Управлява от началото на Франкското кралство през 486 г. до 1870 г. През по-голямата част от своята история Франция е била монархия, управлявана от крале. Четирима каролингски монарси са били и римски императори, а Бонапартите възстановяват титлата „император“ в два отделни периода.

В тази статия са изброени и описани владетелите, които са носили титлите „крал на франките“, „крал на Франция“, „крал на французите“ или „император на французите“, както и основните династии и промени в политическата структура от началото на франкската държава до падането на монархията през 1870 г.

Промяна на титлата

Титлата „крал на франките“ се използва в ранния средновековен период и продължава до управлението на Филип II, който започва да налага използването на по-териториално определената титла „крал на Франция“. По време на краткия период на френската конституция от 1791 г. (1791–1792) и след Юлската революция през 1830 г. монаршеският стил почти по правило се формулира като „крал на французите“—подчертаващ връзката между владетеля и нацията, а не само с историческата племенна принадлежност.

Основни династии и периоди

  • Меровингите (ок. 486–751) — първите крале на франките; сред известните владетели е Хлодвиг I, който обединява голяма част от франкските племена и приема християнството.
  • Каролингите (751–987) — династията на Карл Мартел и Карл Велики; Карл Велики (Карл I) е коронован за римски император през 800 г. В периода няколко каролингски монарси носят и императорска титла.
  • Капетинги (987–1328) — засилват централната власт и установяват дълготрайна династична традиция; сред най-известните са Хуго Капет и по-късно дългата линия на директни наследници.
  • Валуа (1328–1589) — през този период Франция преживява Стогодишната война и вътрешни борби, укрепва бюрокрацията и кралската власт.
  • Бурбони (от 1589) — Анри IV обединява короните на Франция и Навара; Bourbons управляват до Френската революция и след кратки реставрации в XIX в.
  • Орлеанска къща (1830–1848) — Луи-Филип I управлява като „крал на французите“ след Юлската революция.

Империи и републики

Освен Кралство Франция, в историята има два случая на имперски режим:

  • Първата Френска империя (1804–1815) — основана и управлявана от Наполеон I, който приема титлата „император на французите“ и води мащабни военни кампании в Европа.
  • След реставрации и кратки републикански периоди през XIX век идва Втората република (1848–1852), която е последвана от Втората империя (1852–1870) — основана и управлявана от Наполеон III. Втората империя завършва с поражението във френско-пруската война и провъзгласяването на Третата република през 1870 г.

Някои ключови монарси

  • Хлодвиг I (ок. 466–511) — обединител на франкските племена и основател на меровингската традиция.
  • Карл Велики (Карл I, 742–814) — разширява владенията и е коронован за римски император през 800 г.
  • Филип II (1165–1223) — трансформира титула и силно централизира кралската власт; активен в конфликтите с Англия.
  • Луи IX (Св. Луи, 1214–1270) — известен със справедливостта и религиозните си походи.
  • Франсоа I (1494–1547) — ренесансов монарх, покровител на изкуствата и конкурент на Хабсбургите.
  • Анри IV (1553–1610) — първи Борбонов крал на Франция, обединява Франция и Навара и полага основи на стабилността след религиозните войни.
  • Лудвиг XIV (1638–1715) — „Кралят-Слънце“, символ на абсолютната монархия и дългото царуване в епохата на класическия абсолютизъм.
  • Луи XVI (1754–1793) — монарх през Френската революция; свален и екзекутиран през 1793 г.
  • Наполеон I (1769–1821) — военачалник, става император и променя европейската политическа карта.
  • Наполеон III (1808–1873) — император през втората империя; неговото сваляне през 1870 г. слага край на монархията в този период.

Край на монархията (1870) и след това

Падането на Втората империя през 1870 г. след поражението във френско-пруската война води до сваляне на Наполеон III и провъзгласяване на Третата република. След това във Франция се сменят още форми на управление: Трета, Четвърта и накрая Петата република, които окончателно утвърждават републиканската форма на държавно устройство.

Бележка: Тази статия дава обобщен преглед на основните династични и институционални промени във владетелите на Франция в периода 486–1870 г. За пълния списък с владетели, конкретни дати на възкачване и наследяване и подробни биографии е подходящо да се консултира разширена хронология или специализирани биографии.