Авторско право

История на авторското право

Първоначално авторското право е създадено за книги. Преди да бъдат създадени печатарските машини, книгите са могли да се копират само на ръка, което е отнемало много време. Но когато се появили печатарските машини, книгите можели да се копират по-бързо и по-лесно. Поради тази причина някои книги са били копирани от хора, които не са притежавали самата книга. Затова законодателите давали право на копиране само на собствениците.

Тъй като технологиите се усъвършенстват с времето, авторското право започва да обхваща и други видове медии, като например снимки, звук и филми. Обикновено в началото на медията се показва предупреждение за нарушаване на авторските права, за да се предупреди аудиторията да не нарушава закона за авторските права.

Кой притежава авторските права?

В повечето страни авторите автоматично притежават авторските права върху всяко произведение, което са създали или създават, стига да не са ги предоставили на друго лице.

В повечето страни не е необходимо да се регистрират авторските права, а в някои страни дори няма процедури за регистриране на авторски права. Но там, където има възможност за регистрация, много автори така или иначе се регистрират, особено за произведения, които се продават срещу пари. Това е така, защото регистрацията помага да се докаже, че авторското право върху произведението принадлежи на определен автор.

Ако авторът получи заплащане за създаването на произведение за някой друг, лицето, което плаща за създаването на произведението (например работодателят на автора), често става собственик на авторското право вместо самия автор. Например, ако лице, работещо за компания Microsoft, създаде нова компютърна софтуерна програма на работното си място, авторското право ще принадлежи на компанията Microsoft. Много често компанията вместо това ще регистрира авторското право, за да избегне възможността служителите ѝ да претендират за нейните произведения.

Продължителност на защитата на авторското право

Законите за авторското право обикновено защитават собствениците на авторски права и след изтичането на техния живот. В някои страни, като Канада и Нова Зеландия, произведенията са защитени в продължение на 50 години след смъртта на автора. В други държави, като САЩ и Обединеното кралство, защитата продължава 70 години след смъртта. Когато периодът на закрила на авторското право изтече, писменият документ, музикалната композиция, книгата, картината или друго творческо произведение са обществено достояние. Това означава, че никой не е собственик на авторските права и всеки може да ги копира, използва и променя, без да иска разрешение или да плаща на собственика.

Справедливо използване

Съществува изключение от правилата на авторското право, наречено справедливо използване. Това означава, че хората могат да копират много малка част от дадено произведение, за да го използват в рецензии или изследователски доклади.

Пример за справедливо използване е, когато авторите на вестници цитират няколко изречения от документ, защитен с авторско право, за да разкажат историята. Друг пример за "честна употреба" е, когато университетски преподавател цитира няколко изречения от книга, защитена с авторско право, в рецензия за книгата или в изследователски доклад.

Авторско право в различни държави

В различните страни има различни закони за авторското право. Повечето от различията се отнасят до:

• дали работата на правителството попада в обхвата на авторското право или не,
• колко време продължава авторското право след смъртта на автора или след създаването или публикуването на произведението, и
• какво е и какво не е справедливо използване.

Поради тези разлики дадено произведение може да е обект на авторско право в една страна, а в друга да е обществено достояние.

Проблеми с авторското право

Творчество

Някои хора твърдят, че законите за авторското право улесняват хората да създават нови произведения и да мислят за нови идеи. В края на краищата, ако авторите получават пари за времето, усилията и средствата, които са вложили, тогава те ще искат да създават повече произведения по-късно и да печелят повече пари.

Други пък смятат, че законите за авторското право затрудняват творчеството. Без авторско право други хора биха могли да използват повторно съществуващо произведение, а законът за авторското право често спира това.

Издателски контрол

Ако авторът иска да продаде произведението си, често е най-лесно да предостави авторските права на издател. Издателят ще извърши цялата продажба и в замяна на тази услуга ще задържи част от парите. Но издателят има много различни неща, които да продава, и може да не иска да продава произведението, което авторът е създал. Авторите често срещат големи трудности при намирането на издател, който да иска да продаде творбата им.

Но без издател за автора може да е още по-трудно да продаде творбата си. На много пазари няколко големи издателства притежават авторските права върху почти всичко налично и магазините няма да искат да продават произведения, публикувани от самите малки автори. Много хора казват, че законът за авторското право помага на големите издатели да запазят контрола си и не допуска по-малките автори на пазара. (трагедия на антикомуните).

Отворено съдържание

Като решение на тези проблеми групи автори предлагат идеята за отворено съдържание. При отвореното съдържание авторите дават на всички разрешение да копират, променят и подаряват или продават техните произведения, стига да спазват определени правила. Тези правила са обяснени в лиценза за отворено съдържание. Някои възможни правила за отворено съдържание са:

1. Ако дадено лице промени произведението или ако създаде ново производно произведение въз основа на него, то трябва да посочи първоначалния автор (трябва да каже кой го е написал).
2. Ако човек публикува промененото или производното произведение, той трябва да позволи на другите да го използват под същия свободен лиценз.
3. При някои лицензи лицето не може да продава произведението или да го използва за печелене на пари.

Терминът за отворено съдържание понякога се нарича Copyleft.

Свързани страници

• Патент