Диакритични знаци: значение, видове и влияние върху произношението

Научете всичко за диакритичните знаци: видове, значение и как променят произношението — практичен гид за езикови любители и ученици.

Автор: Leandro Alegsa

16-10-2025 12:33

Диакритичен знак е знак, поставен над, под, през или върху дадена буква. Някои примери за диакритични знаци са острото ударение или голямото ударение. Думата идва от гръцката дума διακριτικός (превод: diakritikós, "разграничаване"). Обикновено тя влияе на начина, по който се произнася думата. Повечето диакритични знаци се отнасят до произношението, тъй като повечето азбуки не описват точно звуковете на думите. Диакритичните знаци са рядкост в английския език, но са често срещани в много други езици.

Каква е функцията на диакритичните знаци?

Маркиране на ударение — показват къде пада стресът в думата (напр. френското é, испанското á).
Промяна на качеството на гласните — показват различни гласни (напр. немските ü, ä, ö; португалските ã, õ).
Дължина и краткост — бележат дали звукът е дълъг или кратък (напр. макрон ˉ в латински транскрипции).
Назиализация и тон — в езици като португалски и виетнамски диакритиците указват назализация или тонални промени.
Модификация на съгласните — променят звученето на съгласни (напр. ç в френски/турски, š/č в чешки).
Различаване на омографи и морфологична информация — помагат за разграничаване на думи със същия правопис (напр. в някои езици диакритик може да отличава местоимение от частица).

Чести видове диакритични знаци (с примери)

Акут (´) — é (френски, испански) за промяна на ударението или гласната.
Гравис (`) — è (френски, италиански) често за качество на гласната или ударение.
Циркумфлекс (ˆ) — ê, ô (френски, португалски) за историческа промяна или гласна качествена разлика.
Тилда (˜) — ñ (испански), ã/õ (португалски) за назализация или специфична буква.
Умлаут/диереза (¨) — ä, ö, ü (немски); в някои езици диерезис отделя срички (напр. naïve).
Кедила/седила (¸) — ç (френски, португалски, турски) за меко c.
Хачек/карон (ˇ) — č, š, ž (чешки, словашки) за промяна на съгласната.
Огонек (˛) — ą, ę (полски) за назализация.
Точка над или под (˙ / .) — ż (полски), ṭ (в транскрипции) за различни фонетични стойности.
Двойно остра (˝) — ő, ű (унгарски) за дълги фронтални гласни.
Специални знаци в тонални езици — виетнамската писменост използва комбинации от диакритични знаци за тон и гласна форма.

Примери по езици

Френски: é, è, ê, ç — ударение и меко c.
Испански: á, é, í, ó, ú, ñ — ударение и носово/различаващо n.
Немски: ä, ö, ü — модификация на гласните (умлаут).
Чешки/Словацки: č, š, ž — карон за фрикативи/африкати.
Полски: ą, ę, ś, ć, ź, ż — огонек, точка и акут за различни звукове.
Турски: ç, ğ, ı, İ, ö, ş — важни за фонологична разлика (напр. i/ı).
Виетнамски: множество диакритични комбинации за тон и гласна форма.

Технически и практични въпроси

Кодиране и Unicode — диакритичните знаци може да бъдат представени като предварително комбинирани символи или като базова буква + комбиниращ знак (NFC/NFD). Това влияе на търсене и сравнение на низове.
Клавиатурни подредби — за писане на диакритични букви често се използват локализирани клавиатури или комбинации (AltGr, dead keys).
Търсене и индексиране — някои търсачки игнорират диакритиците при търсене, други не; това може да промени резултатите.
Преобразуване и транслитерация — при преминаване към ASCII диакритиците често се премахват или заменят (например ñ → n или ny), което може да промени значението или произношението.

Съвети за учещи език

Запомнете кои диакритични знаци са фонетично важни за даден език — те често променят значението на думата.
Упражнявайте произношението заедно с писането; диакритиците често дават ключ към правилния звук.
Настройте клавиатурата/автокорекцията или научете бързи клавишни комбинации за често използвани символи.
При учене на тонални езици (напр. виетнамски) обръщайте специално внимание на тоналните знаци — те са част от лексикалното значение.

Кратко обобщение

Диакритичните знаци са важен инструмент в писмените системи — те прецизират произношението, отличават думи и понякога носят историческа или морфологична информация. За всяка езикова система е полезно да се запознаете с най-разпространените диакритични знаци и тяхната функция, както и с практическия начин да ги въвеждате и разпознавате в дигитална среда.

Еволюция на ранния арабски език (IX-XI в.). Басмала е взета за пример от куфически ръкописи на Корана. (1) Началото на IX в. писменост без точки и диакритични знаци [1]; (2) и (3)IX-X в. при династията на Абасидите системата на Абу ал-Асвад установява червени точки, като всяко разположение или позиция показва различна кратка гласна. По-късно е използвана втора система с черни точки, за да се разграничат букви като "fā ʼ" и "qāf" [2] [3]; (4) 11 век, В системата на Ал Фарахиди (системата, която познаваме днес) точките са променени във форми, наподобяващи буквите, за да се транскрибират съответните дълги гласни [4].

