Армения — Република в Кавказ и Западна Азия: география и факти
Открийте Армения — република в Кавказ и Западна Азия: география, ключови факти, история, култура, климат, забележителности и практична информация за пътуване и население.
Армения (на арменски: Հայաստան, транслит.: Hayastan), официално Република Армения, е държава без излаз на море, разположена в Арменските възвишения на разлома между Източното Средиземноморие и Западна Азия, често включвана географски и политически в региона на Кавказа.
География и природни особености
Армения е разположена в Южен Кавказ и граничe с Турция на запад, Грузия на север, Азербайджан на изток и на югоизток (включително ексклава Нахичеван) и Иран на юг. Територията ѝ е предимно планинска, с големи плата и котловини. Климатът е умерено континентален — студени зими и горещи, сухи лета, като значителна роля играе надморската височина.
Сред важните природни обекти са:
- Язеро Севан — най-голямото сладководно езеро в страната и едно от най-големите в Кавказкия регион;
- Река Аракс (Арас) — образува част от южната граница с Иран и Турция;
- Връх Арарат (височина 5165 m) — исторически и културен символ на арменския народ, разположен днес на територията на Турция; най-високият връх, намиращ се изцяло на територията на Република Армения, е връх Арагац (≈4090 m).
Администрация и население
Столицата и най-големият град е Ереван. Административно Армения е разделена на 10 провинции (марзове) и град с особен статут — Ереван. Населението е около 3 милиона души (приблизително), като голяма част живее в градските центрове.
Официален език е арменският. Основна религиозна общност е Арменската апостолическа църква — една от най-старите в света.
История и политика
Арменската държавност има древни корени — арменската държава е една от най-старите в региона. През вековете територията е била част от различни империи. Модерната Република Армения възниква след разпада на СССР през 1991 г. Политически системата е парламентарна република с президент, премиер и парламент.
В региона има продължителни и чувствителни териториални спорове, най-известният от които е конфликтът с Азербайджан за Нагорно-Карабах (Арцах). Този конфликт е довеждал до военни събития и значителни хуманитарни последствия за населението.
Икономика
Икономиката на Армения включва селско стопанство (плодове, зеленчуци, домати, кайсии), добив на полезни изкопаеми (мед, молибден), промишленост и растящ сектор информационни технологии и аутсорсинг. Икономиката е зависима и от парични трансфери (ремитенции) от арменската диаспора. Валутата е арменски драм (AMD).
Култура и паметници
Арменската култура е богата и има силни традиции в литературата, музиката, църковната архитектура и кулинарията. Сред най-значимите исторически и културни паметници са:
- Монастирите Гехард и Манастирите в Хагпат и Санахин — включени в списъка на ЮНЕСКО;
- Раннохристиянски храмове и крепости, разпръснати из страната;
- Музеи и художествени галерии в Ереван, сред които Музеят на древна Армения и Музеят на Матенадаран (хранилище на ръкописи).
Практически факти
- Столица: Ереван
- Площ: около 29 700 km²
- Население: около 3 милиона (оценка)
- Официален език: арменски
- Валута: арменски драм (AMD)
- Код за телефон: +374
- Интернет домейн: .am
Армения съчетава древна история, силна културна идентичност и планински пейзажи, които я правят значима както в кавказкия, така и в западноазиатския контекст.
История
Възможно е Хаяса-Аззи да е изиграл важна роля за етническата принадлежност на арменците. Той има древно културно наследство. Едно от най-ранните арменски царства като Урарту е създадено през 860 г. пр.н.е., а през VI в. пр.н.е. е заменено от Сатрапия Армения. Арменското царство достига разцвета си по времето на Тигран Велики през I в. пр.н.е. и става първата държава в света, която приема християнството за своя официална религия в края на III или началото на IV в. сл.н.е. Официалната дата, на която държавата приема християнството, е 301 г.
