Съюз на съветските социалистически републики | Съществува 68 години, от 1922 г. до 1991 г

Празници

Дата	Име на английски език	Местно име	Забележки
1 януари	Нова година	Нов Год
8 март	Международен ден на жената	Международный Женский День
1 май - 2 май	Ден на международната солидарност на хората на труда	Первое Мая - День Международной Солидарности Трудящихся
9 май	Ден на победата	День Победы	Поражението на нацистка Германия във Втората световна война през 1945 г.
7 октомври	Ден на Конституцията	День Конституции	от 1978 г.
7 ноември	Великата октомврийска социалистическа революция	Седьмое Ноября	Октомврийска революция 1917 г.; понастоящем се нарича День Согласия и Примирения

 

Републики на Съветския съюз

Съветският съюз се състои от 15 републики. Те бяха или съветски социалистически републики, или съветски социалистически федерални републики. Всяка република беше независима и сама се занимаваше с културните си дела. Всяка от тях имаше право да напусне съюза, което направи през 1991 г.

Федералните републики се различават по това, че имат по-голяма автономия и се състоят от самите държави. Те често са наричани автономни съветски социалистически републики. Имаше няколко такива. Повечето от тях все още съществуват; макар че сега са републики в рамките на независима държава. Татарската АССР например се превърна в Република Татарстан (тя се намира в околностите на Казан).

Съветски републики

1. Арменска ССР (Съветска социалистическа република)
2. Азербайджанска ССР
3. Белоруска ССР
4. Естонска ССР
5. Грузинска ССР
6. Казахска ССР
7. Киргизка ССР
8. Латвийска ССР
9. Литовска ССР
10. Молдовска ССР
11. Руска СФСР (Съветска федеративна социалистическа република)
12. Таджикска ССР
13. Туркменска ССР
14. Украинска ССР
15. Узбекска ССР
16. Карело-Финландска ССР(1940-1956)

Независими държави

1. Армения
2. Азербайджан
3. Беларус
4. Естония
5. Грузия
6. Казахстан
7. Киргизстан
8. Латвия
9. Литва
10. Молдова
11. Русия
12. Таджикистан
13. Туркменистан
14. Украйна
15. Узбекистан
16. N/A (Карелия е република на Русия)

 

Съветският съюз, преди да се разпадне  

География, климат и околна среда

В най-големия си размер през 1991 г. Съветският съюз е най-голямата държава в света с площ от 22 400 000 кв. км. (8 600 000 кв. мили). Покривайки една шеста от световната суша, общият му размер беше сравним със Северна Америка. Западната част (в Европа) съставляваше една четвърт от територията на страната и беше културният и икономически център на страната. Източната част (в Азия) се простираше до Тихия океан на изток и до Афганистан на юг и беше много по-слабо населена от западната част. Тя беше над 10 000 км (6 200 мили) в ширина (11 часови зони) и почти 7 200 км (4 500 мили) от север на юг. Петте ѝ климатични зони (различно време, температура, влажност и атмосферно налягане) са били тундра, тайга, степи, пустиня и планини.

Съветският съюз има най-дългата граница в света, която през 1991 г. е с дължина над 60 000 км. Две трети от съветската граница е крайбрежието на Северния ледовит океан. От другата страна на Беринговия проток се намираха Съединените щати. В края на Втората световна война Съветският съюз граничи с Афганистан, Китай, Чехословакия, Финландия, Унгария, Иран, Монголия, Северна Корея, Норвегия, Полша, Румъния и Турция.

Най-дългите реки в Съветския съюз (а сега в Русия) са Енисей, Об/Иртиш, Амур и Лена. Най-високата планина в Съветския съюз е връх Комунизъм (днес се нарича връх Исмоил Сомони) в Таджикистан, чиято височина е 7 495 м. (24 590 фута). Най-голямото езеро в света, Каспийско море, е било предимно в Съветския съюз. както и най-дълбокото езеро в света, езерото Байкал.

