Списък на френските монарси | През по-голямата част от историята си Франция е управлявана от крале
Управлява от началото на Франкското кралство през 486 г. до 1870 г. През по-голямата част от историята си Франция е управлявана от крале. Четирима каролингски монарси са били и римски императори, а Бонапартите са били императори на французите.
В тази статия са изброени всички владетели, които са имали титлата "крал на франките", "крал на Франция", "крал на французите" или "император на французите".
Титлата "крал на франките" се използва до управлението на Филип II. През краткия период, в който действа френската конституция от 1791 г. (1791-1792 г.) и след Юлската революция през 1830 г., вместо "крал на Франция (и Навара)" се използва стилът "крал на французите".
Освен Кралство Франция съществуват и две френски империи. Първата Френска империя съществува от 1804 до 1815 г. Тя е основана и управлявана от Наполеон I. Втората френска империя е от 1852 до 1870 г. Тя е основана и управлявана от неговия племенник Наполеон III След това се образуват 3-та 4-та и 5-та република
По-ранни монарси
| Снимка | Име | Царство | Заглавие |
| Фарамонд / Фарамунд | c.392-428 | Галски крал | |
Династия на Меровингите (428-751 г.)
Името на Франция идва от германското племе, известно като франки. Меровингските крале започват като вождове. Най-старият известен е Хлодио. Хлодвиг I е първият от тях, който се издига до истински крал. След смъртта му кралството му е разделено между синовете му на Соасон (Нейстрия), Париж, Орлеан (Бургундия) и Мец (Аустрия). Няколко меровингски монарси обединяват отново франкските кралства и приемат титлата "крал на франките". Но след смъртта им, според франкския обичай, кралството често се разделяло отново между техните синове.
| Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
| Дългокосместият Хлодио | 428 | 445/448 | - РЎРёРЅ РЅР° Theudemeres | Крал на салианските франки |
|
| Merovech | 445/448 | 457 | - РЎРёРЅ РЅР° Хлодио | Крал на салианските франки |
|
| Childeric I | 457 | 481/482 | - РЎРёРЅ РЅР° Merovech | Крал на салианските франки |
|
| Кловис I | 481/482 | 511 | - РЎРёРЅ РЅР° Чайлдерик I | Крал на франките |
|
| Childebert I | 511 | 23 декември 558 | - РЎРёРЅ РЅР° Кловис I | Кралят на Париж |
|
| Хлотар I Стария | 23 декември 558 | 29 ноември 561 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Кловис I - | Крал на франките |
|
| Charibert I | 29 ноември 561 г. | 567 | - РЎРёРЅ РЅР° Хлотар I | Кралят на Париж |
|
| Chilperic I | 567 | 584 | - РЎРёРЅ РЅР° Хлотар I - | Кралят на Париж |
|
| Хлотар II Велики, Младият | 584 | 18 октомври 629 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Чилперик I | Крал на Неустрия |
|
| Дагоберт I | 18 октомври 629 г. | 19 януари 639 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Хлотар II | Крал на франките |
|
| Мързеливият Кловис II | 19 януари 639 г. | 31 октомври 657 | - РЎРёРЅ РЅР° Дагоберт I | Крал на Неустрия и Бургундия |
|
| Хлотар III | 31 октомври 657 | 673 | - РЎРёРЅ РЅР° Кловис II | Крал на Неустрия и Бургундия |
|
| Childeric II | 673 | 675 | - РЎРёРЅ РЅР° Хлодвиг II - | Крал на франките |
|
| Теудерик III | 675 | 691 | - РЎРёРЅ РЅР° Кловис II - | Крал на Неустрия |
|
| Кловис IV | 691 | 695 | - РЎРёРЅ РЅР° Теудерик III | Крал на франките |
|
| Хилдеберт III Справедливия | 695 | 23 април 711 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Теудерик III - | Крал на франките |
|
| Дагоберт III | 23 април 711 г. | 715 | - РЎРёРЅ РЅР° Чилдеберт III | Крал на франките |
|
| Chilperic II | 715 | 13 февруари 721 г. | - Вероятно СЃРёРЅ РЅР° Чайлдерик II | Крал на Неустрия и Бургундия |
_-_Caribert,_roi_franc_de_Paris_et_de_l'ouest_de_Gaule_(mort_en_567).jpg)
_-_Clovis_III_roi_d'Austrasie_en_691_(682-695).jpg)
.jpg)
Последните меровингски крале, известни като мързеливи крале (rois fainéants), не разполагат с реална политическа власт. Вместо тях управлявал кметът на двореца. Когато Теудерик IV умира през 737 г., кметът на двореца Шарл Мартел оставя трона вакантен и продължава да управлява до собствената си смърт през 741 г. Неговите синове Пепин и Карломан за кратко възвръщат династията на Меровингите, като издигат на престола Чайлдерик III през 743 г. През 751 г. Пепин сваля Чайлдерик и заема трона.
| Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
| Childeric III | 743 | ноември 751 | - РЎРёРЅ РЅР° Хилперик II или РЅР° Теудерик IV | Крал на франките |
_-_Childéric_III_roy_de_France_(754).jpg)
Каролингска династия (751-987)
Трима от дванадесетте крале по време на 147-годишната Каролингска династия - Одо, брат му Роберт I и зетят на Роберт Раул/Рудолф - не са от Каролингската династия, а от съперничещата си Робертийска династия. Робертийската династия се превръща в Капетинска династия, когато Хю Капет заема трона през 987 г.
| Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
| Пепин Младши | 752 | 24 септември 768 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Charles Martel | Крал на франките |
|
| 24 септември 768 г. | 4 декември 771 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Пепин РљСЉСЃРё | Крал на франките | |
|
| Карл Велики (Карл I) | 24 септември 768 г. | 28 януари 814 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Пепин РљСЉСЃРё | Крал на франките |
|
| Луи I Благочестивия, Дебелакът | 28 януари 814 г. | 20 юни 840 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Карл Велики | Крал на франките |
|
| Чарлз II Плешивия | 20 юни 840 г. | 6 октомври 877 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи I | Крал на франките |
|
| Луи II Заклинателят | 6 октомври 877 г. | 10 април 879 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Чарлз II | Крал на франките |
|
| Луи III | 10 април 879 г. | 5 август 882 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи II | Крал на франките |
|
| Карломан II | 5 август 882 г. | 6 декември 884 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи II | Крал на франките |
|
| Чарлз Дебелия | 20 май 885 г. | 13 януари 888 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи Немски - | Крал на франките |
|
| Одо от Париж | 29 февруари 888 г. | 1 януари 898 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Р РѕР±СЉСЂС‚ Силния (Робертиан) | Крал на франките |
|
| Карл III Простият | 28 януари 893 г. | 30 юни 922 | - Посмъртен СЃРёРЅ РЅР° Луи II - | Крал на франките |
|
| Робърт I | 30 юни 922 | 15 юни 923 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Р РѕР±СЉСЂС‚ Силния (Робертианци) - | Крал на франките |
|
| Рудолф | 13 юли 923 г. | 14 януари 936 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Ричард, херцог РЅР° Бургундия (Бозониди) | Крал на франките |
|
| Луи IV от чужбина | 19 юни 936 г. | 10 септември 954 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Карл III | Крал на франките |
|
| Lothair | 12 ноември 954 г. | 2 март 986 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи IV | Крал на франките |
|
| Луи V Мързеливият | 8 юни 986 г. | 22 май 987 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Lothair | Крал на франките |
_-_Charles_III,_dit_le_simple,_roi_de_France_en_896_(879-929).jpg)
|}
Капетинска династия (987-1792)
Династията на Капетингите, потомци на Хю Капе по мъжка линия, управлява Франция от 987 до 1792 г. и отново от 1814 до 1848 г. Клоновете на династията, управлявали след 1328 г., обикновено се наричат Валоа и Бурбони.
Direct Capetians (987-1328)
| Портрет | Герб | Име | Крал от | Крал до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
| Хю Капет | 3 юли 987 г. | 24 октомври 996 г. | - Р’РЅСѓРє РЅР° Robert I | Крал на франките | |
| Роберт II Благочестивия, Мъдрия | 24 октомври 996 г. | 20 юли 1031 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Hugh Capet | Крал на франките | ||
|
| Хенри I | 20 юли 1031 г. | 4 август 1060 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Р РѕР±СЉСЂС‚ II | Крал на франките | |
|
| Филип I | 4 август 1060 г. | 29 юли 1108 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Хенри I | Крал на франките | |
|
| Луи VI Дебелия | 29 юли 1108 г. | 1 август 1137 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Филип I | Крал на франките | |
|
|
| Луи VII Млади | 1 август 1137 г. | 18 септември 1180 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи VI | Крал на франките |
|
|
| Филип II Август | 18 септември 1180 г. | 14 юли 1223 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи VII | Крал на франките |
|
|
| Луи VIII Лъвът | 14 юли 1223 г. | 8 ноември 1226 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Филип II РђРІРіСѓСЃС‚ | Крал на Франция |
|
|
| Луи IX Свети | 8 ноември 1226 г. | 25 август 1270 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи VIII | Крал на Франция |
|
|
| Филип III Смелия | 25 август 1270 г. | 5 октомври 1285 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи IX | Крал на Франция |
|
| Филип IV Справедливия | 5 октомври 1285 г. | 29 ноември 1314 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Филип III | Крал на Франция и Навара | |
|
|
| Луи X Квартета | 29 ноември 1314 г. | 5 юни 1316 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Филип IV | Крал на Франция и Навара |
|
|
| Йоан I Посмъртно | 15 ноември 1316 г. | 20 ноември 1316 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи X, коронясан РїСЂРё раждането СЃРё, СѓРјРёСЂР° само РЅР° 5 РґРЅРё. | Крал на Франция и Навара |
|
|
| Филип V Високият | 20 ноември 1316 г. | 3 януари 1322 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Филип IV - | Крал на Франция и Навара |
|
|
| Карл IV Панаира | 3 януари 1322 г. | 1 февруари 1328 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Филип IV - | Крал на Франция и Навара |
.svg.png)
.jpg)
.svg.png)
Не са изброени по-горе Хю Магнус, най-възрастният син на Роберт II, и Филип Френски, най-възрастният син на Луи VI. И двамата са били съкратени крале с бащите си, но са починали преди тях. Тъй като нито Хю, нито Филип са били единствен или старши крал приживе, те обикновено не са посочени като крале на Франция.
