Френската конституция от 1791 година — основи на конституционна монархия
Френската конституция от 1791 г. е втората писана конституция на Франция. Новото френско правителство започва да я използва след Френската революция. За нейното въвеждане е използвана Декларацията заправата на човека и гражданина. Документът представлява опит да се съчетаят революционните принципи за свобода и равенство с институцията на монархията, като се положат основите на нов държавен ред.
В тази конституция се казва, че Франция ще има конституционна монархия. Най-голямото разногласие беше по въпроса колко власт трябва да има кралят на Франция в такава система. След много дълги преговори първата конституция е внесена през септември 1791 г. Тя се стреми да ограничи абсолютната власт на монарха чрез ясно разпределение на функциите и правомощията между различните институции.
Тя създава конституционна монархия. Но кралят все пак избяга, защото се страхуваше от якобинците, които не обичаха кралете. Опитът му за бягство (известен като Бягството до Варен, юни 1791 г.) сериозно подкопа доверието в режима и ускори радикализацията на революционните сили.
Идеята за разделение на властите е в основата на Конституцията: Националното събрание е законодателният орган, кралят и министрите съставляват изпълнителната власт, а съдебната власт е независима от другите две. Конституцията въвежда редица конкретни принципи и институции, сред които:
- Ограничена/конституционна роля на монарха: кралят запазва изпълнителната власт, но тя е подчинена на законите и на новите институции; той има ограничено право на вето и не може еднолично да отменя решенията на законодателния орган.
- Законодателна власт: Националното събрание (на практика – Законодателното събрание след 1791 г.) е единственото законодателно тяло и притежава основните правомощия за приемане на закони и държавен бюджет.
- Избирателна система и граждански права: избирателното право е ограничено чрез имуществен ценз и разделение на гражданите на „активни“ и „пасивни“ – политическо участие имат само мъже с определен имуществен и данъчен статус; по този начин мнозина, включително жени и бедни слоеве, остават извън политическия процес.
- Независима съдебна власт: съдебната власт е формално отделена от изпълнителната и законодателната, с цел защита на правата и правилното прилагане на законите.
Конституцията се опитва да създаде либерална буржоазна конституционна монархия, но това не се получава. Социалните и политическите противоречия, войните с чужди държави, нарастващата роля на радикалните групи и недоверието към краля довеждат до кризата на режима. На 10 август 1792 г. монархията във Франция приключва — тълпи и революционни сили щурмуват Тюйлери, кралът е свален от власт и започва период на по-радикално управление.
По-нататък събитията водят до провъзгласяване на Републиката и настаняване на по-революционни форми на управление. Конституцията от 1791 г. има важно историческо значение: тя показва първия опит за писмено уреден баланс между монархическата институция и принципите на революцията, установява основни идеи на разделение на властите и гражданските права и служи като модел и отправна точка за по-късни конституционни разработки във Франция и Европа.
Въпреки краткото ѝ действие, уроците от периода 1789–1792 и от самата конституция оказват дълготраен ефект върху политическата мисъл: дебатите за избирателните права, парламентарната отговорност, ролята на изпълнителната власт и гаранциите на свободите продължават да оформят френската държавност и в следващите конституционни текстове.
Френската конституция от 1791 г.
Въпроси и отговори
В: Каква е била френската конституция от 1791 г.?
О: Френската конституция от 1791 г. е втората писана конституция на Франция. Тя е приета през септември 1791 г. и създава конституционна монархия.
В: Какво включваше въведението на тази конституция?
О: Въведението към тази конституция включваше Декларацията за правата на човека и гражданина.
В: Какво предизвика разногласия между тези, които искаха конституционна монархия?
О: Най-голямото несъгласие беше относно това колко власт трябва да има кралят на Франция в една такава система.
В: Защо кралят избяга след подписването на договора?
О: Кралят избяга, защото се страхуваше от якобинците, които не харесваха кралете.
В: Как този документ се опитва да създаде либерална буржоазна конституционна монархия?
О: Този документ се опитва да създаде либерална буржоазна конституционна монархия, като въвежда разделение на властите, като Националното събрание е законодателен орган, кралят и министрите съставляват изпълнителната власт, а съдебната власт е независима от другите две власти.
Въпрос: Осъществи ли се планът?
О: Не, не се получи по план и на 10 август 1792 г. монархията приключи.
