Последният руски цар (император), Николай II, управлява Русия до март 1917 г., когато Руската империя е превзета и на нейно място е създадено краткотрайно "временно правителство", ръководено от Александър Керенски, което скоро е свалено през ноември от болшевиките.
От 1917 г. до 1922 г. държавата преди Съветския съюз е Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), която е самостоятелна държава, както и другите съветски републики по това време. Съветският съюз е официално създаден през декември 1922 г. като обединение на Руската (известна също като Болшевишка Русия), Украинската, Белоруската и Закавказката съветска република, управлявани от комунистическите болшевишки партии.
Революцията и фондацията
Крайно активната смяна на правителството в Руската империя започва с въстанието на декабристите от 1825 г. и въпреки че крепостното право е премахнато през 1861 г., премахването му е постигнато при неизгодни за селяните (бедни селскостопански работници) условия и служи за насърчаване на смяната на правителството (революционери). След руската революция от 1905 г. през 1906 г. е създаден парламент (законодателно събрание) - Държавната дума, но царят потиска хората, които се опитват да преминат от абсолютна към конституционна монархия. Бунтовете продължават и се засилват по време на Първата световна война поради неуспеха и недостига на храна в популярните градове.
Въстание в Петроград, в отговор на военния упадък на руската икономика и морал, предизвиква "февруарската революция" и свалянето на правителството през март 1917 г. Царското самодържавие е заменено от руското "временно правителство", чиито ръководители възнамеряват да проведат избори за руско Учредително събрание и да продължат войната на страната на Антантата в Първата световна война.
По същото време в цялата страна възникват работнически съвети, известни като съвети. Болшевиките, ръководени от Владимир Ленин, настояват за социалистическа революция в съветите и по улиците. През ноември 1917 г., по време на "Октомврийската революция", те завземат властта от Временното правителство. През декември болшевиките подписват примирие (мир) с Централните сили. През март, след нови боеве, Съветите се отказват окончателно от войната и подписват Брест-Литовския договор.
В дългата и кръвопролитна гражданска война в Русия новата съветска власт побеждава. Гражданската война между червените и белите започва през 1917 г. и приключва през 1923 г. Тя включва Сибирската интервенция и други форми на външна намеса, убийството на Николай II и семейството му и глада през 1921 г., от който загиват около 5 милиона души. През март 1921 г., по време на свързания с него конфликт с Полша, е подписан Рижкият мир, който разделя спорните територии в Беларус и Украйна между Република Полша и Съветска Русия. Съветският съюз трябва да разреши подобни конфликти с новосъздадените Република Финландия, Република Естония, Република Латвия и Република Литва, които са избягали от империята по време на гражданската война.
Обединение на съветските републики
На 28 декември 1922 г. народът на Руската СФСР, Закавказката СФСР, Украинската ССР и Белоруската ССР одобрява Договора за създаване на СССР и Декларацията за създаване на СССР, с които се създава Съюзът на съветските социалистически републики. Тези два документа са приведени в изпълнение от I конгрес на Съветите на СССР и са подписани от ръководителите на делегациите.
На 1 февруари 1924 г. СССР е приет като държава от Британската империя. През 1924 г. е одобрена съветска конституция (набор от закони), която прави реално обединението от декември 1922 г. на Руската СФСР, Украинската СФСР, Белоруската СФСР и Закавказката СФСР в "Съюз на съветските социалистически републики" (СССР).
Големите промени в икономиката, промишлеността и политиката на страната започват още в първите дни на съветската власт през 1917 г. Голяма част от тях са извършени в съответствие с болшевишките начални декрети - документи на съветското правителство, подписани от Владимир Ленин. Един от най-важните и забележителни пробиви е планът ГОЕЛРО, който планира основна промяна на съветската икономика, основана на пълното електрифициране на страната. Планът е разработен през 1920 г. и обхваща период от 10 до 15 години. Той включваше направата на мрежа от 30 регионални електроцентрали, включително десет големи водноелектрически централи, и множество големи промишлени организации, захранвани с електричество. Планът се превръща в прототип за следващите петгодишни планове и е изпълнен основно до 1931 г. Краят
Управлението на Сталин
От първите години на съществуването си управлението в Съветския съюз е еднопартийно и се осъществява от Комунистическата партия (болшевиките). След икономическата политика на военния комунизъм по време на Гражданската война, през 20-те години на ХХ век съветското правителство разрешава на някои частни предприятия да съществуват съвместно с национализираната промишленост, а пълната реквизиция на храните в селата е заменена с данък върху храните (вж. Нова икономическа политика).