 

История

Последният руски цар (император), Николай II, управлява Русия до март 1917 г., когато Руската империя е превзета и на нейно място е създадено краткотрайно "временно правителство", ръководено от Александър Керенски, което скоро е свалено през ноември от болшевиките.

От 1917 г. до 1922 г. държавата преди Съветския съюз е Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), която е самостоятелна държава, както и другите съветски републики по това време. Съветският съюз е официално създаден през декември 1922 г. като обединение на Руската (известна също като Болшевишка Русия), Украинската, Белоруската и Закавказката съветска република, управлявани от комунистическите болшевишки партии.

Революцията и фондацията

Крайно активната смяна на правителството в Руската империя започва с въстанието на декабристите от 1825 г. и въпреки че крепостното право е премахнато през 1861 г., премахването му е постигнато при неизгодни за селяните (бедни селскостопански работници) условия и служи за насърчаване на смяната на правителството (революционери). След руската революция от 1905 г. през 1906 г. е създаден парламент (законодателно събрание) - Държавната дума, но царят потиска хората, които се опитват да преминат от абсолютна към конституционна монархия. Бунтовете продължават и се засилват по време на Първата световна война поради неуспеха и недостига на храна в популярните градове.

Въстание в Петроград, в отговор на военния упадък на руската икономика и морал, предизвиква "февруарската революция" и свалянето на правителството през март 1917 г. Царското самодържавие е заменено от руското "временно правителство", чиито ръководители възнамеряват да проведат избори за руско Учредително събрание и да продължат войната на страната на Антантата в Първата световна война.

По същото време в цялата страна възникват работнически съвети, известни като съвети. Болшевиките, ръководени от Владимир Ленин, настояват за социалистическа революция в съветите и по улиците. През ноември 1917 г., по време на "Октомврийската революция", те завземат властта от Временното правителство. През декември болшевиките подписват примирие (мир) с Централните сили. През март, след нови боеве, Съветите се отказват окончателно от войната и подписват Брест-Литовския договор.

В дългата и кръвопролитна гражданска война в Русия новата съветска власт побеждава. Гражданската война между червените и белите започва през 1917 г. и приключва през 1923 г. Тя включва Сибирската интервенция и други форми на външна намеса, убийството на Николай II и семейството му и глада през 1921 г., от който загиват около 5 милиона души. През март 1921 г., по време на свързания с него конфликт с Полша, е подписан Рижкият мир, който разделя спорните територии в Беларус и Украйна между Република Полша и Съветска Русия. Съветският съюз трябва да разреши подобни конфликти с новосъздадените Република Финландия, Република Естония, Република Латвия и Република Литва, които са избягали от империята по време на гражданската война.

Обединение на съветските републики

На 28 декември 1922 г. народът на Руската СФСР, Закавказката СФСР, Украинската ССР и Белоруската ССР одобрява Договора за създаване на СССР и Декларацията за създаване на СССР, с които се създава Съюзът на съветските социалистически републики. Тези два документа са приведени в изпълнение от I конгрес на Съветите на СССР и са подписани от ръководителите на делегациите.

На 1 февруари 1924 г. СССР е приет като държава от Британската империя. През 1924 г. е одобрена съветска конституция (набор от закони), която прави реално обединението от декември 1922 г. на Руската СФСР, Украинската СФСР, Белоруската СФСР и Закавказката СФСР в "Съюз на съветските социалистически републики" (СССР).

Големите промени в икономиката, промишлеността и политиката на страната започват още в първите дни на съветската власт през 1917 г. Голяма част от тях са извършени в съответствие с болшевишките начални декрети - документи на съветското правителство, подписани от Владимир Ленин. Един от най-важните и забележителни пробиви е планът ГОЕЛРО, който планира основна промяна на съветската икономика, основана на пълното електрифициране на страната. Планът е разработен през 1920 г. и обхваща период от 10 до 15 години. Той включваше направата на мрежа от 30 регионални електроцентрали, включително десет големи водноелектрически централи, и множество големи промишлени организации, захранвани с електричество. Планът се превръща в прототип за следващите петгодишни планове и е изпълнен основно до 1931 г. Краят

Управлението на Сталин

От първите години на съществуването си управлението в Съветския съюз е еднопартийно и се осъществява от Комунистическата партия (болшевиките). След икономическата политика на военния комунизъм по време на Гражданската война, през 20-те години на ХХ век съветското правителство разрешава на някои частни предприятия да съществуват съвместно с национализираната промишленост, а пълната реквизиция на храните в селата е заменена с данък върху храните (вж. Нова икономическа политика).

