Луи XVI | Крал на Франция от 1774 до 1792 г

Ранен живот и брак

Луи XVI е роден през 1754 г. по време на управлението на дядо си крал Луи XV. Баща му е Луи Фердинанд, дофин на Франция, престолонаследник. Майка му е Мария Жозефа Саксонска. Родителите му харесват повече по-големия му брат, отколкото Луи, и са разстроени, когато братът на Луи умира, докато е още дете. Родителите на Луи се настройват срещу него и той става срамежливо момче. Баща му умира в началото на живота на Луи и Луи става престолонаследник. Поради това той приема титлата дофин.

През 1770 г., когато Луи е на 15 години, той се жени за Мария Антоанета, австрийска принцеса. Двамата се запознават само два дни преди сватбата. Много хора във Франция не искали Луи да има австрийска съпруга, защото съюзът на Франция с Австрия не бил популярен. Двете държави са били врагове до 1756 г., когато стават съюзници. Във Франция този съюз е обвиняван за Седемгодишната война, която те са загубили. Луи и Мария Антоанета не са били близки в първите години от брака си, но се обичат. Едва през 1777 г. те имат сексуални отношения. Няколко години след това те не успяват да имат деца. Това прави брака труден. Положението се влошило, когато били публикувани груби памфлети, наречени libelles. В тях те се подигравали на двамата, че не могат да имат деца. В една от тях се питало: "Може ли кралят да го направи? Не може ли кралят да го направи?" В крайна сметка той и Мария Антоанета имат четири деца:

1.      Мария Тереза Френска (19 декември 1778 г.)

2.      Луи Жозеф, дофин на Франция (22 октомври 1781 г.)

3.      Луи XVII Френски (27 март 1785 г.)

4.      Софи Френска (9 юли 1787 г.)

Те осиновяват и шест деца.

 
Кралица Мария Антоанета с трите си най-големи деца, изрисувани след смъртта ѝ. От Мария Луиза Елизабет Виге Лебрун  

Царуване като абсолютен монарх

Луи става крал, когато Луи XV умира през 1774 г. Той е на 20 години. Луи поема управлението на страна, която има големи проблеми. След Седемгодишната война Франция вече не е най-могъщата държава в Европа. Страната имала дългове заради войната и защото данъчната ѝ система била остаряла. Много благородници и други богати хора можели да избягват плащането на данъци, което много от обикновените хора ненавиждали. Това е и епохата на Просвещението - време, в което хората започват да се интересуват от идеи като демокрацията и либерализма. Все повече хора се противопоставят на абсолютната монархия във Франция.

Луи иска да бъде добър и популярен крал. Едно от първите му решения е да върне правомощията на парламентите, които са били отнети по време на по-късното управление на Луи XV. Парлементите не са били парламенти в съвременния смисъл на думата; те не са били избрани събрания на политици. Парлементите всъщност са били важни регионални съдилища и техните съдии са подкрепяли местните благородници. Те често спирали кралете да променят страната и спирали действието на законите в техните провинции. Когато върнал парлементите, Луи казал: "Струва ми се, че това е общото желание и искам да бъда обичан". Той избира граф дьо Морепас за свой главен съветник и Морепас изпълнява тази роля до смъртта си през 1781 г. Той също така избира Ан Робер Жак Турго за свой министър на финансите.

Турго предлага да се облекчат законите, които ограничават времето за продажба на зърно и цената му. Тези промени обаче доведоха до високи цени на зърното в години, когато реколтата беше лоша. Това предизвиква протестите по време на Млечната война през 1775 г. Някои от другите реформи на Турго са блокирани от благородниците и парламентите. През 1776 г. Луи променя решението си и уволнява Турго. Той го заменя с Жак Некер. Некер се опитва да публикува пълен списък на всичко, за което правителството харчи пари, но в крайна сметка това скрива голяма част от разходите. През 1783 г. Луи избира Шарл Александър дьо Калон за свой главен финансов министър.

Луи и неговото правителство подкрепят американците в Американската революционна война, защото искат да отслабят Великобритания. Те искали да си отмъстят, защото били загубили Квебек от британците по време на Седемгодишната война. Американците побеждават и британците се съгласяват да им позволят да бъдат независими в Парижкия договор от 1783 г. Другите им опити да отслабят Британската империя обаче в по-голямата си част са спрени, защото флотът им губи битката при Сен и Франция не получава много нови земи. Освен това дълговете от войната задълбочават паричните проблеми на правителството. До 1787 г. паричните проблеми излизат извън контрол.