Чуждестранна инвазия
Между XVI и XIX в. традиционната арменска родина, състояща се от Източна и Западна Армения, попада под властта на Османската и Иранската империя, управлявани многократно от една от двете през вековете. През XIX в. Източна Армения е завладяна от Руската империя, докато по-голямата част от западните части на традиционната арменска родина остават под османска власт.
20 век
По време на Първата световна война арменците, живеещи в земите на предците си в Османската империя, са систематично изтребвани по време на арменския геноцид. През 1918 г., след Руската революция, всички неруски държави обявяват своята независимост, след като Руската империя престава да съществува, което води до създаването на Първата република Армения. През 1920 г. държавата е включена в Закавказката социалистическа федеративна съветска република, а през 1922 г. става член-основател на Съветския съюз. През 1936 г. Закавказката държава е разпусната, като съставните ѝ държави, включително Арменската съветска социалистическа република, се превръщат в пълноправни съюзни републики. Съвременната Република Армения става независима през 1991 г. по време на разпадането на Съветския съюз.
21 век
Административно деление
Армения е разделена на десет провинции, като град Ереван има специален административен статут на столица на страната. Ръководителят на изпълнителната власт във всяка от десетте провинции е марзпет (марзов управител), назначаван от правителството на Армения. В Ереван ръководителят на изпълнителната власт е кметът, назначаван от президента.
Към 2007 г. Армения включва 915 общини, от които 49 се считат за градски, а 866 - за селски.
| Провинция | Капитал | Площ (km²) | Население † | ||
| Aragatsotn | Արագածոտն | Ashtarak | Աշտարակ | 2,756 | 132,925 |
| Арарат | Արարատ | Арташат | Արտաշատ | 2,090 | 260,367 |
| Армавир | Արմավիր | Армавир | Արմավիր | 1,242 | 265,770 |
| Gegharkunik | Գեղարքունիք | Гавар | Գավառ | 5,349 | 235,075 |
| Котайк | Կոտայք | Hrazdan | Հրազդան | 2,086 | 254,397 |
| Лори | Լոռի | Ванадзор | Վանաձոր | 3,799 | 235,537 |
| Ширак | Շիրակ | Гюмри | Գյումրի | 2,680 | 251,941 |
| Syunik | Սյունիք | Капан | Կապան | 4,506 | 141,771 |
| Tavush | Տավուշ | Ijevan | Իջևան | 2,704 | 128,609 |
| Vayots Dzor | Վայոց Ձոր | Йегегнадзор | Եղեգնաձոր | 2,308 | 52,324 |
| Երևան | - | - | 223 | 1,060,138 | |
† Преброяване на населението през 2011 г.
Източници: Площ и население на провинциите.
Култура
Република Армения признава Арменската апостолическа църква, най-старата национална църква в света, за основна религиозна институция в страната. Уникалната арменска азбука е изобретена от Месроп Мащоц през 405 г.
Армения е член на Евразийския икономически съюз, Съвета на Европа и Организацията на договора за колективна сигурност. Армения подкрепя де факто независимата Република Арцах, която е провъзгласена през 1991 г.
Галерия
· Армения
· 
Ереван
· 
Geghard
· 
Vagharshapat
· 
Хор Вирап
· 
Sevanavank
· 
Zvartnots
· 
Ечмиадзин
· 
Арменски танцьори.
Въпроси и отговори
В: Къде се намира Армения?
О: Армения е разположена в Арменските възвишения в Западна Азия.
В: Какво е официалното име на Армения?
О: Официалното име на Армения е Република Армения.
В: Какъв език говорят арменците?
О: Арменците говорят арменски.
В: Армения крайбрежна държава ли е?
О: Не, Армения е крайбрежна държава.
В: Как се казва "Армения" на арменски?
О: На арменски език "Армения" се казва "Հայաստան".
В: Към кой континент принадлежи Армения?
О: Армения принадлежи към континента Азия.
обискирам