Съветските лидери твърдят, че еднопартийното управление е необходимо, защото гарантира, че "капиталистическата експлоатация" няма да се върне в Съветския съюз и че принципите на демократичния централизъм ще представляват волята на народа. Дебатът за бъдещето на икономиката създава предпоставки съветските лидери да вземат повече власт в годините след смъртта на Ленин през 1924 г. Първоначално Ленин е трябвало да бъде заменен от "тройка", съставена от Григорий Зиновиев от Украйна, Лев Каменев от Москва и Йосиф Сталин от Грузия.

Сталин води страната през Втората световна война и в Студената война. Лагерите на ГУЛАГ се разрастват значително, за да поемат много затворници. След смъртта му Георгий Маленков за кратко продължава неговата политика. Никита Хрушчов отмени някои от политиките на Сталин,но Леонид Брежнев и Алексей Косигин запазиха нещата в предишния им вид.

След преразглеждането на конституцията от 1936 г. Съветският съюз престава да действа като съюз на републики, а по-скоро като единна свръхдържава.

Ерата на Хрушчов

Сталин умира на 5 март 1953 г. Никита Хрушчов в крайна сметка печели последвалата борба за власт до средата на 50-те години. През 1956 г. той заклеймява репресиите на Сталин и облекчава контрола върху партията и обществото. Това е известно като десталинизация.

Москва смяташе Източна Европа за много важна буферна зона за предна защита на западните си граници. Поради тази причина СССР се стреми да засили контрола си върху региона. Той постига това, като превръща източноевропейските страни в сателитни държави, зависими от неговото ръководство и подчинени на него. Съветската военна сила е използвана за потушаване на антисталинистките въстания в Унгария и Полша през 1956 г.

По време на управлението на Хрушчов започва програма за преместване на всяко градско семейство в отделен апартамент. Построени са много 5-етажни сгради, в които се живее в продължение на 20 години.

След посещението на Хрушчов в САЩ царевицата става много популярна в СССР.

В края на 50-те години на ХХ в. конфронтация с Китай по отношение на политиката на СССР води до китайско-съветския разрив. Това води до разрив в световното марксистко-ленинско движение. Правителствата в Албания, Камбоджа и Сомалия избират да се съюзят с Китай вместо със СССР.

През този период в края на 50-те и началото на 60-те години Съветският съюз продължава да постига напредък в космическата надпревара. Той се съревновава със Съединените щати. СССР изстрелва първия изкуствен спътник, Спутник 1, през 1957 г.; живо куче на име Лайка през 1957 г.; първия човек, Юрий Гагарин, през 1961 г.; първата жена в космоса, Валентина Терешкова, през 1963 г.; Алексей Леонов, първият човек, излязъл в космоса, през 1965 г.; първото меко кацане на Луната от космическия кораб Луна 9 през 1966 г.; и първите луноходи, Луноход 1 и Луноход 2.

Леонид Брежнев

Леонид Брежнев ръководи Съветския съюз от 1964 г. до смъртта си през 1982 г. Той идва на власт, след като убеждава правителството да свали от власт тогавашния лидер Никита Хрушчов. Управлението на Брежнев често се свързва с упадъка на съветската икономика и с началото на веригата от събития, които в крайна сметка водят до разпадането на съюза. Той е носител на много саморъчно присъдени медали. Три пъти е награждаван с най-високото отличие - Герой на Съветския съюз. Брежнев е наследен от Юрий Андропов, който умира няколко години по-късно. Андропов е наследен от слабия и застаряващ Константин Черненко. Черненко умира само година след встъпването си в длъжност.

