Какво е дифтонг? Определение, произношение и примери

Научете какво е дифтонг: ясно определение, правилно произношение и богати примери на български — упражнения, акценти и често срещани грешки.

Дифтонгът (на български: дифтонг, произнася се приблизително като "диф-тонг") е вид гласна, при която качеството на звука се променя плавно по време на произнасянето: говорещият премества устната, езика или положението на челюстта от една гласова позиция към друга в рамките на един слог. По същество при дифтонга се чуват две последователни гласни качества, които формират един фонологичен център (едносричен звук). Примери за дифтонги в различни езици са английските: /aɪ/ в time, /eɪ/ в face, /oʊ/ в go, /aʊ/ в house и /ɔɪ/ в boy.

Как се различава от монофтонга

Монофтонгът е прост гласен звук, чийто артикулационен орган (устни, език, челюст) остава относително стабилен през цялото време на произнасянето — няма промяна на качеството на гласа. Примери за монофтонги са звуците /iː/ в английската дума seat или /uː/ в goose. При дифтонга говорещият съчетава две различни монофтонни положения в една плавна промяна (например звукът /aɪ/ започва близо до "а", а завършва към "и").

Видове дифтонги

• Спадащи (falling) дифтонги — силният компонент е в началото, а вторият е по-слаб (напр. английското /aɪ/ в time).
• Подтичащи/издигащи (rising) дифтонги — вторият компонент е по-силен (по-често в някои романски езици и в диалекти).
• Центриращи дифтонги — завършват към среден центриращ звук (напр. някои разновидности на английските дифтонги завършват към /ə/).

Фонологични и фонетични бележки

Фонетичното представяне на дифтонга използва символи от Международната фонетична азбука (IPA). Те показват началния и крайния звуков компонент (напр. /aɪ/, /oʊ/). Фонологичното третиране варира: в някои езици дифтонгът се възприема като един фонем, в други — като последователност от две фонеми. По правило дифтонгът образува един слог, което го отличава от ясно отделени съчета­ния от две гласни, които могат да образуват два слога.

Примери по езици и в българския

В много езици (английски, немски, испански някои диалекти) дифтонгите са част от стандартната фонетика. Българският книжовен език рядко има истински дифтонги в собствената си система на гласните; последователности от две гласни обикновено се произнасят като отделни срички или като гласов куплет. Въпреки това, в разговорната реч, диалекти и при заемки могат да се срещнат дифтонгоподобни съчетания — например в заемни думи и транскрипции като "уай‑фай" (за Wi‑Fi) или в междуметия като "ай" и "ау", където сочната промяна на гласа създава впечатление за дифтонг. В някои български диалекти и говори могат да се появят исторически или регионални разновидности, които звучат като дифтонги.

Подобно на всяка друга част от езика, точният начин за произнасяне на дифтонг е малко по-различен за различните акценти и диалекти, а също зависи от бързината и стила на речта.

Думата дифтонг произлиза от старогръцки: предлогът δι- (di-) означава "два", а коренът φθόγγος (phthóngos) означава "звук" или "тон" — тоест буквално "двоен звук".

Дифтонгът може да бъде лексема на даден език и като такава може да бъде едносричен, но това се случва по-често в езици с богат набор от дифтонги; в други езици подобни звукови последователности се анализират като две отделни гласни. При изучаването на произношението е полезно да се консултирате с транскрипции (IPA) и аудио материали за конкретния език или акцент.

Въпроси и отговори

В: Какво е дифтонг?

В: Можете ли да дадете примери за дифтонги?

В: Какво е монофтонг?

В: Как се образува дифтонг?

В: Какви са различните позиции на устата, необходими за образуването на дифтонг?

Въпрос: Еднакво ли е произношението на дифтонг в различните акценти?

В: Какъв е произходът на думата "дифтонг"?

Търсене по буква