Наполеоновите войни са войни, които се водят по време на управлението на Наполеон Бонапарт над Франция. Те започват след края на Френската революция и Наполеон Бонапарт става силен във Франция през ноември 1799 г. Войната между Обединеното кралство и Франция започва през 1803 г. Това се случва, когато договорът от Амиен приключва през 1802 г.

Тези войни променят европейските военни системи. Оръдията станаха по-леки и се движеха по-бързо. Армиите бяха много по-големи, но разполагаха с по-добра храна и припаси. Те бяха много големи и разрушителни, главно заради задължителната военна повинност. Французите много бързо станаха силни и завладяха по-голямата част от Европа. След това французите бързо губят. Френската инвазия в Русия се проваля. Наполеоновите войни приключват с Втория парижки договор от 20 ноември 1815 г. Това се случва непосредствено след битката при Ватерло - голяма битка, която Наполеон губи. Империята на Наполеон губи войните. Династията на Бурбоните отново управлява Франция.

Причини

Наполеоновите войни имат множество взаимно свързани причини:

  • Последствията от Френската революция: революционните идеи, обезпечени с военна енергия и желание за разширяване на влиянието на революционна/наполеонова Франция.
  • Политическо и геополитическо съперничество: борба за господство в Европа между Франция и велможите на старата система (Великобритания, Австрия, Русия, Прусия и други).
  • Реформи в армията и обществото: въвеждане на всеобща военна повинност (levée en masse) и професионализация на войските, което позволи създаване на големи и мобилни армии.
  • Идеологически и икономически фактори: икономически ограничения, вкл. опитът на Наполеон да отслаби Великобритания чрез Континенталната блокада (Континенталната система), и реакциите срещу френската хегемония.

Ход на войните — основни етапи и кампании

Периодът 1792–1815 обхваща както Революционните войни (началните години), така и собствено Наполеоновите войни (след възхода на Наполеон). По-важните етапи включват:

  • Ранни кампании и възход на Наполеон (1796–1802): италианската кампания на Наполеон, египетската експедиция и серия политически и военни успехи, които укрепват позициите му във Франция.
  • Формалното начало на Наполеоновите войни (1803–1805): съперничество с Великобритания, флото Трафалгар (1805) унищожава френско-испанския флот и осигурява британско морско превъзходство; сухопътно — победата при Аустерлиц (1805) утвърждава хегемонията на Франция в континентална Европа.
  • Период на разширяване и реформиране (1806–1809): разгроми като при Йена и Ауерщед (1806) довеждат до реорганизация на Германия; Наполеон въвежда васални кралства и поставя членове на семейството си на престоли.
  • Пенинсула и континентален отпор (1808–1814): Пиринейската война (в Испания и Португалия) изтощава френските ресурси; въстания и партизанска борба подкрепяни от британската експедиция под командването на Уелингтон.
  • Неуспешната кампания в Русия (1812): голямата инвазия срещу Русия се проваля заради разгром, студ, дълги линии на снабдяване и руската тактика на опожаряване; това е повратна точка.
  • Коалициите и падането на Наполеон (1813–1815): поражение при Лайпциг (1813, „Битка на народите“), абдикация на Наполеон през 1814, бегство и струпване на армия за „Сто дни“, окончателна загуба при Ватерло (1815) и Втори парижки договор (20 ноември 1815 г.).

Технологии, тактика и организация

Наполеоновите войни ускоряват промени в начина на водене на война:

  • Въвежда се по-гъвкава организация на армията (система на корпусите), която позволява независими, но координирани действия.
  • Мобилната артилерия и подобрената логистика увеличават оперативната подвижност.
  • Всепроникващата военна повинност и националната мобилизация издигат идеята за „тотална“ или масова война.
  • Тактики като концентриран натиск и бързи обрати (manoeuvre sur les derrières) характеризират успехите на Наполеон.

Основни сражения и кампании (подбрано)

  • Битката при Маренго (1800) — затвърждава позицията на Наполеон във Франция.
  • Битката при Трафалгар (1805) — британска морска победа, която гарантира британската морска хегемония.
  • Битката при Аустерлиц (1805) — един от най-големите сухопътни успехи на Наполеон.
  • Йена и Ауерщед (1806) — тежки поражения за Прусия.
  • Кампанията в Испания и Португалия (1808–1814) — продължителен източник на проблеми за Франция.
  • Инвазията в Русия и битката при Бородино (1812) — катастрофа за Великата армия.
  • Лайпциг (1813) — „Битка на народите“, която сериозно отслабва френската позиция.
  • Ватерло (1815) — окончателното поражение на Наполеон по време на „Сто дни“.

Последствия

Наполеоновите войни оставят дълбоки и дълготрайни последици за Европа и света:

  • Политическа реорганизация: след победата над Наполеон на Виенския конгрес (1814–1815) границите са преустроени, целта е да се възстанови балансът на силите и да се предотврати доминация на един народ в Европа.
  • Реставрация и легитимизъм: в много държави (включително Франция) са възстановени старите династии, но революционните и наполеонови реформи често остават.
  • Наполеонов кодекс и административни реформи: гражданските закони, административната централизация, принципи като равенство пред закона и имотни реформи се разпространяват и оцеляват в различни форми в много страни.
  • Военна и социална промяна: масовата мобилизация и концепцията за националната армия променят характерa на воюването; военните реформи влияят върху бъдещи конфликти.
  • Икономически и демографски щети: продължителните войни и блокади причиняват тежки икономически загуби и човешки жертви в различни региони.
  • Национализъм и идеи за самостоятелност: упадъкът на старите империи и разпространението на националните идеи подпомагат движения за обединение (например в Германия и Италия) и за независимост в колонии и в Латинска Америка.
  • Британското световно превъзходство: Великобритания излиза като водеща морска и колониална сила.

Някои наричат времето между 20 април 1792 г. и 20 ноември 1815 г. "Великата френска война". От едната страна са Първата френска империя, Кралство Италия и други. От другата страна бяха Великобритания, Прусия, Австрия, Русия, Швеция, Португалия, Испания, Сицилия и др.

Кратко обобщение

Наполеоновите войни са повратен момент в европейската история: те съчетават идеологии от Революцията с нови форми на масова война, променят политическата карта на континента и оставят наследство от правни и административни промени, които оказват влияние векове напред. Въпреки че Наполеон създава краткотрайна европейска хегемония, неговите експанзионистки политики и военни кампании довеждат до коалиционен отпор и до окончателния му крах.