Съветските лидери твърдят, че еднопартийното управление е необходимо, защото гарантира, че "капиталистическата експлоатация" няма да се върне в Съветския съюз и че принципите на демократичния централизъм ще представляват волята на народа. Дебатът за бъдещето на икономиката създава предпоставки съветските лидери да вземат повече власт в годините след смъртта на Ленин през 1924 г. Първоначално Ленин е трябвало да бъде заменен от "тройка", съставена от Григорий Зиновиев от Украйна, Лев Каменев от Москва и Йосиф Сталин от Грузия.
Сталин води страната през Втората световна война и в Студената война. Лагерите на ГУЛАГ се разрастват значително, за да поемат много затворници. След смъртта му Георгий Маленков за кратко продължава неговата политика. Никита Хрушчов отмени някои от политиките на Сталин,но Леонид Брежнев и Алексей Косигин запазиха нещата в предишния им вид.
След преразглеждането на конституцията от 1936 г. Съветският съюз престава да действа като съюз на републики, а по-скоро като единна свръхдържава.
Ерата на Хрушчов
Сталин умира на 5 март 1953 г. Никита Хрушчов в крайна сметка печели последвалата борба за власт до средата на 50-те години. През 1956 г. той заклеймява репресиите на Сталин и облекчава контрола върху партията и обществото. Това е известно като десталинизация.
Москва смяташе Източна Европа за много важна буферна зона за предна защита на западните си граници. Поради тази причина СССР се стреми да засили контрола си върху региона. Той постига това, като превръща източноевропейските страни в сателитни държави, зависими от неговото ръководство и подчинени на него. Съветската военна сила е използвана за потушаване на антисталинистките въстания в Унгария и Полша през 1956 г.
По време на управлението на Хрушчов започва програма за преместване на всяко градско семейство в отделен апартамент. Построени са много 5-етажни сгради, в които се живее в продължение на 20 години.
След посещението на Хрушчов в САЩ царевицата става много популярна в СССР.
В края на 50-те години на ХХ в. конфронтация с Китай по отношение на политиката на СССР води до китайско-съветския разрив. Това води до разрив в световното марксистко-ленинско движение. Правителствата в Албания, Камбоджа и Сомалия избират да се съюзят с Китай вместо със СССР.
През този период в края на 50-те и началото на 60-те години Съветският съюз продължава да постига напредък в космическата надпревара. Той се съревновава със Съединените щати. СССР изстрелва първия изкуствен спътник, Спутник 1, през 1957 г.; живо куче на име Лайка през 1957 г.; първия човек, Юрий Гагарин, през 1961 г.; първата жена в космоса, Валентина Терешкова, през 1963 г.; Алексей Леонов, първият човек, излязъл в космоса, през 1965 г.; първото меко кацане на Луната от космическия кораб Луна 9 през 1966 г.; и първите луноходи, Луноход 1 и Луноход 2.
Леонид Брежнев
Леонид Брежнев ръководи Съветския съюз от 1964 г. до смъртта си през 1982 г. Той идва на власт, след като убеждава правителството да свали от власт тогавашния лидер Никита Хрушчов. Управлението на Брежнев често се свързва с упадъка на съветската икономика и с началото на веригата от събития, които в крайна сметка водят до разпадането на съюза. Той е носител на много саморъчно присъдени медали. Три пъти е награждаван с най-високото отличие - Герой на Съветския съюз. Брежнев е наследен от Юрий Андропов, който умира няколко години по-късно. Андропов е наследен от слабия и застаряващ Константин Черненко. Черненко умира само година след встъпването си в длъжност.
