Древен Египет | общество, чието съществуване започва около 3150 г. пр.н.е. и продължава до 30 г. пр.н.е., когато е завладяно от Римската империя
Древен Египет, или Кеметското царство, е общество, чието съществуване започва около 3150 г. пр.н.е. и продължава до 30 г. пр.н.е., когато е завладяно от Римската империя.
Египет се разраства по поречието на река Нил и е най-могъщ през второто хилядолетие пр. Неговите земи се простирали от делтата на Нил до Нубия - царство, което днес се намира предимно в Судан.
През по-голямата част от историята си Египет е бил в добро състояние, тъй като водата от Нил е осигурявала на египтяните добра реколта. Земеделските култури се отглеждат, след като водата от наводненията в Нил спадне.
Египтяните създават начин на писане с помощта на йероглифи, строят огромни храмове и гробници, търгуват с други области и имат мощна армия. Религията им имала много богове, а жреците ѝ били влиятелни и богати. Техните владетели, наречени фараони, са били смятани за близки до боговете.
Типичен съд от Накада II, украсен с газели. (Преддинастичен период)
Големият сфинкс в Гиза и пирамидата на Хафре
Забележителности на Древен Египет
История
Археолозите, които изследват предмети, оставени от древните хора, са установили, че хората са живели по поречието на Нил много отдавна. Плодородните заливни равнини на Нил позволяват на хората да започнат да се занимават със земеделие. Към 10 хилядолетие пр.н.е. хората в Египет започнали да отглеждат зърнени култури като пшеница и ечемик. Тъй като се занимавали със земеделие, те се задържали на едно място, а тъй като били уседнали, обществото им станало по-сложно. Това е важна стъпка в историята на човешката цивилизация.
Този период от египетската история се нарича преддинастичен, тъй като е настъпил преди формирането на големите династични царства. До около 5500 г. пр.н.е. малките племена, живеещи в долината на Нил, се развиват в редица култури. Всяко от тях е започнало да отглежда земеделски култури и животни. Всяко от тях е имало свои собствени видове керамика и лични вещи, като гребени, гривни и мъниста. В Горен Египет, южната част на страната, бадарите са една от най-ранните култури. Тя е известна с висококачествената си керамика, каменните си инструменти и използването на мед. Те са последвани от културите амратиан и герзиан.
Различните периоди от историята на Древен Египет са:
- Преддинастичен период (5500 - 3000 г. пр. Хр.)
- Ранен династичен период (1-ва и 2-ра династия, 3000 - 2700 г. пр.н.е.)
- Старо царство (3. до 6. династия, 2700 - 2180 г. пр.н.е.)
- Първи междинен период (7-ма до 11-та династия, 2180 - 2050 г. пр.н.е.)
- Средно царство (11-та до 14-та династия, 2080 - 1640 г. пр.н.е.)
- Втори междинен период (15-та до 17-та династия, 1640 - 1560 г. пр.н.е.; хиксосите)
- Ново царство (18-та до 20-та династия, 1560 - 1070 г. пр.н.е.)
- Трети междинен период (21-ва до 25-та династия, 1070 - 664 г. пр.н.е.)
- Късен период (26-та до 31-ва династия, 664 - 323 г. пр.н.е.; персите)
- Гръко-римски Египет (323 - 30 г. пр.н.е.; от Птолемеите до Римската империя)
Междинните периоди включват периоди, когато традиционната система се разпада, страната е разделена или е завладяна от чужди владетели. Културата и климатът на Египет били сравнително стабилни в сравнение с други части на Близкия изток. Въпреки това имало периоди, в които управлението им било подлагано на изпитания, а понякога и сваляно.
Правителство
Древен Египет е бил разделен на много различни райони, наречени сепати. Първите сепарти са създадени през преддинастичния период, но тогава те са били малки градове-държави, които са се управлявали сами. Когато на власт дошъл първият фараон, сепатите се запазили и много приличали на окръзите в много държави днес. Дълго време те останали в общи линии същите - имало 42 и всеки от тях се управлявал от управител, избиран от фараона. В по-късните години окръзите се наричат номи, а управителят - номарх.
В Древен Египет е имало много различни данъци, но не е имало истински пари, така че хората са си плащали със стоки или работа. Човекът, който следял за събирането на данъците, бил писар и всеки събирач на данъци в Египет трябвало да му казва всеки ден колко данъци е събрал. Всеки човек плащал различни данъци в зависимост от работата, която вършел: занаятчиите плащали със стоки, ловците и рибарите - с храна, а всяко домакинство в страната трябвало да плаща данък върху труда всяка година, като помагало с работа за страната, например в мините или за каналите. Много богати египтяни плащали на по-бедни хора да вършат това за тях.
