Руската империя (1721–1917): история, управление и ключови факти
Подробна история на Руската империя (1721–1917): управление на Романови, територии, население, религия и причините за революцията и падението.
Руската империя (1721-1917 г.), наричана още Имперска Русия, е държава в Европа и Азия. Тя започва да съществува през 1721 г., когато Петър I Руски я основава. Преди това тя е известна като Московско княжество. Просъществува до обявяването ѝ за република през март 1917 г. след Руската революция. Тя е абсолютна монархия, управлявана от руски императори, известни като "царе". Те са били членове на рода Романови и са вярвали, че имат божественото право на царе над своя народ.
През 1914 г. площта на Руската империя е около 21 799 825 км². През 1897 г. населението ѝ е 128 200 000 души (1897 г.). Официалният ѝ език е руският. Официалната ѝ църква е Руската православна църква.
Начело на Руската империя стои цар, който има пълен контрол над държавата. При тази автокрация само царят можеше да издава или отменя закони. През 1905 г. царят издава нова конституция, в която споделя част от властта с частично избран парламент, наречен Дума. Руската империя е била велика сила и една от най-големите империи, съществували някога.
Кратка историческа справка
Руската империя е провъзгласена през 1721 г. от Петър I след победата в Голямата северна война (1700–1721) срещу Швеция. Петър извършва широки военни, административни и културни реформи, стремейки се да модернизира държавата по европейски образец и да превърне Русия в корабостроителна и морска сила. През XVIII и XIX век империята се разширява значително — към нея са присъединени части от Полша, Кавказ, Централна Азия, финландските територии и други земи. През 1867 г. Руската империя продава Аляска на Съединените щати.
Социална структура и реформи
Обществото е силно стратифицирано: дворянство (боярство и потомствена аристокрация), свещенство, градско и селско население, значителен слой крепостни селяни до 1861 г. През 1861 г. император Александър II прокарва мащабна реформа — отмяната на крепостничеството, която освобождава милиони селяни, но оставя много проблеми по отношение на земевладението и бедността. В края на XIX и началото на XX в. расте ролята на индустриалната работническа класа и на интелигенцията, които изискват политически и социални промени.
Икономика и индустриализация
Икономиката на империята е предимно аграрна, но през втората половина на XIX в. и началото на XX в. започва ускорена индустриализация, особено в областите около Москва и Санкт Петербург. Развиват се железопътната мрежа (включително Транссибирската железница), тежката промишленост, минното дело и текстилната индустрия. В същото време голяма част от селяните остават слабо земеделски орентирани и бедни, което поражда социално напрежение.
Администрация, армия и външна политика
Империята е централизирана — земите са поделени на губернии и административни единици, ръководени от губернатори. Външната политика цели разширение на територия и влияние: участие в наполеоновите войни, Кримската война (1853–1856) — която показва слабостите на империята и води до реформи, балканска политика, конфликти с Османската империя и Япония (Руско-японската война 1904–1905, която завършва с поражение). Армията и флота са важен стълб на властта; обаче пораженията и дългите военни кампании отслабват държавата и водят до вътрешно недоволство.
Култура и религия
Руската култура от периода е богата и многообразна. В литературата се отличават имена като Пушкин, Гогол, Толстой, Достоевски, Чехов. В музиката и изобразителното изкуство също се наблюдава разцвет (Чайковски, Римски-Корсаков и др.). Руската православна църква играе ключова роля в общественото и културното пространство, като често е опора на монархията, но в същото време съществуват и религиозни малцинства — мюсюлмани, католици, протестанти и евреи.
Крахът на империята
Натрупаните социални и политически напрежения, икономическите трудности, военните поражения и тежките последици от Първата световна война довеждат до масови стачки и протести. През февруари (март, по нов стил) 1917 г. избухва Февруарската революция, която принуждава император Николай II да абдикира, и се образува Временно правителство. Това бележи краха на Империята като форма на държавност; по-късно през октомври (ноември) 1917 г. болшевиките завземат властта, което води до гражданска война и окончателното разпадане на старата система.
Наследство
Руската империя оставя смесено наследство: значителни постижения в културата, науке и модернизацията на държавната администрация, но и нерешени проблеми — национално и социално неравенство, репресии и конфликт между модернизационни стремежи и традиционни форми на власт. Много от териториите, населението и институциите ѝ продължават да оказват влияние върху политиката и историята на Източна Европа и Азия през XX век.
Ключови факти (резюме):
- Основана: 1721 г. (Петър I)
- Площ около 21,8 млн. км² (1914 г.)
- Население: около 128,2 млн. (през 1897 г.)
- Социални реформи: отменяне на крепостничеството (1861 г.)
- Паданe: Февруарска революция и абдикация на Николай II (1917 г.)
- Културно влияние: велико художествено и литературно наследство
Петър Велики, основател на Санкт Петербург
Руско общество
Повечето хора в имперска Русия са селяни. Те са живели предимно в селските райони до края на XIX в., когато Освобождението на крепостните селяни ги освобождава от фермите, в които е трябвало да останат. Позволено им е да се женят, за когото искат, да притежават собственост и да гласуват.
Няколко души са били благородници, наричани още боляри. Те били образовани и имали по-висок престиж от селяните. Към края на XIX в. много от образованите хора искали да отстранят царя и да дадат на хората повече власт.
От Руско-японската война до Руската революция
През 1904 г. Русия, водена от Николай II, получава разрешение от династията Цин да построи Транссибирската железница, за да разшири железопътната линия в Китай и Корея, но Японската империя, водена от император Мейджи, вижда в това заплаха и японците обявяват война на Русия, която печелят през 1905 г. През 1914 г. Русия обявява война на Австро-Унгария и Германия, тъй като през 1894 г. те сключват френско-руски съюз с Франция. През 1917 г. Първата световна война предизвиква още по-лоши условия за работниците във фабриките, като се появява недостиг на храна. Хората обвиняват за това царя и се разбунтуват срещу неговото правителство. В градове като Санкт Петербург и Москва се стига до бунтове. Царят скоро е принуден да абдикира по време на Февруарската революция през 1917 г. След Октомврийската революция той е убит заедно със семейството си по време на Руската гражданска война. През 1922 г. по-голямата част от Руската империя се превръща в Съюз на съветските социалистически републики, или СССР, когато комунистическото правителство печели Руската гражданска война. Някои окръзи в империята успяват да избягат, но най-големите от тях са принудени да влязат в състава на СССР.
Въпроси и отговори
В: Кой основава Руската империя?
О: Петър I Руски основава Руската империя през 1721 г.
В: Как е била известна преди да стане Руска империя?
О: Преди да се превърне в Руска империя, тя е била известна като Московско княжество.
Въпрос: Кога свършва Руската империя?
О: Руската империя приключва през март 1917 г. след Руската революция, когато е обявена за република.
В: Какъв тип управление е имала империята?
О: Руската империя е абсолютна монархия, управлявана от царе от рода Романови, които вярват, че имат божествено право над народа си.
В: Колко голяма е била територията ѝ през 1914 г.?
О: През 1914 г. площта ѝ е била около 21 799 825 km².
В: Колко души са живели там през 1897 г.?
О: През 1897 г. населението му е 128 200 000 души.
В: Кой език и коя църква са били официални в тази държава?
О: Официалният език на тази държава е бил руският, а официалната църква - Руската православна църква.
обискирам