Индиана е щат в САЩ, разположен в Средния Запад и района на Големите езера в Северна Америка. Столицата и най-големият град е Индианаполис. Други известни градове и селища са Блумингтън, Гари, Форт Уейн, Саут Бенд, Евансвил, Мънси и Марион. Хората, които живеят в Индиана, понякога се наричат хусири (англ. "Hoosiers") — име, използвано и като неофициално прозвище на щата. Държавната птица на Индиана е кардинал. Държавното цвете на Индиана е божур. Държавното дърво на Индиана е лале (тюлип дърво, Liriodendron tulipifera). Индиана граничи с четири други щата: Илинойс, Кентъки, Мичиган и Охайо. Тя също така се допира до езерото Мичиган, което е единственото от Големите езера, което е изцяло на територията на Съединените щати.
География и природни особености
Теренът на Индиана е предимно равнинен и леко хълмист, с изразени ледникови отлагания в северната част, плодородни почви по средната част и по-хълмист релеф в южната част на щата. Главни реки са Уобаш (Wabash) — основна вътрешна река в щата — и множество по-малки притоци. Северната част граничи с бреговете на езерото Мичиган, където се намират пясъчните дюни, подчертаващи разнообразието на пейзажа. Климатът варира от влажен континентален на по-голямата част от територията до частично влажен субтропичен в южните райони: зимите са студени с чести снеговалежи в северните райони, а лятото е топло и влажно.
Население и градове
Индиана е дом на около 6–7 милиона души (по данни от преброяванията през XXI век). Населението е съсредоточено основно в градските агломерации около Индианаполис, Форт Уейн, Блумингтън и Саут Бенд. Много градове в северната част, като Гари, са индустриални центрове, докато южните и централните окръзи имат по-селски и земеделски профил.
Кратка история
Преди да се нарече Индиана, повечето хора, които са живели там, са били коренни жители — сред тях племената мийами (Miami), потаватоми (Potawatomi), шауни (Shawnee) и делавер (Lenape/Delaware). През колониалния период районът е част от т.нар. Нова Франция, а по-късно преминава под контрол на Великобритания и накрая става част от Съединените щати след войните и договорите от XVIII век.
Франция колонизира района, като го преименува на Нова Франция. Те заробвали коренното население и въвели и чернокожи роби. През XVIII в. новите Съединени щати отнемат района от Франция и в него се преместват много робовладелци от Кентъки и Вирджиния. Към 1820 г. районът става щат Индиана и правителството нарежда всички роби да бъдат освободени, но чернокожите все още са в робство там поне до 30-те години на XIX век.
След като през 1800 г. е създадена територията Индиана, тя придобива държавност на 11 декември 1816 г. Развитието на канали и железници през XIX век и индустриализацията през XX век ускоряват растежа на градовете. По време на Гражданската война Индиана подкрепя Съюза и дава голям брой войници. През XX век започва и индустриално развитие — особено в автомобилната, производствената и металургичната промишленост. В средата на XX век големи миграционни потоци довеждат афроамериканско население в северните промишлени градове, като Гари.
Икономика
Икономиката на Индиана е разнообразна и включва:
- Силно развито земеделие — основни култури: царевица и соя.
- Производство и промишленост — автомобили, оборудване, химическа индустрия и машиностроене.
- Здравеопазване, логистика и финансови услуги — особено в големите градове.
- Производство на рV и ремаркета (елхартския регион е известен в сектора).
Транспорт и инфраструктура
Индиана е важен транспортен възел в САЩ. През щата минават няколко големи междущатски автомагистрали (I‑65, I‑69, I‑70, I‑74 и др.), а Индианаполис разполага с голям международен аеропорт (Indianapolis International Airport). Градът е център и на железопътен и автомобилен транспорт. Индианаполис е известен и с кръстопътната си роля за камионопреносните магистрали между изтока и средния запад.
Образование и наука
В щата има висши учебни заведения с национално и международно значение, сред които са Indiana University в Блумингтън, Purdue University (с федерални програми по инженерство и агрономия) и Големите университети и колежи в Саут Бенд (University of Notre Dame). Тези институции допринасят значително за научни изследвания, медицински иновации и образователни програми.
Култура, спорт и символи
Индиана има богата спортна традиция. Най-известното моторно събитие е Indianapolis 500, провеждано на Indianapolis Motor Speedway. Професионални отбори включват Indianapolis Colts (NFL) и Indiana Pacers (NBA). Културният живот включва музеи, фестивали, исторически паметници и артистични общности в градове като Индианаполис и Блумингтън.
Сред официалните символи са: държавна птица — кардинал; държавно цвете — божур; дърво — лале (тюлип дърво). Прозвището на щата е „Hoosier State“ (хусири).
Туризъм и забележителности
Популярни дестинации и забележителности:
- Indianapolis Motor Speedway и музеят му — домакин на легендарното състезание Indy 500.
- Indiana Dunes National Park на брега на езерото Мичиган — плажове, пясъчни дюни и пешеходни маршрути.
- Исторически центрове и музеи в Индианаполис и други градове.
- Планински и природни паркове в южната част на щата за пешеходен туризъм и отдих.
Управление
Индиана има губернатор и две камара на законодателната власт — Сенат и Камара на представителите, които образуват General Assembly (Законодателното събрание). Системата е типична за щатите в САЩ, с местни окръжни и общински власти, отговарящи за образование, обществен ред и инфраструктура.