В Нармеровата палитра е записано обединението на Горен и Долен Египет, ~3200 г. пр. Оригиналът се намира в Египетския музей, Кайро.
Език и писане
Език
Езикът може да бъде разделен на шест периода:
- Архаичен египетски (преди 3000 г. пр.н.е.). Този език е открит върху гравюри върху керамика.
- Староегипетски (3000 г. пр.н.е. до 2000 г. пр.н.е.). Този език е използван по време на Старото царство и Първия междинен период. Той е открит в пирамидите или египетските гробници и е първата версия на езика, която има множествено число, което показва, че се говори за повече от един обект.
- Средноегипетски (2000 г. пр.н.е. до 1300 г. пр.н.е.). Този език се нарича класически египетски. Той се среща по всички предмети и гробници в Египет, включително египетски ковчези. По това време са написани книги за науката и обществото, а много от нещата, които знаем за религията от онова време, са написани на класически египетски. Дори след като хората престават да говорят на този вид египетски, писателите продължават да го използват, когато пишат книги.
- Късен египетски (1300 г. пр.н.е. до 700 г. пр.н.е.). Това е езикът на Новото царство, което е най-доброто време в историята на Египет. По това време са се споделяли много знания, така че имаме много стари книги, написани на късен египетски. Много хора вярват, че тази версия на езика е била много подобна на тази, на която са говорили египтяните.
- Демотичен египетски език (700 г. пр.н.е. до 400 г. сл.н.е.)
- Коптски египетски език (от 300 г. до 1700 г.)
Писане
Йероглифи
В Египет е имало писменост, наречена йероглифи, която е един от двата най-стари писмени езика (другият е шумерският клинопис). Йероглифната писменост датира от около 3200 г. пр.н.е. и се състои от около 500 символа. Един йероглиф представлява дума, звук или символ, за да покаже какво означава знакът. Един и същ символ може да служи за различни цели в различни контексти. Йероглифите върху каменни паметници и в гробници са били предназначени за обществени цели. Те са били изкуство, а често и пропаганда.
Йератично писмо
Писмеността, използвана от жреците за ежедневно писане върху папирус, дърво или плат. При ежедневното писане книжарите използвали курсивна форма на писане, наречена йератична, която била по-бърза и по-лесна. Докато официалните йероглифи могат да се четат в редове или колони в двете посоки (макар че обикновено се пишат отдясно наляво), йератичният шрифт винаги се пише отдясно наляво, обикновено в хоризонтални редове.
Демотична писменост
Писмеността, използвана от обикновените хора. Нова форма на писменост - демотическата - се превръща в основен стил на писане. Именно тази форма на писане - и официалните йероглифи - придружава гръцкия текст на Розетския камък.
Коптска писменост
Коптската писменост е модифицирана гръцка азбука. Коптският език е последният етап от египетския език (съвременните египтяни говорят диалект на арабския език).
Литература
Част от древноегипетската литература е оцеляла до наши дни. Съществуват учебни текстове, като например "Максимите на Птаххотеп", "Напътствията на Аменемопе" и папирусът на Еберс. Папирусът на Еберс е един от най-ранните медицински текстове, намирани някога. Съществуват също така стихотворения и разкази.
- Историята на Синухе
Древноегипетска загадка за убийство, написана около 1800 г. пр.
- Папирус Ipuwer
Стихотворение за разрухата на египетското общество - някои смятат, че става дума за историята в Изход, книга от еврейската/християнската Библия.
- Папирус Westcar
Поредица от истории за фараона Хуфу, разказани от неговите синове.
- Папирус Харис I
Най-дългият папирус, намиран някога в Египет.
- История на Уенамун
Древна приключенска история за свещеник, който отива да събира дарове от краля.
Коптски надпис
Демотична писменост върху Розетския камък
Най-старият пример за йератично писмо, използвано за хирургически документ, датиран около 1600 г. пр.н.е.
Йероглифи
Розетският камък (около 196 г. пр.н.е.) дава възможност на лингвистите да започнат процеса на разшифроване на йероглифите. Британски музей
Писане върху стена на гробница
Религия
Религията е била много важна за древните египтяни. За египтяните животните са били свещени и са били почитани. Поради това египтяните много рано опитомяват животните или ги правят домашни любимци и се грижат много добре за тях. Центърът на всеки египетски град е бил храмът, като освен за религиозни служби тази сграда се е използвала за всичко - от кметство до университет.
