Книга: определение, история, видове и формати

Книга: определение, история, видове и формати — научи за еволюцията на книгата, видове (твърди/меки корици, аудиокниги), формати и тяхната роля в културата.

Книгата представлява набор от отпечатани листове хартия, поставени заедно между две корици. Листовете хартия в книгата се наричат страници. На страниците са написани думи и са нарисувани илюстрации. Книгата е по-гъвкав формат от по-ранната идея за свитък. Преходът от свитъци към книги започва в Римската империя и отнема много векове, за да бъде завършен.

Авторът на книга се нарича автор. Човекът, който рисува картинките в книгата, се нарича илюстратор. Книгите могат да имат повече от един автор или илюстратор.

Книгата може да бъде текст, който е част от по-голяма колекция от текстове. Част от даден текст може да бъде публикувана като книга, така че да има само един автор или да се фокусира само върху една тематична област. Книгите, написани по този начин, могат да бъдат разбрани, без да се чете цялата колекция от текстове. Примери за това са "Илиада", "Одисея", Библията, Коранът и Тората. Всички те се състоят от редица "религиозни книги" в този смисъл на думата. Енциклопедиите често съдържат отделни статии, написани от различни хора, и се издават като отделни томове. Всеки том представлява книга.

Книгите с твърди корици са изработени от картон, който е покрит с плат или кожа и е зашит. Книгите с меки корици са изработени от твърда хартия, която е залепена. Думите в книгите могат да се четат на глас и да се записват на касети или компактдискове. Те се наричат "аудиокниги".

Книгите могат да се заемат от библиотеката или да се купят от книжарница. Хората могат да направят свои собствени книги и да пишат в тях, както и да добавят семейни снимки и рисунки. Някои книги са празни отвътре, като дневник, адресна книга или фотоалбум. Тези книги са предназначени да се пише в тях. В повечето случаи думата "книга" означава, че на страниците вътре има думи и снимки.

Някои книги са написани само за деца. Някои са за забавление, а други са учебници за изучаване на нещо в училище, например математика или история.

Кратка историческа справка

Първите записи са били правени на свитъци от кожа или папирус. Преходът към формата на книга (т.нар. кодекс — подвързано сборче от листове) дава удобство при четене и търсене на конкретни места в текста. В ранното Средновековие ръкописните книги се изработвали от монаси и майстори-книжовници. Изобретяването на печатната преса от Йоханес Гутенберг през XV век революционира производството на книги, което довежда до масово разпространение на печатни издания и по-ниски цени.

Как е устроена една книга

• Корична част: корици (твърди или меки), гръб и корица с графично оформление.
• Вътрешна структура: титулна страница, съдържание, предговор, глави, бележки под линия, библиография, индекс.
• Илюстрации и оформление: изображения, таблици, графики и типография (шрифт, разредка) влияят на четивността.

Видове книги

Книгите могат да се класифицират по предназначение и жанр. Някои основни видове:

• Белетристика (романи, разкази, поезия)
• Научна и популярна литература (монографии, научни статии, популярни справочници)
• Учебници и помагала
• Референтни издания (енциклопедии, речници, атласи)
• Детска литература и книги с картинки
• Аудиокниги и книги за незрящи (включително брайлови издания)
• Фотоалбуми, дневници, тефтери и други персонални или интерактивни формати

Формати и технологии

Освен физическите формати (твърди и меки корици), съвременната книга се предлага и в дигитални формати:

• Електронни книги (e-books): формати като EPUB, PDF, MOBI — четат се на електронни четци, таблети и телефони.
• Аудиокниги: записан прочит, достъпен чрез стрийминг или като файлове.
• Печат по поръчка (print-on-demand): малки тиражи, изработвани при поръчка.
• Хибридни издания: печатни книги със съпътстващи дигитални материали (аудио, видео, интерактивни елементи).

Производство и публикуване

Процесът на създаване на книга включва: написване от автора, редактиране, оформление и дизайн, печат и подвързване. Издателствата организират тези етапи, а на отпечатаните книги се присвоява уникален идентификационен номер (например ISBN), който улеснява продажбата и разпространението.

Съхранение и достъп

Книгите се съхраняват в библиотеки, книжарници и частни колекции. За опазване на старинни и редки книги се прилагат специални мерки за консервиране — контрол на влажност, светлина и температура. В последните десетилетия много библиотеки и архиви дигитализират фонда си, за да осигурят по-широк достъп и да съхранят съдържанието дългосрочно.

