташи, Хърватска домашна гвардия, Словенска домашна гвардия, Сръбска държавна гвардия), роялистката Югославска армия в Отечеството, която иска да върне монархията, и самоорганизираните партизански сили на югославските партизани. Тито има водеща роля в организирането на Югославската народноосвободителна армия и освобождаването на Югославия. Техните борби са признати от съюзниците през Втората световна война като истинските освободители на Югославия. През 1945 г. Тито нарежда да се сложи край на Кралство Югославия и създава Социалистическа федеративна република Югославия с шест републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения, както и две автономни провинции в Сърбия: Войводина на север и Косово на юг, до Албания.
Председателство
Тито управлява Югославия от 1945 г. до 1980 г. под различни постове. За да се предпази от опити за убийство, той е драматично подкрепян от шпионския кръг OZNA и политическата полиция UDBA. След разрива между Тито и Сталин през 1948 г. Югославия силно се противопоставя на влиянието на Съветския съюз. Управлението му потиска създаването на всички партии, които не са Титови, включително националистически, монархически и либерални. Заедно с други политически личности от страните от третия свят той поставя началото на Движението на необвързаните страни. В средата на 70-те години на ХХ век федералните републики на Югославия получават по-голяма автономия, а страната претърпява политическа децентрализация. Когато той умира през 1980 г., политическата ситуация се влошава, тъй като националистическите партии печелят позиции. Централистическото управление на Слободан Милошевич кулминира в жестоки и ожесточени Югославски войни през 90-те години на ХХ век, само десет години по-късно.
Смърт
На 7 януари и отново на 11 януари 1980 г. Тито е приет в медицинския център в Любляна, столицата на СР Словения, с проблеми с кръвообращението в краката. Скоро след това левият му крак е ампутиран поради запушване на артериите и той умира от гангрена в Медицинския център в Любляна на 4 май 1980 г. в 15:05 ч., три дни преди 88-ия си рожден ден. На погребението му идват много световни лидери.
Историческа критика
Казаха ми, че Тито е избил над 400 000 души от опозицията в Югославия, преди да се утвърди като диктатор.
Обвиненията във виновност са свързани с престъпления, извършени по време и след Втората световна война, при преследване на бягащи нацистки колаборационисти, като кланетата във Фойбе и Кьочевски рог. Масовите гробове са доказателство за масови убийства; обвиненията на историците в геноцид и етническо прочистване. Обвинения във вина за клането в Блайбург, репресиите срещу Хърватската католическа църква и потушаването на Хърватската пролет или МАСПОК. Обвинението в кланетата във Войводина се състои в отмъщение срещу германци и унгарци граждани и предполагаеми четници сърби, но някои историци смятат, че тези инциденти са и етническо прочистване срещу германци и унгарци, тъй като по време на Втората световна война германското малцинство в окупирана Югославия се е ползвало със статут на превъзходство над югославското население. Президиумът на AVNOJ издава декрет, с който нарежда на правителството да конфискува цялото имущество на нацистка Германия и нейните граждани в Югославия, на лицата с германска националност (независимо от гражданството) и на колаборационистите. Решението придобива силата на закон на 6 февруари 1945 г.
В репресиите на Тито са замесени много от старите му приятели като Милован Дилас и Владимир Дедижер, които са вкарани в затвора, но по-късно написват няколко книги с груби обвинения срещу него; критикува се и похотливия начин на живот на Тито: към 1974 г. той има 32 официални резиденции, един от десетте най-богати хора на Балканите, комунист, който живее като крал. Тито изгражда около себе си огромен култ към личността, който предпазва Югославия от разпадане.
Погребение
Погребението на Йосип Тито, президент на Югославия, се провежда на 8 май 1980 г., четири дни след смъртта му на 4 май. Погребението му беше посетено от повечето световни държавници.
Сред тях са четирима крале, 31 президенти, шестима принцове, 22 министър-председатели и 47 министри на външните работи. Те бяха от двете страни на Студената война, от 128 различни държави от общо 154-те членки на ООН по това време.
През 1979 г. Тито се разболява. На 3 януари и отново на 7 януари 1980 г. Тито е приет в Университетския медицински център в Любляна. Скоро след това левият му крак е ампутиран поради запушване на артериите и той умира от гангрена в Медицинския център в Любляна на 4 май 1980 г. в 15:05 ч., три дни преди 88-ия си рожден ден.
Синият влак (официалният президентски влак) докара тялото му в столицата Белград и до погребението то беше положено в сградата на Федералния парламент.
Държавно погребение на Йосип Тито
Свързани страници
- Югославия
- Титоизъм
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой е бил Йосип Броз?
О: Йосип Броз, по прякор Тито, е югославски комунистически революционер, който е лидер на Социалистическа федеративна република Югославия от 1945 г. до смъртта си през 1980 г.
В: Какви постове е заемал?
О: От 1945 г. до 1953 г. е министър-председател, а от 1953 г. до 1980 г. е президент.
В: Кога умира Тито?
О: Тито умира на 4 май 1980 г.
В: Колко държави присъстваха на погребението му?
О: На погребението му на 4 май 1980 г. присъстваха представители на 128 от 154-те държави - членки на ООН.
В: Какво е мнението на хората за неговото лидерство?
О: Хората имат силни и различни мнения за неговото лидерство. Някои критици го описват като авторитарен и благосклонен диктатор.
В: Тито противоречива личност ли беше?
О: Да, Тито е бил противоречива личност.
обискирам