Компактен диск (CD): определение, капацитет, видове и история
Компактните дискове, наричани още CD, са дискове от поликарбонат, покрити с отражателен слой, които съхраняват и извличат цифрови данни или музика чрез лазерен лъч. Компактдисковете замениха флопидисковете, тъй като предлагат значително по-голям капацитет и по-бързо произвеждане и достъп до данни. Те бързо направиха дискетите остарели и се утвърдиха като стандартен носител за аудио и компютърна информация през 80-те и 90-те години на XX век. Компактдисковете са разработени независимио от Philips и Sony, а по-късно компаниите работят заедно, за да създадат общи стандарти и съвместима технология.
Как работи един CD
Записът на данни върху компактдиск се реализира чрез микроскопични „ямки“ (pits) и „равни“ участъци (lands) по повърхността на поликарбонатния носител. Под отражателния слой (обикновено алуминий или злато) лазерно четящо устройство (в типичните CD-плейъри инфрачервен лазер с дължина на вълната около 780 nm) чете отражението от повърхността и преобразува вариациите в цифров сигнал. За надеждно възстановяване на информацията се използват сложни кодиращи и корективни механизми, най-известният от които е CIRC (Cross-Interleaved Reed–Solomon Coding), който осигурява устойчивост при повърхностни дефекти и малки повреди.
Капацитет и размери
Официалният стандарт за обикновения (фул-формат) компактдиск задава диаметър 120 mm (вижте и Диаметърът на диска). Централният отвор е с диаметър около 1,5 cm. Типичният капацитет, използван за данни, е около 700 MB, което съответства приблизително на 80 минути аудио при стандартно качество (44,1 kHz, 16 бита, стерео). По-ранните и някои първоначални стандарти посочват 650 MB (около 74 минути), но по-късните варианти и производствени техники позволиха достигане на 700 MB/80 минути.
Съществуват и по-малки „мини“ компактдискове с диаметър 80 mm, които обикновено побират около 180–210 MB данни или около 20–24 минути аудио и често се използват за специални приложения като драйвери и промоционални издания.
Видове компактдискове
- Audio CD (CD-DA) – стандартният аудио компактдиск, съвместим с почти всички CD-плейъри; използва PCM кодиране (44,1 kHz, 16-bit).
- CD-ROM (Compact Disc Read-Only Memory) – диск с компютърни данни, записан фабрично и непозволяващ допълнително записване от потребителя.
- CD-R (Recordable) – еднократно записваем диск, подходящ за създаване на музикални и данни носители чрез CD-рекордер; използва органичен оцветител за задържане на записаните „ямки“.
- CD-RW (ReWritable) – многократно записваем диск, при който използвани сплави променят състоянието си при нагряване и позволяват многократен запис и изтриване.
- Enhanced CD / CD-Extra – комбинира аудио и данни на един диск (например музика и допълнителни мултимедийни файлове за компютър).
- Video CD (VCD) – формат за съхранение на видео (MPEG-1), използван преди разпространението на DVD; подходящ за стандартна резолюция и кратки филми.
- Специализирани формати – CD-i, Photo CD, Mixed Mode и други варианти за специфични приложения.
Кратка история и стандарт
Разработването на компактдиска започва през 70-те и ранните 80-те години, когато различни компании експериментират с оптични носители за съхранение на данни и аудио. Philips и Sony са сред водещите по разработки и по-късно се координират, за да определят общи спецификации и да улеснят масовото навлизане на технологията. Първите търговски CD плейъри и записи се появяват в началото на 80-те (публични пускания и преки комерсиални продукции през 1982 г.), след което форматът бързо набира популярност заради качеството и удобството си.
Приложения, издръжливост и бъдеще
През 90-те компактдисковете доминират в дистрибуцията на музика, софтуер, игри и мултимедия. С появата на преносимите MP3 плейъри, дигиталните файлове и особено стрийминг услугите, употребата на CD постепенно спада, но те все още имат приложения:
- архивация и съхранение на данни;
- аудиофилско и колекционерско издаване на музика;
- в околности, където интернет достъпът е ограничен.
Животът на един CD зависи от качеството на материала и условията на съхранение; добре съхраняваните дискове могат да останат четими десетилетия, но CD-R носителите с органичен оцветител са по-чувствителни към ултравиолет и влажност. В днешно време за дългосрочно архивиране често се предпочитат специализирани оптични медиуми или многослойни формати с по-голяма устойчивост.
В обобщение, компактдискът е ключова технология в дигиталната ера — лесен за производство, достъпен и универсален носител, който промени начина, по който слушаме музика и разпространяваме софтуер, въпреки че днес е частично изместен от по-модерни цифрови решения.
Страната за четене на компактен диск
Въпроси и отговори
В: Какво представлява компактдискът?
Отговор: Компактдискът, наричан още CD, е малък пластмасов диск, използван за съхраняване и извличане на компютърни данни или музика с помощта на светлина.
В: Защо са изобретени компактните дискове?
О: Компактните дискове са изобретени, защото са по-бързи и могат да съхраняват повече информация от дискетите. Те замениха флопидисковете и ги направиха остарели.
В: Кой изобрети компактните дискове?
О: Компактните дискове са изобретени едновременно от Philips и Sony, но не заедно.
В: Кога Sony и Philips работят заедно за създаването на стандартен формат и технология за четене на компактдискове?
О: Sony и Philips работят заедно за създаването на стандартен формат и технология за четене на компактдискове през 1982 г.
В: Колко данни може да побере един компактдиск?
О: Един компактдиск може да побере до 700 MB данни, което е около 80 минути музика.
В: За какво се използват мини компактдисковете?
О: Мини CD-тата са създадени за специални малки програми, като например драйвери.
В: Какъв е диаметърът на нормален компактдиск?
О: Диаметърът на нормалния компактдиск е 120 мм. Средният отвор в компактдиска е около 1,5 cm.