През 1980 г. Съветският съюз е домакин на Летните олимпийски игри, които Брежнев открива и закрива. Игрите са силно бойкотирани от западните държави, особено от Съединените щати. По време на церемонията по закриването вместо знамето на Съединените щати е издигнато знамето на град Лос Анджелис (като символ на следващия град/нация домакин) и в отговор на бойкота е изпълнен химнът на Олимпийските игри вместо този на Съединените щати.
Брежнев е вторият най-дълго служил съветски лидер след Сталин. По-долу е представен списък на лидерите (генерален секретар на Комунистическата партия) по реда на техния мандат и продължителност на ръководството:
- Владимир Ленин 1922-1924 г. (2 години)
- Леон Троцки 1924-1927 г. (3 години не успява)
- Йосиф Сталин 1924-1953 (29 години)
- Лаврентий Берия 1953 г. (неуспешен март-юни 1953 г.)
- Вячеслав Молотов 1953-1956 (3 години)
- Георгий Маленков 1953-1955 (1 година и половина)
- Никита Хрушчов 1953-1964 (11 години)
- Леонид Брежнев 1964-1982 г. (18 години)
- Юрий Андропов 1982-1984 г. (2 години)
- Константин Черненко 1984-1985 (1 година)
- Михаил Горбачов 1985-1991 г. (6 години)
Хрушчов и Горбачов са единствените съветски лидери, които не са починали по време на мандата си. Ленин, Сталин и Хрушчов са единствените лидери, които не са били (де юре) държавен глава по време на своето управление.
Управлението на Горбачов
Михаил Горбачов е последният лидер на Съветския съюз. Той е единственият съветски лидер, роден след Октомврийската революция, и следователно е продукт на Съветския съюз, тъй като е израснал в него. Той и президентът на САЩ Роналд Рейгън подписаха договор за премахване на някои ядрени оръжия. Горбачов започна социални и икономически реформи, които дадоха на хората свобода на словото и им позволиха да критикуват правителството и неговата политика. Управляващата комунистическа партия изгуби контрола си върху медиите и хората. Вестниците започнаха да отпечатват многобройните провали, които Съветският съюз е прикривал и отричал в миналото си. Икономиката на Съветския съюз изоставаше и правителството харчеше много пари, за да се конкурира със Запада.
Разтваряне
През 80-те години съветската икономика страда, но е стабилна. Новите идеи на Горбачов излязоха извън контрол и комунистическата партия загуби контрол. Борис Елцин е избран (по демократичен път) за президент на Руската СФСР, въпреки че Горбачов не е искал той да дойде на власт. Литва обявява независимостта си от Съюза и съветското правителство изисква от нея да се откаже от независимостта си, в противен случай ще изпрати Червената армия да поддържа реда. Горбачов измисля идеята за запазване на Съветския съюз заедно, като всяка република е по-независима, но под ръководството на един и същ лидер. Той иска да го нарече "Съюз на съветските суверенни републики", за да запази руските инициали като CCCP (USSR на английски).
Група комунистически лидери, недоволни от идеята на Горбачов, се опитват да превземат Москва и да спрат разпадането на Съветския съюз. Това само накара хората да искат повече независимост. Въпреки че оцелява след опита за превземане на властта, той губи цялата си власт извън Москва. Русия обявява независимост през декември 1991 г. По-късно през месеца лидерите на Русия, Белорусия и Украйна подписват договор, наречен Белавежкото споразумение, за разпускане на СССР, което силно разгневява Горбачов. Той няма друг избор, освен да приеме договора и подава оставка на Коледа 1991 г. Парламентът на Съветския съюз (Върховният съвет) приема Белавежкото споразумение като закон, с което официално се отбелязва разпадането на Съветския съюз. На следващия ден съветското знаме е спуснато от Кремъл за последен път.
От 2013 г. липсва документът, който потвърждава разпадането на Съветския съюз.
