Сецесията в Съединените щати се отнася главно до отделянето на щати. То се отнася до началото на Американската гражданска война, когато на 20 декември 1860 г. Южна Каролина официално обявява отделянето си от Съединените щати. Четири месеца по-късно тя е последвана от щатите Джорджия, Флорида, Алабама, Мисисипи, Тексас и Луизиана. Тези първоначално седем отцепили се щата образуват Конфедеративните американски щати със седалище в Монтгомъри, Алабама. След това, на 12 април 1861 г., започват военни действия при форт Съмтър в Чарлстън, Южна Каролина. След това към Конфедерацията се присъединяват щатите Вирджиния (с изключение на северозападните окръзи), Арканзас, Тенеси и Северна Каролина. След това столицата е преместена в Ричмънд, Вирджиния. Северните и граничните щати остават в Съюза.

Причини за сецесията

Основната причина за отделянето на южните щати е робството — икономическата, социалната и политическата му роля в Юга и страхът, че ново федерално правителство може да ограничи или премахне институцията. Към това се добавят конфликти за търговски и икономически интереси, различия между аграрния Юг и индустриалния Север, спорът за „правата на щатите“ и остри политически сблъсъци през 1850-те години (например Закона за бежанците роби, отменянето на Мисури компромиса и решения като делото „Дред Скот“). Непосредственият катализатор за отцепване бе изборът на Абрахам Линкълн за президент през ноември 1860 г. — южните елити го възприемат като заплаха за бъдещето на робовладелството въпреки че той първоначално се обявяваше срещу разпространението на робството в нови територии.

Формиране на Конфедерацията и начални събития

След отделянето, делегати от първите седем щата се събират в Монтгомъри и на 4 февруари 1861 г. провъзгласяват Конфедеративните американски щати. През февруари Конфедерацията приема временна конституция, а на 18 февруари 1861 г. Джеферсън Дейвис е избран за временен президент. След отцепването на Вирджиния (април 1861 г.) столицата на Конфедерацията е преместена в Ричмънд. На 12 април 1861 г. обстрелът на форт Съмтър в Чарлстън маркира началото на организираните военни действия — гарнизонът на Съюза капитулира на 13 април и това поставя страната в открита война.

Гранични щати и вътрешни противоречия

Някои щати с робовладелска икономика, като Делауеър, Мериленд, Кентъки и Мисури, остават в Съюза по различни причини — стратегически решения, военни мерки и вътрешни политически дебати. В северозападните окръзи на Вирджиния силно антисецесионно настроение довежда до създаването на отделен щат — Западна Вирджиния, която се присъединява към Съюза през 1863 г.

Последствия и правна оценка

Сецесията довежда до четиригодишна гражданска война с огромни човешки и материални загуби; войната завършва с победата на Съюза и последващото премахване на робството чрез 13-та поправка на Конституцията (1865 г.). По отношение на конституционната легитимност федералното правителство и по-късно Върховният съд разглеждат сецесията като незаконна — в решение от 1869 г. (Texas v. White) е утвърдено, че щатите не могат едностранно да се оттеглят от Съюза и че Съединените щати представляват „неразделен съюз“.

Сецесията и нейните причини остават предмет на исторически изследвания и обществена дискусия — тя е едновременно политически, икономически и морален разрив, чийто наследство продължава да влияе върху американското общество и политика.