Войната от 1812 г. (1812–1815) — британско‑американски конфликт
Войната от 1812 (1812–1815) — британско‑американски конфликт на суша и море: битки, канадско опълчение, индиански съюзи и нарастващ национализъм в САЩ и Канада.
Войната от 1812 г. се води между Британската империя и Съединените щати от 1812 до 1815 г. по суша в Северна Америка и по море. Британските сили са подпомагани от канадското опълчение (доброволци) и индианците, тъй като британските войници са заети с борбата срещу Наполеон I в Европа.
Причини за войната
Основните причини за започването на войната са:
Ход на войната (главни театри и събития)
Войната се води на няколко основни театъра: по Големите езера и в Северозападния фронт, по източния и южния атлантически бряг и в Мексиканския залив.
Някои от най-значимите събития и сражения са:
Морска война
По море американските кораби на брегова охрана и частни кораби постигат няколко впечатляващи победи над британски единични кораби, като най-известен е успехът на USS Constitution („Old Ironsides“). Въпреки това, британската морска мощ остава доминираща и поддържа ефективна блокада, която оказва икономически натиск върху Съединените щати.
Мирният договор и последствия
Войната приключва със сключването на Договор от Гент на 24 декември 1814 г., който възстановява статуквото ante bellum (предишното състояние на нещата) без съществени териториални промени. Договорът урежда и въпроси за границите и връща пленниците, но не решава всички проблеми на индианските племена. Ратификацията и обменът на ратификации влязоха в сила през 1815 г., като пораженията и победите на бойното поле вече бяха факт (вкл. битката при Ню Орлиънс).
Последствията от войната включват:
Кратка оценка
Войната от 1812 г. често се описва като „необявена“ и противоречива: тя нито довежда до решаващи териториални промени, нито окончателно решава спорните въпроси, които са ѝ причина. Все пак конфликът оставя трайни политически и социални следи — укрепва националната идентичност и на двете засегнати страни и подпомага оформянето на бъдещи международни и вътрешни политики.
В повечето отделни сражения британските сили имат сериозни успехи срещу атакуващите американски части, но окончателният изход дава повод и за американско чувство на победа и самочувствие. Войната засилва национализма както в Канада, така и в Съединените щати и променя баланса между местните политически сили и индианските племена в Северна Америка.
Американският командир Оливър Хазард Пери побеждава британците в битката при езерото Ери
Статуя на войник от войната от 1812 г.
Причини
Една от причините за обявяването на война от американците е, че британците притесняват американските кораби. Британците твърдят, че търсят британски моряци, които са дезертирали. Много британски моряци дезертират от мизерните условия и суровата дисциплина. Първоначално много от моряците са били принудени да служат. Британците са имали практиката да арестуват всеки мъж, който намерят на улицата, и да го принуждават да служи на техните кораби. Много британски моряци, които избягали, се записали като екипаж на американски търговски кораби. Твърдението на британците беше донякъде вярно.
През 1807 г. един американски кораб е нападнат и обстрелван, което предизвиква възмущение сред американската общественост. Британците също така изземват американски моряци в морето и ги принуждават да служат във флота.
Броят на американските моряци, привлечени на британска служба, не е добре известен и е възможно да е бил силно преувеличен. Британците също така спонсорират териториите на индианците в Средния Запад, за да спрат разширяването на Съединените щати на запад. Това кара 10 000 индианци да се бият за британците.
Наполеон I започва френското нашествие в Русия през 1812 г., точно когато започва войната в Северна Америка. Американците смятаха, че британците ще бъдат заети да се борят с французите по време на Наполеоновите войни, за да правят много в Северна Америка.
Войната
Сраженията започват, когато през 1812 г. Съединените щати започват да нападат канадските провинции. Въпреки това британците и канадците успешно защитават своите граници. През 1813 г. британски и американски кораби се сражават в битката при езерото Ери. Американците под командването на Оливър Хазард Пери побеждават, което им дава контрол над езерото Ери. Американските сили нападат и опожаряват Торонто, което тогава се нарича Йорк.
През 1814 г. Наполеон I се отказва от френския престол. Това освобождава опитни британски войски, които могат да бъдат изпратени в Северна Америка. Те опожаряват недостроения Вашингтон, а също така нападат Балтимор. Американският адвокат Франсис Скот Кий написва стихотворение за битката при Балтимор. По-късно стихотворението е използвано за думите на песен, която по-късно става национален химн на САЩ: "The Star Spangled Banner". Войната приключва през 1815 г. Британците нападат Ню Орлиънс, но са спрени от американците под командването на генерал Андрю Джаксън.
Незнайно защо и двете страни вече са подписали мирен договор.
- На 2 юли 1812 г. американският кораб "Cuyahoga Packet" е пленен от канадския лейтенант Фредерик Ролет в река Детройт.
- На 12 юли 1812 г. американците от Детройт печелят офанзиви в Горна Канада, водени от Уилям Хъл.