През 1980 г. Съветският съюз е домакин на Летните олимпийски игри, които Брежнев открива и закрива. Игрите са силно бойкотирани от западните държави, особено от Съединените щати. По време на церемонията по закриването вместо знамето на Съединените щати е издигнато знамето на град Лос Анджелис (като символ на следващия град/нация домакин) и в отговор на бойкота е изпълнен химнът на Олимпийските игри вместо този на Съединените щати.

Брежнев е вторият най-дълго служил съветски лидер след Сталин. По-долу е представен списък на лидерите (генерален секретар на Комунистическата партия) по реда на техния мандат и продължителност на ръководството:

• Владимир Ленин 1922-1924 г. (2 години)
• Леон Троцки 1924-1927 г. (3 години не успява)
• Йосиф Сталин 1924-1953 (29 години)
• Лаврентий Берия 1953 г. (неуспешен март-юни 1953 г.)
• Вячеслав Молотов 1953-1956 (3 години)
• Георгий Маленков 1953-1955 (1 година и половина)
• Никита Хрушчов 1953-1964 (11 години)
• Леонид Брежнев 1964-1982 г. (18 години)
• Юрий Андропов 1982-1984 г. (2 години)
• Константин Черненко 1984-1985 (1 година)
• Михаил Горбачов 1985-1991 г. (6 години)

Хрушчов и Горбачов са единствените съветски лидери, които не са починали по време на мандата си. Ленин, Сталин и Хрушчов са единствените лидери, които не са били (де юре) държавен глава по време на своето управление.

Управлението на Горбачов

Михаил Горбачов е последният лидер на Съветския съюз. Той е единственият съветски лидер, роден след Октомврийската революция, и следователно е продукт на Съветския съюз, тъй като е израснал в него. Той и президентът на САЩ Роналд Рейгън подписаха договор за премахване на някои ядрени оръжия. Горбачов започна социални и икономически реформи, които дадоха на хората свобода на словото и им позволиха да критикуват правителството и неговата политика. Управляващата комунистическа партия изгуби контрола си върху медиите и хората. Вестниците започнаха да отпечатват многобройните провали, които Съветският съюз е прикривал и отричал в миналото си. Икономиката на Съветския съюз изоставаше и правителството харчеше много пари, за да се конкурира със Запада.

Разтваряне

През 80-те години съветската икономика страда, но е стабилна. Новите идеи на Горбачов излязоха извън контрол и комунистическата партия загуби контрол. Борис Елцин е избран (по демократичен път) за президент на Руската СФСР, въпреки че Горбачов не е искал той да дойде на власт. Литва обявява независимостта си от Съюза и съветското правителство изисква от нея да се откаже от независимостта си, в противен случай ще изпрати Червената армия да поддържа реда. Горбачов измисля идеята за запазване на Съветския съюз заедно, като всяка република е по-независима, но под ръководството на един и същ лидер. Той иска да го нарече "Съюз на съветските суверенни републики", за да запази руските инициали като CCCP (USSR на английски).

Група комунистически лидери, недоволни от идеята на Горбачов, се опитват да превземат Москва и да спрат разпадането на Съветския съюз. Това само накара хората да искат повече независимост. Въпреки че оцелява след опита за превземане на властта, той губи цялата си власт извън Москва. Русия обявява независимост през декември 1991 г. По-късно през месеца лидерите на Русия, Белорусия и Украйна подписват договор, наречен Белавежкото споразумение, за разпускане на СССР, което силно разгневява Горбачов. Той няма друг избор, освен да приеме договора и подава оставка на Коледа 1991 г. Парламентът на Съветския съюз (Върховният съвет) приема Белавежкото споразумение като закон, с което официално се отбелязва разпадането на Съветския съюз. На следващия ден съветското знаме е спуснато от Кремъл за последен път.

От 2013 г. липсва документът, който потвърждава разпадането на Съветския съюз.

 

Съветският космонавт Юрий Гагарин е първият човек, който пътува в космоса  


Катедралата "Христос Спасител" в Москва е разрушена през 1931 г. Организираната религия е потисната в Съветския съюз.  