Примери

Английски език

В английската ортография често се използват диграфи (като "ph", "sh", "oo" и "ea"), а не диакритични знаци, за да се покажат повече звуци, отколкото могат да се покажат с отделни букви от латинската азбука. За разлика от други системи (например испанската), при които правописът показва как да се произнасят думите, английското произношение е толкова разнообразно, че само с диакритични знаци не би могло да се направи фонетично. С помощта на диграфите показваме звуци, които не могат да бъдат показани с отделни букви.

Диакритичните знаци не се използват много в съвременния английски език. Два вида диакритични знаци са станали част от ежедневния английски език: точката над "i" или "j" и апострофът. Но те вече не се смятат за диакритични. Апострофът се използва за показване на липсващи букви (елизия, it's на мястото на it is) и за показване на притежание (както в Mike's car).

В повечето други случаи използването на диакритични знаци за думи, произхождащи от английския език, се счита за старомодно (вече не се използва). Диакритични знаци (подобно на умлаутите) могат да се използват за думи, в които две гласни една до друга се произнасят отделно като noöne, reëstablished или coöperate (две гласни, произнасяни заедно, са дифтонг). Този метод все още се използва понякога. Диакритични знаци понякога се използват в заемки (думи с чужд произход), като наив, ентре, пастет, фасада, които са френски думи.

Френски

Буква e: често срещани са острото ударение é (възходящ глас, както във френската дума née), сериозното ударение è (понижаващ се глас); élève има (отляво) остро, сериозно и беззвучно e. Седморката ç сигнализира за меко c, което звучи като s на английски.

Друг принцип се илюстрира от циркумфлекса î. Той обикновено показва загубата на буква: напр. maistre (среднофренски) > maître (съвременен френски). По този начин функцията му е историческа. Също така, по-рядко, циркумфлексът се използва за разграничаване на омофони. Това са думи, които се изписват по един и същи начин, но имат различно значение. Пример: sur = на, но sûr = безопасен. В тези случаи произношението на двете думи може да е различно.

Испански

В испанския език острото ударение просто сигнализира за ударение, напр. educación. Там ударението е върху последната гласна, а не върху обичайната предпоследна. Предпоследната гласна (в сричката) е обичайната позиция за ударение в говоримия испански език. Тя обикновено не се сигнализира с печатно ударение. Когато ударението е на обичайното си място, крайната съгласна често отпада в речта.

Тилдата ñ се произнася като ny. В техните речници тя се смята за отделна буква след n.

Двойното L се произнася като нашето Y и LL е включено в испанските речници в отделен раздел, след раздела за единичното L.

Немски

Умлаутът ü в немския език се произнася като ue и се използва по-рядко в съвременния немски език. При историческото изписване на имената винаги трябва да се запазва умлаут, ако той е бил използван за това име.

Шведски, норвежки, датски

Скандинавските езици третират знаците с диакритични знаци ä, ö и å като нови и отделни букви от азбуката и ги подреждат след z. Обикновено ä се подрежда като равно на æ (пепел), а ö се подрежда като равно на ø (наклонена черта). Също така aa, когато се използва като алтернативно изписване на å, се подрежда като такова. Други букви, модифицирани с диакритични знаци, се третират като варианти на основната буква, с изключение на ü, която често се сортира като y.

Неримски писмености

Писмеността на семитските езици, като арабски и иврит, има голямо разнообразие от диакритични знаци. Това се дължи отчасти на факта, че писмеността на семитските езици първоначално е била създадена без отделни букви за гласните, а отчасти и на факта, че някои от езиците (по-специално арабският) се говорят на множество диалекти.

Диакритичните знаци на иврит и арабски обаче не се използват винаги.

Бит. 1:9 И Бог каза: "Да се съберат водите". Буквите са в черно, никлудът - в червено , кантилацията - в синьо

Въпроси и отговори

В: Какво представлява диакритичната черта?

О: Диакритичният знак е знак, поставен над, под, през или върху буква, който обикновено влияе на начина, по който се произнася думата.

В: Откъде идва думата "диакритика"?

О: Думата идва от гръцката дума היבךסיפיךע (превод: diakritikףs, "разграничаване").

Въпрос: Разпространени ли са диакритичните знаци в английския език?

О: Не, диакритичните знаци са рядкост в английския език, но са често срещани в много други езици.

В: Защо повечето азбуки не са точни, когато става въпрос за описание на звуковете на думите?

О: Повечето азбуки не описват точно звуците на думите, защото им липсват определени символи и знаци, необходими за точното им представяне.

В: Кои са някои примери за диакритични знаци?

О: Някои примери за диакритични знаци са острото ударение или голямото ударение.

В: Как диакритичните знаци могат да повлияят на произношението?

О: Диакритичните знаци могат да повлияят на произношението, като променят начина, по който се произнася дадена буква или сричка.

обискирам