Гръцка азбука — история, 24 букви и влияние върху европейските азбуки

Съвременната гръцка азбука има 24 букви. С нея се пише на гръцки език.

Смята се, че гръцката азбука е източникът на всички важни европейски азбуки. Азбуката е заимствана от финикийската азбука около X в. пр.н.е. и през следващите векове претърпява редица изменения, за да се приспособи към специфичните звукове на гръцкия език. Най-важната иновация спрямо финикийския модел е включването на букви за гласни — финикийската система е писмена без гласни, а въвеждането им в гръцката писменост значително улеснява четенето. Тази промяна също така е по-подходяща за индоевропейските езици, които не използват системата от съгласнени корени, характерна за семитските езици (напр. арабския, иврит и арамейския). Заедно с това от финикийската азбука са адаптирани и някои нови знаци за звуци, които липсвали във финикийския.

Първоначално гръцкото писмо, както финикийското, е било отдясно наляво; поетапно се преминава към писане отляво надясно и това вече е общоприет начин след VI в. пр.н.е. Ранните варианти на гръцката азбука са регионално различни — най-общо говорим за източна и западна разновидност — но с времето настъпва стандартизация. Важна стъпка е приемането на ионийската азбука от Милет в Атина през 403 г. пр.н.е.; малко по-късно и останалите части на гръцкия свят постепенно възприемат единната двадесет и четирибуквена форма и към времето на Александър Велики, около 350 г. пр.н.е., тя вече е широко разпространена.

За сравнително по-късния фон на писмените знаци и индикации за произношение допринася работата на древните граматици. По-конкретно, Аристофан Византийски (ок. 257–185 г. пр.н.е.), известен гръцки учен и граматик, въвежда трите класически диакритични знака — остър, дълбок и обходен (acute, grave и circumflex) — за отбелязване на тона или височината на гръцките думи. Тези знаци по-късно влизат в рамките на т.нар. политоничен правопис, който остава в употреба до модерните реформи.

Звукови промени и влиянието им върху писмото

Въпреки че първоначално буквите са съответствали почти еднакво на звуците в старогръцкия, езикът се развива и произношението се променя. Някои гласни започват да се сливят (например различни гласни с времето стават по-подобни), а аспирираните беззвучни спирачни съгласни (aspirated stops) с течение на времето често се трансформират в беззвучни фрикативи, а също и звучните спирачни съгласни — в звучни фрикативи. Често това се отразява и в начина, по който чуждите езици са заимствали гръцки думи — латински и съвременни английски форми като "philosopher", "Chimera", "Cyprus" и "Thessalonica" дават представа за по-старото произношение и трансформация на звуците.

Двадесет и четири букви — имена и съвременно произношение

• Α α — алфа (произношение: /a/)
• Β β — бета (произношение: /v/ в съвременен гръцки)
• Γ γ — гама (произношение: /ɣ/ пред гласни, /g/ пред задни гласни)
• Δ δ — делта (произношение: /ð/)
• Ε ε — епсилон (произношение: /e/)
• Ζ ζ — зета (произношение: /z/ или /dz/ исторически)
• Η η — ета (произношение: /i/ в съвременен гръцки)
• Θ θ — тета (произношение: /θ/)
• Ι ι — йота (произношение: /i/)
• Κ κ — каппа (произношение: /k/)
• Λ λ — ламбда (произношение: /l/)
• Μ μ — ми (произношение: /m/)
• Ν ν — ню (произношение: /n/)
• Ξ ξ — кси (произношение: /ks/)
• Ο ο — омикрон (произношение: /o/)
• Π π — пи (произношение: /p/)
• Ρ ρ — ро (произношение: /r/)
• Σ σ/ς — сигма (произношение: /s/; малката форма ς се използва в края на думата)
• Τ τ — тау (произношение: /t/)
• Υ υ — ъпсилон (произношение: /i/ или /y/ в исторически периоди)
• Φ φ — фи (произношение: /f/)
• Χ χ — хи (произношение: /x/ или /ç/)
• Ψ ψ — пси (произношение: /ps/)
• Ω ω — омега (произношение: /o:/, дълъг звук исторически)

Влияние върху други писмени системи и съвременна употреба

Гръцката азбука е важна междинна връзка между семитските писмени системи и европейските азбуки. Чрез етапа на адаптация от гръцкото писмо в италийския свят (особено чрез т.нар. западногръцки варианти и етажирането им от етруските) се оформя основата на латинската азбука. По-късно от гръцката писменост, заедно с глаголическите и местни влияния, произлиза и кирилицата, създадена от ученици на светите братя Кирил и Методий.

Освен като азбука, гръцките букви служат и като цифри в традиционната гръцка числова система (йонийска/милийска система) — всяка буква има и числово значение. Днес гръцки букви широко се използват в математиката, физиката, астрономията и други науки (алфа, бета, гамма, пи, омега и др.), както и в имена на научни единици и понятия.

Правописни реформи и диакритика

Исторически гръцката писменост използва богата система от диакритични знаци — освен трите акцента, съществуват и знаци за ударения и за дихания (rough and smooth breathing). Тази система (политоничен правопис) остава в употреба хилядолетия, докато през XX век и особено с реформата от 1982 г. в Гърция се налага т.нар. монотонен правопис, който опростява диакритиката и използва само един знак за ударение. Въпросът за диакритичните знаци е свързан и с усилията на граматиците като Аристофан Византийски да предадат информация за тона и произношението в писмен вид.

Гръцката азбука остава един от най-влиятелните и устойчиви писмени набори в историята — непрекъснато използвана от античността до днес, адаптирана към езиковите промени и в основата на някои от най-разпространените европейски писмени системи.

Въпроси и отговори

Въпрос: Колко букви има в съвременната гръцка азбука?

В: На какъв език се пише с гръцката азбука?

В: Има ли еквиваленти на повечето гръцки букви на български?

В: Откъде гърците са взели своята азбука?

В: Как четенето е било улеснено при търговията с други култури?

Въпрос: В коя посока се пише на ранния гръцки език?

В: Кой е измислил диакритичните знаци (знаците за ударение) и кога са въведени?

Търсене по буква