GNU GFDL — лиценз за свободна документация: определение и изисквания

Лицензът за свободна документация на ГНУ (GNU FDL или просто GFDL) е лиценз за авторски права за отворено съдържание, създаден от Фондацията за свободен софтуер (ФСС) за проекта GNU. Първоначално предназначен за софтуерна документация, GFDL може да се приложи и към други видове произведения — статии, книги, илюстрации и др.; известен пример за използване е Уикипедия.

Какво разрешава и какво изисква GFDL

Като лиценз с авторски условия, GFDL урежда правата и задълженията между създателя на произведението и всеки, който иска да го използва. Основната му цел е да позволи копиране, разпространение и изменяне на произведението, при спазване на определени условия. Сред най-важните изисквания са:

• Запазване на авторски указания и др. правни уведомления — при всяко копиране или разпространение трябва да останат видими имената на авторите и другите правни бележки.
• Лицензиране на производни произведения под същия лиценз — всяко работно произведение, получено чрез изменение на оригинала, трябва да бъде разпространявано под GFDL (т.нар. "copyleft" принцип).
• Указване на извършените промени — повтарящият ползвател трябва да включи списък с измененията, които е направил.
• Включване на пълния текст на лиценза — произведението трябва да съдържа текста на GFDL или да предоставя леснодостъпен начин за получаване на този текст.
• Осигуряване на "прозрачна" (editable) версия в определени случаи — при определено разпространение се изисква да има достъпна версия, която позволява лесно редактиране (т.нар. transparent copy).

Инвариантни раздели и корици

GFDL позволява авторът (или лицензодателят) да определи части от текста като „инвариантни раздели“ (invariant sections) и да зададе „Front-Cover“ и „Back-Cover“ текстове. Тези елементи:

• не могат да бъдат премахвани или променяни от последващи редактори;
• могат да ограничат свободата за изменение, тъй като задържат неподвижно съдържание в произведението;
• правят лиценза по-малко подходящ за някои видове свободни проекти, тъй като инвариантните раздели не са свободни за изменение.

Тези възможности на GFDL са една от основните причини за критики срещу лиценза — те усложняват комбинирането на материали и ограничават практическата свобода за модифициране.

Съвместимост с други лицензи и практически последствия

GFDL не е лесно съвместим с повечето други свободни лицензи (например различни версии на Creative Commons). Това затруднява комбинирането на GFDL-съдържание с материал, лицензиран под друг лиценз. По тази причина много проекти и автори предпочитат по-универсални лицензи като CC BY или CC BY-SA, когато целта е широка и гъвкава повторна употреба.

Във връзка с това Фондацията за свободен софтуер публикува изменения и специални разрешения, които да позволят прехвърлянето или съвместяването на големи колективни работи (както беше с опцията за пререлицензиране на съдържанието на големи онлайн проекти като Уикипедия към съвместими лицензи в определени условия). Това е изключение, а не свойство на стандартната съвместимост между лицензи.

Кога GFDL е по-подходящ и кога не

GFDL често е подходящ за дълги текстове и документи (ръководства, книги, учебни материали), където е възможно лесно да се включи пълният текст на лиценза и да се осигурят прозрачни копия. За кратки произведения (песни, снимки, плакати и др.) изискването за включване на целия лицензионен текст и възможността за инвариантни раздели прави GFDL непрактичен или нежелан. За илюстрации и отделни изображения обикновено се предпочитат други лицензи, по-адаптирани за мултимедийно съдържание.

Нарушения и спазване

Неспазването на условията на GFDL може да се разглежда като нарушение на авторските права. Практиката при решаване на спорни случаи често включва подход, основан на общността, като ФСС оказва съдействие и правна подкрепа при необходимост. За превантивна съвместимост е важно да се следват изискванията за запазване на бележки за авторство, списъци с промени и включване/достъпност на текста на лиценза.

Критики и алтернативи

Сред основните критики към GFDL са:

• сложност и нееднозначност в някои разпоредби;
• инвариантни раздели, които ограничават свободата на модификация;
• проблеми със съвместимостта с други лицензи;
• практически трудности при използване за кратки или мултимедийни произведения.

Поради това много автори и общности предпочитат лицензи от семейството Creative Commons (например CC BY или CC BY-SA), които предлагат по-голяма гъвкавост за многократно използване и лесна съвместимост между различни източници на съдържание.

В заключение, GFDL е инструмент, който осигурява силна защита и гаранции за свободата на документация и други текстове при определени условия, но има особености (като инвариантни раздели и изискване за включване на пълен лицензионен текст), които правят избора му въпрос на целесъобразност в зависимост от вида на произведението и намеренията за споделяне и комбиниране на съдържание.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Лицензът за свободна документация на ГНУ?

В: Как работи?

В: Какви са някои критики към този лиценз?

Въпрос: Има ли онлайн проекти, които използват този лиценз?

В: Може ли нарушението да се овладее чрез правни действия?

В: Използването на материали, лицензирани по този лиценз, изисква ли посочване на предишните автори?

Търсене по буква