Луи свиква Събрание на нотабилите - среща на най-висшите френски благородници, на която се обсъжда как да се решат паричните проблеми. Той искаше да попречи на благородниците и парлементите да блокират опитите му за решаването им. Но благородниците били шокирани, когато научили колко тежки са проблемите, и отказали да помогнат. Луи също така се опитал да спре Парижкия парламент да му пречи, дори арестувал двама от членовете му, но това не дало резултат, защото твърде много хора подкрепяли парламента. Той също така връща Жак Некер. Луи решава, че няма друг избор, освен да свика Генералните щати - френския парламент, който не се е събирал от 1614 г. насам.

 
Портрет на Луи XVI от 1786 г.  

Френска революция

Генералните щати от 1789 г. започват да заседават през май. Подобно на предишните Генерални щати, то е създадено, за да представлява "трите съсловия", които съставляват френското общество. Една четвърт от членовете му са избрани от Първото съсловие (свещениците на Католическата църква), друга четвърт - от Второто съсловие (благородниците), а останалата половина - от богатите хора от Третото съсловие (всички останали). Политиците от Третото съсловие искали да говорят за промяна на френското общество и за намаляване на правомощията на краля, но кралят искал от тях да говорят само за данъците. Той много бързо успял да раздразни тези политици. Например им било казано, че всички членове ще имат равен глас, но след това кралят решил, че вместо това членовете на Третото съсловие ще имат само половин глас. Членовете на Третото съсловие смятаха, че е несправедливо те да представляват 95 % от населението, но да имат само една трета от властта в Генералното съсловие.

През юни 1789 г. членовете на Третото съсловие обявяват, че са Националното събрание. Луи се опитва да им попречи да се съберат. На 20 юни всички тези членове, с изключение на един, подписват клетвата на Тенис кортовете. Те обещават, че ще останат заедно, докато кралят не се съгласи да намали правомощията си. Въпреки че Луи предложил на третото съсловие някои по-големи права, те решили, че това не е достатъчно. На 11 юли Луи уволнява много съветници, които подкрепят Националното събрание. Сред тях е и Жак Некер, който е бил доста популярен. Обикновените хора в Париж силно подкрепят Некер и Националното събрание. Те започнали да се страхуват, че кралят ще спре Националното събрание. Избухват бунтове, които водят до щурмуването на Бастилията на 14 юли.

Луи отстъпва и се съгласява да остави Националното събрание да управлява страната. Националното събрание започва да извършва някои драматични промени във Франция. То приема Декларацията за правата на човека и прекратява действието на законите, които позволяват благородниците да бъдат третирани по-добре от обикновените хора.

На 5 октомври 1789 г. тълпа от протестиращи (предимно жени) се събира в Париж, за да протестира срещу високата цена на хляба. Те решават да проведат шествие до двореца Версай, където живее кралят. Те нахлуват в двореца. Някои от охранителите били убити, а останалите не ги спрели. Протестиращите поискаха кралското семейство да дойде с тях в Париж. Луи не искаше да дойде, но отстъпи пред исканията им. Той подписал Декларацията за правата на човека и отишъл с тях в Париж. Той се премества в по-стария дворец Тюйлери.

Както щурмът на Бастилията, така и маршът на жените към Версай могат да се разглеждат като момента, в който кралят губи контрол над страната си.

Неуспешно бягство

Луи нямаше да се задоволи с ролята на крал-марионетка за много дълго време. Той бил недоволен от начина, по който се отнасяли към него, семейството му и църквата. Умерените политици губят подкрепата на по-радикалните. Но въпреки че реално е бил затворник в двореца Тюйлери, Луи е имал съюзници в армията и други държави, които са щели да подкрепят краля пред политиците. Луи и Мария Антоанета планират да избягат от двореца Тюйлери през нощта на 21 юни 1791 г., маскирани като прислужници. Кралското семейство пътува към крепостта Монмеди, която е база за войниците, подкрепящи краля, и се намира на границата с Австрийска Нидерландия. По пътя към Монмеди те са заловени в село Варен и са принудени да се върнат в Париж. Този инцидент става известен като бягството във Варен.

