Copyleft — дефиниция, принципи и най-често използвани лицензи

Copyleft е наименование на вид лиценз за свободно съдържание или свободен софтуер. Той не е противоположен на авторското право, но целта му е противоположна на целта на често срещания вид лиценз (който използва авторското право, за да забрани промяната, даването или продажбата на нещо). Лицензът тип "авторски права" използва авторските права, за да забрани промяната, даването или продажбата на нещо.

Лицензите за свободно съдържание или свободен софтуер могат да се използват както за копилефт, така и за некопилефт ("разрешаващи") за неща като документи (например книги, произведения на изкуството, музика и софтуер); те винаги позволяват на хората да променят произведенията и да ги дават или продават на други хора. Трябва да се отбележи, че въпреки че хората може да си мислят, че съдържанието с авторски права не е защитено с авторски права, това е мит. Copyleft е форма на лицензиране: то не е просто друго име на публично достояние.

При лиценза за авторски права обаче, когато дадено лице дава или продава произведение (променено или непроменено) на приятел, то трябва да позволи на приятеля да прави нещата, които авторът на оригиналното произведение е разрешил в лиценза на лицето. Това често означава например, че ако друго лице лицензира книга под лиценз copyleft и вие я промените в нова книга, ще трябва да лицензирате новата си книга под същия лиценз.

Някои от често използваните лицензи за авторски права са Общият публичен лиценз наГНУ и лицензът Creative Commons Attribution-ShareAlike.

Какво точно означава "copyleft"?

Copyleft е подход, при който авторът използва авторското право (copyright) не за да забрани промени и разпространение, а за да гарантира, че всички получатели на произведението ще имат свободата да го използват, изучават, променят и разпространяват. Основното изискване на copyleft-лицензите е, че всички производни произведения трябва да се разпространяват под същите (или съвместими) условия — тоест "същата свобода" трябва да бъде запазена.

Основни принципи

• Запазване на свободите: всеки, който получи копие, трябва да може да използва, копира, променя и разпространява произведението.
• Share-alike (взаимност): производните произведения се лицензират под същите условия, за да не се стигне до затваряне на кода/съдържанието от трети лица.
• Използване на авторското право като инструмент за свобода: copyleft се опира на силата на авторското право, за да налага изискванията си, а не за да ограничава потребителите.

Силен и слаб (weak) copyleft

Различните copyleft-лицензи защитават свободите по различни начини:

• Силен copyleft (например повечето версии на GNU GPL) изисква цялото производно произведение да бъде разпространявано под същата лицензна рамка. Това означава, че ако включите GPL-код във ваш проект, цялата комбинация обикновено трябва да бъде под GPL при разпространение.
• Слаб (weak) copyleft (например LGPL за библиотеки) позволява да се свързват (link) или използват части от лицензирания код в по-широка система, при което не цялата крайна програма задължително трябва да бъде под copyleft-лиценза.

Практически последици и често срещани въпроси

Трябва ли винаги да давам изходния код? При софтуерни copyleft-лицензи, като GPL, обикновено да — при разпространение на модифициран софтуер трябва да предоставите и изходния код или да покажете как може да бъде получен.

Мога ли да продавам copyleft-софтуер или съдържание? Да. Copyleft не забранява продажбата. Той гарантира, че купувачът получава и същите свободи като всеки друг получател.

Какво е разликата между copyleft и обществено достояние? Публичното достояние означава липса на права — никой не притежава изключителни права върху произведението. Copyleft, напротив, използва авторското право, за да наложи условия (например "share-alike"). Copyleft не се равнява на публично достояние.

А какво с патентите? Някои модерни copyleft-лицензи (например GPL версии 3 и нагоре) съдържат клаузи, свързани с патентни разрешения и ограничения, за да предпазят от патентни атаки върху потребителите и разработчиците.

Популярни примери

• Общият публичен лиценз наГНУ (GNU General Public License, GPL) — един от най-разпространените примери за силен copyleft при софтуера.
• Creative Commons Attribution-ShareAlike — широко използван за творческо съдържание (текст, снимки, музика) и прилагащ принципа "споделяне на същите условия".
• LGPL, Affero GPL и други варианти — дават различен баланс между свобода и практическа съвместимост с друг софтуер.

Съображения при избор на лиценз

• Решете дали искате производните произведения задължително да останат свободни — ако отговорът е да, copyleft е подходящ.
• Помислете за съвместимост с други лицензи — някои copyleft-лицензи не са съвместими с други условия.
• За съдържание (не само софтуер) често се използва CC BY-SA, а за софтуер — различни версии на GPL/LPGL/AGPL в зависимост от нуждите.

Изпълнение и правна практика

Copyleft-лицензи се прилагат чрез договорно и авторскоправно право. Неспазване може да доведе до отнемане на лицензните права и до правни действия. На практика организации и общности (напр. Free Software Foundation) следят за спазването на условията и при нужда предприемат правни стъпки.

Copyleft е мощен инструмент за защита на свободата на софтуера и съдържанието, но той изисква внимателен избор на лиценз и разбиране как ще се използва произведението и какви са последиците при комбинация с друг код или съдържание.

Въпроси и отговори

В: Какво е copyleft?

В: По какво се различава от авторското право?

В: Може ли да се използва авторски права за документи като книги и музика?

Въпрос: Същото ли е copyleft и public domain?

В: Какви са някои примери за популярни лицензи copyleft?

В: Трябва ли ми разрешение от автора, ако искам да използвам произведението му под лиценз copyleft?

Търсене по буква