Компромис: дефиниция, значение и роля в човешките взаимоотношения

Разберете значението и ролята на компромиса в човешките взаимоотношения — баланс, толерантност и граници между съгласие и отстъпка.

Компромисът е сделка, при която едното лице се отказва от част от своите искания. В аргументацията компромисът е концепция за намиране на съгласие чрез комуникация, чрез взаимно приемане на условия, като често включва отклонения от първоначалната цел или желание. Екстремизмът често се разглежда като антоним на компромиса, който в зависимост от контекста може да се свързва с понятията баланс или толерантност. В негативна конотация компромисът може да бъде наречен капитулация, отнасяща се до "предаване" на цели, принципи или материали в процеса на договаряне на споразумение. В човешките взаимоотношения често се казва, че "компромис" е споразумение, от което нито една от страните не е доволна, тъй като участващите страни често смятат, че или са се отказали твърде много, или са получили твърде малко.

В Обединеното кралство, Ирландия и страните от Общността на нациите думата "компромис" има положително значение (като съгласие, споразумение, при което и двете страни печелят нещо); в САЩ тя може да има по-скоро отрицателен оттенък, като "компромис с принципите" като продажба на основни убеждения.

Какво означава компромис в практиката?

Компромисът е метод за разрешаване на конфликти, при който всяка страна прави отстъпки с цел постигане на приемливо за всички решение. Той не винаги означава равен обмен — важни са контекстът, силата на страните, техните приоритети и коя отстъпка е по-скъпа за всяка една. Компромис може да бъде:

• взаимен — и двете страни правят отстъпки;
• асиметричен — едната страна жертва повече поради властова или информационна неравнопоставеност;
• временен — решение за кратък срок, докато се намери по-дълготрайна алтернатива;
• структуриран — фиксирани правила или посредник помагат да се определи справедливото разпределение.

Роля и области на приложение

Компромисът се използва широко в различни сфери:

• в междуличностните отношения — за уреждане на ежедневни конфликти (време за срещи, разпределение на задачи, финанси);
• в бизнеса — при договаряне на сделки, цени, условия на обслужване;
• в политиката — при съставяне на коалиции, законодателни споразумения и международни договори;
• в правото и медиацията — алтернатива на съдебни спорове с цел икономия на време и ресурси.

Предимства и недостатъци

Предимства:

• ускорява решаването на конфликти и намалява напрежението;
• поддържа функционирането на взаимоотношенията и сътрудничеството;
• често е икономически по-изгоден вариант в сравнение със съдебни или военни конфронтации;
• дава възможност за креативни решения, които задоволяват основните интереси на страните.

• може да доведе до чувство за загуба или неудовлетворение, ако отстъпките са прекалено големи;
• рискува компрометиране на основни ценности и принципи, ако не се направи разграничение между предпочитания и принципи;
• при неправилно прилагане може да заздрави неравнопоставеностите (по-силната страна получава повече).

Кога компромисът е правилният избор?

Компромисът е подходящ, когато:

• целта е да се запази връзка и да се намери прагматично решение;
• времето или ресурсите не позволяват продължителни преговори или съдебни действия;
• страстите не са непоколебими и основните принципи не са застрашени;
• и двете страни имат реалистична оценка на алтернативите си (BATNA — best alternative to a negotiated agreement).

Как да постигнем ефективен компромис — практични стъпки

За да бъде компромисът устойчив и справедлив, полезни са следните подходи:

• Подгответе се: изяснете собствените си приоритети и резервни опции (BATNA);
• Слушайте активно: опитайте се да разберете интересите зад позициите на другата страна;
• Разделяйте хората от проблема: обсъждайте въпроса без да атакувате личността;
• Търсете взаимни печалби: фокусирайте се върху интереси, а не върху фиксирани искания;
• Предлагайте опции: изработвайте няколко варианта за решение, вместо да се вкопчвате в едно;
• Оценявайте справедливостта: използвайте обективни критерии, стандарти и предишни примери;
• Фиксирайте споразумението писмено: това намалява недоразуменията и прави ангажимента по-отговорен;
• Следете изпълнението: уговорете срокове и механизми за преглед и корекция при нужда.

Алтернативи на компромиса

Когато компромисът не е подходящ, могат да се разгледат други подходи:

• Консенсус — търсене на решение, което е приемливо за всички без отстъпване на важни принципи;
• Арбитраж/медиация — използване на независим трети посредник за вземане или подпомагане на решението;
• Конкуренция — целенасочено изиграване на силови позиции (понякога необходимо, но рисково);
• Отказ — изтегляне от преговорите, когато компромисът би означавал неприемливо компрометиране.

Заключение

Компромисът е ценен инструмент за изграждане и поддържане на взаимоотношения и за решаване на конфликти, когато се използва осъзнато и справедливо. Ключът е да се прави разлика между благоразумни отстъпки и предаване на основни принципи. Правилно приложен, компромисът позволява напредък и взаимна полза; неправилно — води до неудовлетворение и дългосрочни проблеми.

Въпроси и отговори

В: Какво е компромис?

В: Как обикновено хората намират съгласие чрез компромис?

Въпрос: На какво е антоним екстремизмът?

В: Каква е отрицателната конотация на компромиса?

Въпрос: Защо страните често не са доволни от компромиса в човешките взаимоотношения?

Въпрос: Различно ли е значението и възприемането на думата "компромис" в различните култури?

В: Какви са различните значения на думата "компромис" във Великобритания, Ирландия, страните от Британската общност и САЩ?

Търсене по буква