Дом Валоа (1328-1589)
| Портрет | Герб | Име | Крал от | Крал до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
|
| Филип VI Валоа, Щастливеца | 1 април 1328 г. | 22 август 1350 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Шарл Валоа, който е син на Филип III | Крал на Франция |
|
|
| Йоан II Добрият | 22 август 1350 г. | 8 април 1364 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Филип VI | Крал на Франция |
|
|
| Карл V Мъдрият | 8 април 1364 г. | 16 септември 1380 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Йоан II | Крал на Франция |
|
|
| Чарлз VI - любимият, лудият | 16 септември 1380 г. | 21 октомври 1422 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Карл V | Крал на Франция |
|
|
| Чарлз VII Победителят, добре обслужваният | 21 октомври 1422 г. | 22 юли 1461 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Карл VI | Крал на Франция |
|
|
| Луи XI Благоразумният, Универсалният паяк | 22 юли 1461 г. | 30 август 1483 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Карл VII | Крал на Франция |
|
|
| Чарлз VIII Любезният | 30 август 1483 г. | 7 април 1498 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи XI | Крал на Франция |
.svg.png)
Клон Валоа-Орлеан (1498-1515 г.)
| Портрет | Герб | Име | Крал от | Крал до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
|
| Луи XII Баща на народа | 7 април 1498 г. | 1 януари 1515 г. | - Праправнук РЅР° Шарл V | Крал на Франция |
Клон Валоа-Ангулем (1515-1589 г.)
| Портрет | Герб | Име | Крал от | Крал до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
|
| Франциск I - баща и възстановител на буквите | 1 януари 1515 г. | 31 март 1547 г. | - РџСЂР°-РїСЂР°-правнук РЅР° Шарл V | Крал на Франция |
|
|
| Хенри II | 31 март 1547 г. | 10 юли 1559 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Франциск I | Крал на Франция |
|
|
| Франциск II | 10 юли 1559 г. | 5 декември 1560 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Хенри II
| Крал на Франция |
|
|
| Карл IX | 5 декември 1560 г. | 30 май 1574 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Хенри II - | Крал на Франция |
|
|
| Хенри III | 30 май 1574 г. | 2 август 1589 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Хенри II - | Крал на Франция |
Дом Бурбон (1589-1792)
| Портрет | Герб | Име | Крал от | Крал до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
|
| Хенри IV, добрият крал Хенри, зеленият галант | 2 август 1589 г. | 14 май 1610 г. | - Десето поколение потомък РЅР° Луи IX РїРѕ мъжка линия | Крал на Франция и Навара |
|
|
| Луи XIII Справедливия | 14 май 1610 г. | 14 май 1643 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Хенри IV | Крал на Франция и Навара |
|
|
| Луи XIV Велики, Кралят Слънце | 14 май 1643 г. | 1 септември 1715 г. | - РЎРёРЅ РЅР° Луи XIII | Крал на Франция и Навара |
|
|
| Любимият Луи XV | 1 септември 1715 г. | 10 май 1774 г. | - Правнук РЅР° Луи XIV | Крал на Франция и Навара |
|
|
| Луи XVI - възстановителят на френската свобода | 10 май 1774 г. | 21 септември 1792 г. | - Р’РЅСѓРє РЅР° Луи XV | Крал на Франция и Навара |
,_revêtu_du_grand_costume_royal_en_1779_-_Google_Art_Project.jpg)
От 21 януари 1793 г. до 8 юни 1795 г. синът на Луи XVI Луи-Шарл е титулуван за крал на Франция като Луи XVII. В действителност през това време той е затворен в Храма. Властта му е била държана от лидерите на Републиката. След смъртта на Луи XVII чичо му Луи-Станислас претендира за трона като Луи XVIII. Де факто той е крал на Франция едва през 1814 г.