- На 17 юли 1812 г. британски войски, френски воайори и индианци превземат форт Макинак в територията на Мичиган. Тази победа донася повече подкрепа на индианците. Британците получават контрол над остров Макинак и северната част на Мичиган.
- По време на обсадата на Детройт (15-16 август 1812 г.) американците, водени от командира Уилям Хъл, се противопоставят на британските войски на Айзък Брок и техните съюзници от Конфедерацията на Текумзе. Загиват седем американци. Когато Хъл капитулира в Детройт, 1600 американски опълченци са освободени и ескортирани на юг от канадците, за да ги защитят от Конфедерацията на Текумзе. Смята се, че над 582 американски войници са били затворени в Квебек.
- На 19 август 1812 г. корабите USS Constitution и HMS Guerriere водят битка на около 400 мили (650 км) югоизточно от Халифакс, Нова Скотия. USS Constitution печели.
- На 13 октомври 1812 г. британските защитници под командването на генерал-майор Айзък Брок нападат американските окупационни сили в битката при Куинстън Хайтс. Брок умира и командването е поето от генерал-майор Роджър Хейл Шийф.
Мир
На 24 декември 1814 г. в Белгия двете страни подписват договора от Гент, с който се слага край на войната. Сраженията продължават и през януари 1815 г., тъй като силите не знаят за договора, но след това не настъпват големи промени. Британците спират да впечатляват моряците, защото Наполеоновите войни са приключили.
Повечето американци са чули за победата в битката при Ню Орлиънс, преди да научат за договора. Федералистката партия, която се противопоставяше на войната, стана недолюбвана като пробританска и скоро изчезна.
Победител
От гледна точка на британците войната от 1812 г. е второстепенно събитие. Американците я наричат своята победоносна "Втора война за независимост". Британците я запомниха като опит на американците да се възползват от това, че са участвали във война срещу Френската империя, и не обърнаха внимание на американските оплаквания.
В Канада войната от 1812 г. е нежелана война. Тя засягаше далечните столици Вашингтон и Лондон, а не тях. В Долна Канада, сега Квебек, тя е смятана за англосаксонска война. В Квебек не изпитваха особена любов към британците, но британците им бяха гарантирали правото да говорят френски. Тъй като не знаеха какво ще се случи, ако американците вземат властта, те избраха по-малкото зло и подкрепиха британците.
Горна Канада (по-късно част от провинция Онтарио) е заселена от американски лоялисти, избягали след Революционната война. Те не са изпитвали особена любов към бившите си сънародници в САЩ, но са станали по-многобройни от американците, които по-късно са дошли на север, за да се заселят. Когато американците се опитали да нахлуят в Канада, канадските опълченци били готови да защитят родината си.
В историята на САЩ войната от 1812 г. е най-неизвестният конфликт. Средностатистическият американец си спомня много малко за войната. Някои от тях си спомнят "Знаме, обсипано със звезди", опожаряването на Вашингтон или битката при Ню Орлиънс. В останалите случаи това е слабо разбран конфликт. Въпросите са сложни. Повечето учени са съгласни, че войната се е водила по морски въпроси. Тъй като по онова време британският флот е най-мощният в света, по-лесно е било да се нападнат британците по суша, като се нахлуе в Канада. Бившият президент на САЩ Томас Джеферсън прогнозира, че "придобиването на Канада, ще бъде просто въпрос на поход".
Британците, които знаеха за малката война, смятаха, че са спечелили, независимо от мнението на американците. Канадците запазиха независимостта си от САЩ и затова смятаха, че са спечелили. Американците смятаха, че са спечелили, въпреки че са загубили в Канада, тъй като не са загубили нито една от териториите си, отблъснали са инвазията в Мериленд, били са свободни да се бият с индианците без британска намеса и вече не са били впечатлявани в открито море. И от трите страни британците са може би най-щастливи, защото напълно са забравили за войната.
Друг уебсайт
- http://en.citizendium.org/wiki/War_of_1812 Войната от 1812 г. -Citizendium
Въпроси и отговори
В: Какво представлява войната от 1812 г.?
О: Войната от 1812 г. е конфликт между Британската империя и Съединените щати, който продължава от 1812 до 1815 г.
В: Къде се е състояла войната?
О: Войната от 1812 г. се води на сушата в Северна Америка и по море.
В: Кой помогна на британските сили по време на тази война?
О: Британските сили са подпомагани от канадското опълчение (доброволци) и индианците, тъй като британските войници са били заети да се борят с Наполеон I в Европа.
В: Колко успешни са американските сили по време на тази война?
О: В почти всяка битка американските сили са победени от британците.
В: Какъв ефект има тази война върху Канада и Съединените щати?
О: Тази война засилва национализма както в Канада, така и в Съединените щати.
В: Колко време продължи тя?
О: Войната от 1812 г. продължава от 1812 до 1815 г.
обискирам