Тъй като били толкова религиозни, египтяните създавали много произведения на изкуството, изобразяващи техните богове. Това изкуство показва различни видове божествени или свещени същества, включително фараона, който е бил смятан за бог.
Отвъдният живот също е бил много важен за египтяните и те са известни с това, че са мумифицирали своите мъртъвци. Тези мумии са важни за учените днес, защото им разказват за това как са живели египтяните.
Всички богове били важни, но някои били по-важни от други. Пример за богиня е Изида, която е богинята на небето. Друг пример за важен бог е Ра, който е бог на слънцето. По-малко известният бог на Нил и крокодилите се казвал Собек, което е доста необичайно име. Бастет била богинята на котките, затова древните египтяни мумифицирали котки в нейна чест, тя била и богиня на защитата, радостта и семействата.
Пирамидите в Гиза
Селско стопанство
Богатата плодородна почва е резултат от ежегодното заливане на река Нил. По този начин древните египтяни са могли да произвеждат изобилие от храна, което е позволило на населението да отделя повече време и ресурси за културни, технологични и художествени занимания. В Древен Египет данъците са се определяли въз основа на количеството земя, което човек е притежавал.
Земеделието в Египет е зависело от кръговрата на река Нил. Египтяните познавали три сезона: Ахет (наводнение), Перет (засаждане) и Шему (прибиране на реколтата). Сезонът на наводненията продължавал от юни до септември, като по бреговете на реката се отлагал слой богата на минерали тиня, идеална за отглеждане на култури. След като водите се оттеглят, вегетационният период продължава от октомври до февруари. Земеделските стопани заоравали и засаждали семена в полетата, които се напоявали с канавки и канали. В Египет са падали малко валежи, затова земеделците са разчитали на Нил, за да напояват посевите си.p514 От март до май фермерите прибирали реколтата със сърпове, които след това се раздробявали, за да се отдели сламата от зърното. След това зърното се смила в брашно, вари се за бира или се съхранява за по-късна употреба.p506
Ленените растения са били отглеждани заради влакната на стъблата им. Тези влакна се разделяли по дължина и се изпридали в нишка, която се използвала за тъкане на ленени платна и изработване на дрехи. Папирусът, растящ по бреговете на река Нил, се използвал за производство на хартия. Зеленчуците и плодовете се отглеждали в градински парцели в близост до жилищата и на по-високи места и трябвало да се поливат ръчно. Зеленчуците включвали праз, чесън, пъпеши, тикви, бобови култури, маруля и други култури, както и грозде, от което се правело вино.p577; 630
Повечето животни се отглеждат като храна. Някои животни се отглеждат като домашни любимци. Всички видове животни са били важни за Египет. Древните египтяни са разбирали животните. Отглеждали са кози, прасета, патици, крави и гъски.
Релефът на гробницата показва работници, които орат нивите, прибират реколтата и мелят зърното под ръководството на надзирател.
Сенеджем оре нивите си с чифт волове, които се използват като тежкотоварни животни и източник на храна.
Медицина
Древните египтяни са имали напреднали за времето си медицински познания. Извършвали са операции, поставяли са счупени кости и дори са познавали лекарствата. Някои от лекарствата, които древните египтяни са използвали, са мед и майчино мляко или мляко от газела. Смята се, че те не само са имали лечебна стойност, но и са били използвани за отблъскване на зли духове и демони. Най-лесният начин да се убедим колко добри са били в медицината е да разгледаме медицинските папируси, които са оцелели до наши дни. Папирусът на Едуин Смит е най-старият оцелял хирургически документ в света, от около 1600 г. пр. н. е. В текста подробно са описани анатомията, както и прегледът, диагностиката, лечението и прогнозата на 48 вида медицински проблеми.
Пирамиди
Древноегипетските пирамиди са оформени каменни зидарии. Те са най-известните пирамидални структури и са едни от най-големите сгради в историята. В Египет са открити над 130 пирамиди. Повечето от тях са построени на западния бряг на река Нил в пустинни райони. Египетските пирамиди често съдържат камери и коридори. Пирамидите са построени като погребални места на египетските царе преди началото на старото царство до края на средното царство. Тъй като египтяните са водили писмени записки, знаем за построяването на някои пирамиди.
Голямата пирамида в Гиза е най-голямата и най-известната пирамида. Построена е за фараона Хуфу. Висока е над 140 метра и е построена за 20 години. Включена е в списъка на седемте чудеса на света. Стъпаловидната пирамида в Саккара е най-ранната пирамида, която е запазена и до днес. Тя е построена през 2630 г. пр. Хр. и е била погребално място на фараона Джиосер. Архитект на стъпаловидната пирамида е Имхотеп.