Достъпност и функции в съвременното общество

Книгата изпълнява многобройни роли: образователна (учебници), развлекателна (художествена литература), информационна (ръководства, справочници) и културна (съхраняване на знания и памет). Съвременните технологии подобряват достъпа — чрез електронни издания, аудио, адаптирани формати за хора с увреждания и програми за обществено четене.

Бележка: Книгата остава един от най-важните носители на знание и култура, независимо дали е отпечатана хартия или дигитален файл.

Исторически

Между написания ръкопис и книгата има няколко изобретения. Докато ръкописите са ръчно изработени, книгите вече са промишлени продукти.

Ръкописи

Често срещан вид ръкопис е бил свитъкът. Той представлява дълъг лист, който се навива на руло. Листът може да е бил направен от папирус (изработен от египтяните чрез сплитане на вътрешните стъбла на растението папирус и последващото им счукване), пергамент или пергамент (много тънка животинска кожа, използвана за първи път от древните гърци) или хартия (изработена от растителни влакна, изобретена от китайците). Ръкописите от този вид са съществували до XVI в. и след това. Превръщането на ръкописа в книга изисква няколко разработки.

Кодексът

Римляните са първите, които поставят отделни части от ръкописа между кориците, за да образуват кодекс. Това е било по-удобно за работа и съхранение от свитъците, но все още не е било книга, както я разбираме ние.

Отпечатване

Свитъците и кодексите се пишат и копират на ръка. Китайците изобретяват печатането на дървени плочи, при което от дървен блок се издълбават форми, след което върху издълбаната страна се нанася мастило и блокът се притиска върху хартия. Този метод на дърворезба е бил бавен, тъй като символите и изображенията са се изработвали чрез изрязване на околното дърво.

Йоханес Гутенберг е първият човек, който изобретява машина за печатане, наречена печатарска преса. Той я създава през XV век. Това включвало нещо повече от преса, защото включвало производството на подвижен метален шрифт, който бил подходящ за машинния процес.

Първоначално машините бяха бавни и се нуждаеха от мускулна сила, за да работят. Индустриалната революция донася парна енергия, а по-късно и електрификация.

Хартия и мастило

Хартията е била изобретена в Китай през VIII век, но дълго време е била пазена в тайна. В Европа ръчно изработената хартия е достъпна от около 1450 г. Тя е била по-евтина от пергамента, но все още скъпа, а ранното печатане е било бавен процес. Затова книгите остават рядкост. През 1800 г. са изобретени първите машини за производство на хартия от дървесна маса. Изобретени са и нови видове мастила за различни цели, а машините са задвижвани от парни машини, а по-късно и от електричество.

Общото предлагане на евтина хартия захранва по-бързите печатарски машини и книгите стават по-евтини. В същото време в Америка, Великобритания и континентална Европа все повече хора се научават да четат. Така през XIX век много обикновени хора могат да си позволят да купуват книги и да ги четат. През XIX в. се появяват и обществените библиотеки, така че по-бедните хора могат да получат достъп до най-добрите книги.

Обвързване

Печатането се извършва на големи листове хартия, които след това се сгъват, гилотинират (изрязват) и зашиват в кориците. От XIX в. насам подвързването на книгите и всички останали процеси се извършват с машини.

Сега

Днес някои от технологиите са променени, особено тези, свързани с илюстрацията и типографията. Въпреки това книгите изглеждат почти по същия начин, както преди, с повече цветни илюстрации, но в основата си са същите. Това е така, защото опитът е показал, че читателите се нуждаят от определени неща, за да им доставя удоволствие четенето. Графичният дизайн и типографията са практическите изкуства, които се използват, за да направят книгите привлекателни и полезни за читателите.

 
Тора е вид свитък, който се използва и днес.  

Въпроси и отговори

В: Какво е книга?

В: Как е започнала промяната от свитъци към книги?

В: Кои са авторите и илюстраторите?

В: Кои са примерите за текстове, които могат да бъдат разбрани, без да се чете цялата колекция от писания?

В: Какво представляват книгите с твърди и с меки корици?

В: Как хората могат да правят свои собствени книги?

В: Какви видове книги има за деца?

Търсене по буква