Когато Луи и семейството му се връщат в Тюйлери, над тях вече бди много повече охрана. С право или не, много хора във Франция вярвали, че кралят и кралицата заговорничат с чужди правителства за възстановяване на абсолютната монархия. През следващата година това напрежение довежда до започването на война между Франция и Австрия и Прусия. През юли 1792 г. пруският херцог на Брунсуик пише: "Ще разрушим Париж до основи, ако нещо се случи с наше кралско величество, краля и кралицата". Той се опитва да помогне на краля и кралицата, но вместо това прави обратното.

 
Щурмът на Бастилията.  


Кралското семейство е арестувано във Варен. Луи и Мария Антоанета са в средата.  

Арест и екзекуция

Арест

През август 1792 г. в Париж избухва бунт. Тълпа от протестиращи, насърчавани от радикални политици, нахлува в Тюйлери. Луи е арестуван на 13 август и изпратен в Храма - древна парижка крепост, използвана като затвор. На 21 септември Националният конвент (новото Национално събрание) обявява Франция за република и премахва монархията. Те отнемат титлите на Луи и му дават обикновено име: Луи Капет. Те смятат, че Капет трябва да бъде фамилното му име, защото е роднина на дома Капет.

Изпълнение

Луи е обвинен в няколко престъпления, а съдия е Националният конвент (новото Национално събрание). Основното престъпление, в което го обвиняват, е заговор с Австрия за възстановяване на абсолютната монархия. Те бързо гласуват, че той е виновен. Никой в Конвента не харесва Луи, но жирондинците поне искат да пощадят живота му. Максимилиан Робеспиер и монтанистите заявиха, че той трябва да бъде убит, и повече от половината членове гласуваха за екзекуцията му. Много от тях вярват, че не само наказват Луи за престъпление, но и унищожават идеята за монархия.

За последен път Луис се събира със семейството си и обещава да се върне на следващата сутрин, но не го прави. По пътя към гилотината Луи казал: "Вярвам, че смъртта ми ще бъде за щастие на моя народ, но скърбя за Франция и се страхувам, че тя може да изпита гнева на Господа." Преди екзекуцията си той произнася реч, в която казва: "Умирам невинен за всички престъпления, в които бях обвинен; прощавам на тези, които причиниха смъртта ми, и се моля на Бога кръвта, която ще пролеете, никога да не донесе вреда на Франция." Той се опита да каже още нещо, но речта му беше заглушена от барабанен тътен. Екзекутиран е на 21 януари 1793 г. на Площада на революцията (сега Площад Конкорд) в центъра на Париж. Той е на 38 години. Мария Антоанета е екзекутирана девет месеца по-късно.

 
Екзекуцията на Луи Капет  

Наследство

Първоначално Луис е погребан в близкото гробище. През 1815 г. тленните му останки и тези на Мария Антоанета са преместени в базиликата "Сен Дени" - традиционното място за погребение на френските крале. В църквата има техни статуи. На мястото на оригиналния му гроб е построен и параклисът Chapelle expiatoire като негов паметник. Композиторите Луиджи Керубини и Пол Враницки пишат погребална музика в негова памет. Луисвил, най-големият град в Кентъки, е кръстен на него заради подкрепата му за Американската революция.

Луи XVI не е последният френски крал. Двама от братята на Луи ще станат крале след Реставрацията на Бурбоните през 1814 г: Луи XVIII и Шарл X. Синовете на Луи XVI умират от болести преди това и дъщеря му не може да наследи трона. Последният френски крал е Луи-Филип I, техен далечен роднина. Последният френски монарх е Наполеон III, който е по-скоро император, отколкото крал.

През XIX в. френските историци Жул Мишле и Алфонс дьо Ламартин отбелязват, че много французи съжаляват за Луи XVI и това води до възстановяването на монархията през 1814 г. Въпреки че не са съгласни с всичко, и двамата историци твърдят, че прекратяването на монархията през 1792 г. е било правилно решение, но че кралят и кралицата не е трябвало да бъдат убивани. Според Мишле тези екзекуции са насърчили още екзекуции, което е довело до Царството на терора.

 
Паметник на Луи XVI и Мария Антоанета в базиликата Сен Дени.