Робски и свободни щати | история на Съединените американски щати

Ранна история

Робството е законно и се практикува във всяка от тринадесетте колонии. Организираните политически и социални движения за премахване на робството започват в средата на XVIII век. Желанието за свобода от Великобритания, изразено по време на Американската революционна война, кара много чернокожи американци да се присъединят към революцията с надеждата, че също ще бъдат освободени. Други се присъединяват към британската армия, окуражени от британските обещания за свобода в замяна на военна служба. След като британците губят войната, хиляди са отведени в Нова Скотия.

През 70-те години на XIX в. чернокожите в Нова Англия започват да изпращат петиции до законодателните органи на северните държави с искане за свобода. По време на Конституционния конвент се обсъждат много въпроси, свързани с робството, и за известно време то е основна пречка за приемането на новата конституция. Като компромис институцията на робството е призната, въпреки че никога не се споменава директно в конституцията. Пример за това е клаузата за бягащите роби. До 1789 г. пет от северните щати провеждат политика, която започва постепенно да премахва робството: Пенсилвания (1780 г.), Ню Хемпшир и Масачузетс (1783 г.), Кънектикът и Роуд Айлънд (1784 г.). Върмонт премахва робството през 1777 г., когато все още е независим. Когато през 1791 г. се присъединява към Съединените щати като 14-ти щат, това е първият щат, в който няма робство. До 1804 г. всички северни щати са отменили робството или са имали планове за постепенното му намаляване. Съществуват 11 свободни и 11 робски щата. По-късно настъпва гражданската война.

В южната част на страната Кентъки е създаден като робски щат от част от Вирджиния (1792 г.). Тенеси е създаден като робски щат от част от Северна Каролина (1796 г.). Към 1803 г., след като Охайо е приет в Съединените щати, има девет свободни и осем робски щата. Географското разделение между северните свободни щати и южните робски щати се превръща в линията Мейсън-Диксън. През 1820 г. Компромисът от Мисури удължава линията Мейсън-Диксън на запад като официална разделителна линия между свободните и робските щати на изток от река Охайо.

 
 


 

Нови територии

Северозападната наредба от 1787 г., приета непосредствено преди ратифицирането на Конституцията на САЩ, забранява робството в Северозападната територия. Южната граница на територията е река Охайо. Тя се смята за продължение на линията Мейсън-Диксън в западна посока. Територията обикновено е заселена от жители на Нова Англия и ветерани от Американската революционна война, които получават земя там. Щатите, създадени от територията - Охайо (1803 г.), Индиана (1816 г.), Илинойс (1818 г.), Мичиган (1837 г.), Айова (1846 г.), Уисконсин (1848 г.) и Минесота (1858 г.) - са свободни щати.

 
17-те свободни щата, сред които Уисконсин (1848 г.), Калифорния (1850 г.) и Минесота (1858 г.), са повече от 15-те робски щата.  


15-те робовладелски щата получават Тексас (1845 г.) и Флорида (1845 г.), които са повече от 14-те свободни щата, които получават Айова (1846 г.).  


С обявяването на Арканзас за щат (1836 г.) броят на робските щати нараства на 13, но с обявяването на Мичиган за щат (1837 г.) броят на робските и свободните щати се запазва равен.  


Компромисът в Мисури от 1820 г. заменя приемането на Мисури (роби) за Мейн (свободни), също така начертава линия, простираща се на запад от южната граница на Мисури, която има за цел да раздели всяка нова територия на роби (на юг от линията) и свободни (на север от линията).  

Войната от 1812 г.

По време на войната от 1812 г. британците приемат всички роби, които попадат в ръцете им, като свободни. Това става без никакви условия за военна служба, каквито са били поставени по време на Революционната война. Към края на Войната от 1812 г. реформата срещу робството в отделните щати като че ли губи скорост. Половината щати вече бяха премахнали робството, бяха го забранили от самото начало или бяха в процес на премахване на робството. Другата половина бяха решени да запазят робството в рамките на своите граници.

На федерално ниво политиците бяха загрижени за баланса на силите в САЩ. Всеки щат имаше по двама сенатори, така че ако имаше равен брой щати и от двете страни на въпроса, нищо не можеше да се направи на федерално ниво. При равен брой робски и свободни щати Сенатът беше равномерно разделен по важни за Юга въпроси. Както Северът, така и Югът бяха загрижени за западните територии и за това дали новите щати ще бъдат приети като свободни или робски щати.