Първа република (1792-1804)
Първата френска република продължава от 1792 до 1804 г., когато нейният първи консул Наполеон Бонапарт се обявява за император на Франция.
Дом Бонапарт, Първа империя (1804-1814)
| Портрет | Герб | Име | Император от | Император до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
|
| Наполеон I | 18 май 1804 г. | 11 април 1814 г. | - | Император на Франция |
.jpg)
2.svg.png)
Дом на Бурбоните, Бурбонска реставрация (1814-1815)
| Портрет | Герб | Име | Крал от | Крал до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
|
| 11 април 1814 г. | 20 март 1815 г. | - РџРѕ-малък брат РЅР° Луи XVI/чичо РЅР° Луи XVII | Крал на Франция и Навара |
.svg.png)
Дом Бонапарт, Първа империя (Сто дни, 1815 г.)
| Портрет | Герб | Име | Император от | Император до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
|
| Наполеон I | 20 март 1815 г. | 22 юни 1815 г. | - | Император на Франция |
|
|
| Наполеон II | 22 юни 1815 г. | 7 юли 1815 г. | Син на Наполеон I | Император на Франция |
Домът на Бурбоните (1815-1830)
| Портрет | Герб | Име | Крал от | Крал до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
|
| 7 юли 1815 г. | 16 септември 1824 г. | - РџРѕ-малък брат РЅР° Луи XVI/чичо РЅР° Луи XVII | Крал на Франция и Навара | |
|
|
| Чарлз X | 16 септември 1824 г. | 2 август 1830 г. | - РџРѕ-малък брат РЅР° Луи XVIII | Крал на Франция и Навара |
Понякога се твърди, че по-големият син на Шарл X, дофинът Луи-Антоан, е бил законно крал на Франция като Луи XIX. Това се случва в 20-те минути между официалното подписване на абдикацията на Шарл X и собствения подпис на дофина.
Анри д'Артоа, внукът на Шарл X, се смята от монархистите за крал на Франция като Анри V от 2 август 1830 г. до 9 август 1830 г. Той никога не е признат от френската държава. По принцип не е включен в списъците на официалните френски монарси.
Имало е кратък период (20 март 1815 г. - 8 юли 1815 г.), наречен Стоте дни, в който Луи XVIII е крал малко преди времето, но бяга заради завръщането на Наполеон I от Елба
Дом Орлеански, Юлска монархия (1830-1848)
| Портрет | Герб | Име | Крал от | Крал до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
|
| Луи Филип (Кралят на гражданите) | 9 август 1830 г. | 24 февруари 1848 г. | - Потомък РЅР° Луи XIII РІ шесто поколение РїРѕ мъжка линия | Крал на французите |
_by_Winterhalter.jpg)
.svg.png)
Втора република (1848-1852)
Втората френска република продължава от 1848 до 1852 г., когато нейният президент Луи-Наполеон Бонапарт е обявен за император на Франция.
Дом Бонапарт, Втора империя (1852-1870)
| Портрет | Герб | Име | Император от | Император до | Връзка с предшественика(ците) | Заглавие |
|
|
| Наполеон III | 2 декември 1852 г. | 4 септември 1870 г. | - Племенник РЅР° Наполеон I | Император на Франция
(President de la Français) |
-2.svg.png)
Държавни глави след 1871 г.
Хронологията на държавните глави на Франция продължава с президентите на Франция. По време на Петата република има кратки мандати на държавния глава на Франция (1940-1944 г.), на председателя на временното правителство на Френската република (1944-1946 г.) и на председателя на френския Сенат (1969 и 1974 г.).
Въпроси и отговори
В: Кой е управлявал Франция от 486 до 1870 г.?
О: През този период Франция е управлявана от крале. Четирима каролингски монарси са били и римски императори, а Бонапартите са били императори на французите.
В: Каква титла са имали тези владетели?
О: Тези владетели са носели титлите "крал на франките", "крал на Франция", "крал на французите" или "император на французите".
В: Кога е използвана титлата "крал на франките"?
О: Титлата "крал на франките" се използва до управлението на Филип II.
Въпрос: Какъв стил е използван през 1791-1792 г. и след 1830 г.?
О: През 1791-1792 г. и след 1830 г. се използва стилът "крал на французите" вместо "крал на Франция (и Навара)".
Въпрос: Колко френски империи са съществували през този период от време?
О: През този период съществуват две френски империи.
В: Кой основава и управлява всяка от империите?
О: Първата френска империя (1804-1815 г.) е основана и управлявана от Наполеон I, а Втората френска империя (1852-1870 г.) е основана и управлявана от неговия племенник Наполеон III.