Карта, показваща най-големия териториален обхват на Съветския съюз и неговите съюзници през 1960 г., след Кубинската революция от 1959 г., но преди официалното китайско-съветско разделение през 1961 г.  


Владимир Ленин и Леон Троцки в контрареволюционната пропаганда  


Съветският лидер Михаил Горбачов през 1985 г.  

Спорт

Създаден на 20 юли 1924 г. в Москва, "Советский спорт" е първият спортен вестник в Съветския съюз.

 

Култура

Културата на Съветския съюз преминава през няколко етапа по време на съществуването му. През първите 10 години след революцията има свобода и художниците изпробват няколко различни стила, за да намерят отличителен съветски стил в изкуството. Ленин е искал изкуството да бъде достъпно за руския народ. От друга страна, стотици интелигентни хора, писатели и художници са убити, а творбите им не са достъпни за никого, като например Николай Гумильов, който е разстрелян, защото е заговорничил срещу болшевишкия режим, без да има доказателства.

По време на управлението на Сталин съветската култура се характеризира с възхода на наложения от правителството стил на социалистическия реализъм, като всички други течения са строго репресирани, с редки изключения, като творбите на Михаил Булгаков. Много писатели са хвърлени в затвора и убити.

След "размразяването" на Хрушчов цензурата е премахната. По това време се развива различен период на съветската култура, характеризиращ се с обществен живот и интензивно внимание към личния живот. Отново са позволени по-големи изпитания във формите на изкуството, което води до създаването на по-добри и важни произведения. През този късен период се създава нелегална дисидентска литература, известна като самиздат. В архитектурата, изкуството или практиката на проектиране и строителство на сгради, епохата на Хрушчов се фокусира предимно върху функционалния дизайн за разлика от силно украсения стил от епохата на Сталин. В музиката, в отговор на нарастващата популярност на формите на популярната музика като джаза на Запад, в целия СССР са разрешени много джаз оркестри, по-специално ансамбъл "Мелодия", наречен на името на основната звукозаписна компания в СССР.

През втората половина на 80-те години политиката на Горбачов на перестройка и гласност значително увеличава свободата на изразяване в страната в медиите и печата.

 

 

Списък на войните (от 1917-1923/1932-1945)

Руската революция (1917-1923 г.)

Гражданска война в Русия (1917-1923)

Съветско-украинската война (1917-1921 г.)

Полско-съветската война (1918-1921)

Съветско-японски погранични конфликти (1932-1939 г.)

Испанската гражданска война (1936-1939 г.)

Зимна война (1939-1940 г.)

Втората световна война (1939-1945 г.)

Съветско-японската война (1945 г.)

Войните в Студената война (1946/1947-1976 г.)

Първа индокитайска война (1946-1954 г.)

Втора гражданска война в Китай (1945-1949 г.)

Корейската война (1950-1953 г.)

Египетската революция от 1952 г.

Източногерманско въстание от 1953 г.

Държавен преврат в Иран (1953 г.)

Кубинска революция (1953-1959 г.)

Войната във Виетнам (1955-1975 г.)

Суецката криза (1956 г.)

Унгарска революция (1956 г.)

Инцидент с U-2 (1960 г.)

Кризата в Конго (1961 г.)

Кубинска ракетна криза (1962 г.)

Културна революция (1966-1976 г.)

Гражданска война в Камбоджа (1967-1975 г.)

Нахлуване на Варшавския договор в Чехословакия (1968 г.)

Китайско-съветско разделение (1956-1966 г.)

Индонезийско нахлуване в Източен Тимор (1975-1976 г.)

Краят на Студената война (1979-1989 г.)

Съветско-афганистанската война (1979-1989 г.)

Падането на Берлинската стена (1989 г.)

Разпадане на Източния блок (1989-1991 г.)

Румънска революция (1989 г.)

 

 

 

 

 

• История на Съветския съюз (1985-1991 г.)
• Списък на темите, свързани със Съветския съюз