Компромисът в Мисури

Споровете относно това дали Мисури трябва да бъде признат за робски щат водят до Компромиса в Мисури от 1820 г. В него се уточнява, че територията, закупена от Луизиана, на север от 36° 30' географска ширина, която описва по-голямата част от южната граница на Мисури, ще бъде организирана като свободен щат. Териториите на юг от тази линия ще бъдат запазени за организиране на робски щати. Като част от компромиса е осигурено приемането на Мейн (1820 г.) като свободен щат, за да се балансира приемането на Мисури като робски щат (1820 г.). Нарастващото население в индустриализирания Север води до това, че в Камарата на представителите има повече гласове за свободните щати, отколкото за робските. За да се преодолее този дисбаланс, през 1836 г. Камарата въвежда "правило за премълчаване", което забранява на Камарата да разглежда петиции срещу робството. То е отменено на 3 декември 1844 г.

Тексас и мексиканската цесия

Приемането на Тексас (1845 г.) и получаването от САЩ на обширните нови територии, отстъпени от Мексико (1848 г.) след Мексиканско-американската война, предизвикват допълнителен конфликт между Севера и Юга. Въпреки че заселената част на Тексас е район, богат на памучни плантации и зависим от робството, придобитата територия в планинския Запад не изглежда гостоприемна за памука или робството. Като част от Компромиса от 1850 г. Калифорния е приета като свободен щат (1850 г.), без да има двойка робовладелски щати. За да избегне създаването на мнозинство от свободни щати в Сената, Калифорния се съгласява да изпрати в Конгреса един сенатор, подкрепящ робството, и един сенатор, противник на робството.

Последни битки

Трудностите при определянето на територии, които могат да бъдат организирани в допълнителни робовладелски щати, спират процеса на отваряне на западните територии за заселване. Политиците на робовладелските държави търсят решение, като полагат усилия да придобият Куба (вж. Манифеста от Остенде, 1852 г.) и да присъединят Никарагуа (вж. Аферата Уокър, 1856-57 г.). И двете държави трябваше да бъдат робовладелски.

През 1854 г. Компромисът в Мисури от 1820 г. е заменен от Закона Канзас-Небраска. Това позволява на белите мъже, заселили се в новите територии, да определят чрез народен суверенитет дали да разрешат робството във всяка територия. В резултат на това в Канзас нахлуват про- и антиробски настроени елементи, които имат за цел да гласуват за увеличаване или намаляване на робството. Това довежда до конфликта, известен като "кървящ Канзас". Опитват се да организират Канзас за приемане като робовладелски щат. Той трябваше да бъде обединен с Минесота като свободен щат. Но приемането на Канзас като робски щат беше блокирано поради въпроси относно легитимността на конституцията на робския щат. Антиробските заселници в Канзас през 50-те години на XIX в. са наречени Свободни пласьори, защото се борят (успешно) за включването на Канзас в Съюза като свободен щат през 1861 г. Когато приемането на Минесота продължило безпрепятствено през 1858 г., балансът в Сената бил загубен. През 1859 г. Орегон е приет като свободен щат.

 

Край на робството

В началото на Гражданската война в САЩ има 34 щата, 15 от които са робовладелски. От тях 11 робовладелски щата обявяват отделянето си от Съединените щати, за да образуват Конфедерацията. Робовладелските щати, които остават в Съюза, са Мериленд, Мисури, Делауеър и Кентъки и се наричат гранични щати. По времето, когато през 1863 г. е издадена Прокламацията за еманципация, Тенеси вече е под контрола на Съюза. Така че Прокламацията се отнася само за 10-те останали конфедеративни щата. Премахването на робството става и условие за връщане на местното управление в онези щати, които са обявили отделянето си. Тринадесетата поправка на Конституцията на Съединените щати премахва робството на цялата територия на Съединените щати на 18 декември 1865 г., с което се прекратява разграничението между робски и свободни щати.

 
Разделяне на щатите по време на Гражданската война. Синьото представлява щатите на Съюза, включително тези, приети по време на войната; светлосиньото представлява граничните щати; червеното представлява щатите на Конфедерацията. Незасенчените области не са били щати преди или по време на Гражданската война.