Други постижения
Инженерството е било важна дейност в Египет. Инженерите са можели да измерват и изследват разстоянието между две точки. Те проектират и изработват пирамидите, които са почти съвършени в геометрично отношение. Те са можели да произвеждат цимент и са разработвали големи напоителни мрежи.
Науката също е важна. В Египет се използва математика, а златното сечение е използвано при строежа на пирамидите.
Друго умение на египтяните е било производството на стъкло. Археолозите са открили много парчета мъниста, буркани, фигури и орнаменти в гробници из цялата страна. През 2005 г. са открити останки от древна фабрика за производство на стъкло.
Времева линия
Преддинастичен
- 3500 г. пр.н.е.: Изобретена е настолната игра сенет
- 3500 г. пр.н.е.: Създаден е египетският фаянс, най-старият фаянс или керамика в света. Тя не е същата като съвременната фаянсова керамика.
Династичен
- 3300 г. пр.н.е.: Създават се първите бронзови изделия
- 3200 г. пр.н.е.: създават се йероглифите
- 3100 г. пр.н.е.: Десетична система в употреба
- 3100 г. пр.н.е.: Добив на полезни изкопаеми на планината Синай
- 3100 г. пр.н.е.: Кораби се строят в Абидос, египетски град
- 3000 г. пр.н.е.: Започва търговия между Египет и Палестина
- 3000 г. пр.н.е.: Използване на медни водопроводни тръби
- 3000 г. пр.н.е.: За пръв път е използван папирус или древна хартия
- 3000 г. пр.н.е.: Първа документирана употреба на лекарства
- 2900 г. пр.н.е.: Вероятно първата употреба на стомана в древния свят
- 2700 г. пр.н.е.: Извършена е първата операция
- 2700 г. пр.н.е.: Геодезията се използва от инженерите
- 2700 г. пр.н.е.: Йероглифите вече не са просто малки картинки на думи, а се основават на звуци
- 2600 г. пр.н.е.: Създаване на Големите пирамиди в Гиза
- 2600 г. пр.н.е.: възникват експедиции за превоз
- 2600 г. пр.н.е.: Първа употреба на баржи
- 2600 г. пр.н.е.: Създадена е пирамидата на Джиосер
- 2600 г. пр.н.е.: създадени са пирамидата на Менкауре и Червената пирамида
- 2200 г. пр.н.е.: Правителството в Египет се срива, което означава, че много различни хора се опитват да станат крале
- 1900 г. пр.н.е.: Възможно е създаването на канал от Нил до Червено море
- 1650 г. пр.н.е.: Написан е математическият папирус "Ринд", който показва познания по геометрия, аритметика и алгебра.
- 1600 г. пр.н.е.: Написан е папирусът на Едуин Смит, който показва познания за напреднали медицински техники
- 1550 г. пр.н.е.: Написан е медицинският папирус на Еберс - първият документ по темата за туморите
- 1500 г. пр.н.е.: Стъкларство
- 1258 Г. ПР.Н.Е: Първият известен мирен договор (Рамзес II)
- 1160 г. пр.н.е.: Написан е Туринският папирус - първата геоложка и топографска карта
Свързани страници
- Старото царство на Египет
- Средното царство на Египет
- Ново кралство
- Хатшепсут
- Рамес II
- Клеопатра VII
Въпроси и отговори
В: През кой период от време е съществувал Древен Египет?
О: Древен Египет, или царство Кемет, съществува от около 3150 г. пр.н.е. до 30 г. пр.н.е., когато е завладян от Римската империя.
В: Къде се е намирал Древен Египет?
О: Древен Египет е бил разположен по поречието на река Нил и земята му се е простирала от делтата на Нил до Нубия - царство, което днес се намира предимно в Судан.
Въпрос: Как египтяните са си осигурявали добра реколта?
О: Водата от Нил гарантирала на египтяните добра реколта, тъй като им позволявала да отглеждат реколтата си, след като водите на наводнението се понижат.
В: Каква писменост са използвали?
О: Египтяните създали начин на писане с помощта на йероглифи.
В: Какъв вид постройки са строили?
О: Египтяните построили огромни храмове и гробници.
В: Какъв тип икономика са имали?
О: Египтяните са търгували с други области и са имали мощна армия. Техните жреци са били влиятелни и богати, а владетелите им, наречени фараони, са били смятани за близки до боговете.
В: Каква религия са изповядвали?
О: Религията, практикувана от древноегипетското общество, е имала много богове.