Диакритични знаци | знак, поставен над, под, през или върху буква

Диакритичен знак е знак, поставен над, под, през или върху дадена буква. Някои примери за диакритични знаци са острото ударение или голямото ударение. Думата идва от гръцката дума διακριτικός (превод: diakritikós, "разграничаване"). Обикновено тя влияе на начина, по който се произнася думата. Повечето диакритични знаци се отнасят до произношението, тъй като повечето азбуки не описват точно звуковете на думите. Диакритичните знаци са рядкост в английския език, но са често срещани в много други езици.

Еволюция на ранния арабски език (IX-XI в.). Басмала е взета за пример от куфически ръкописи на Корана. (1) Началото на IX в. писменост без точки и диакритични знаци [1]; (2) и (3)IX-X в. при династията на Абасидите системата на Абу ал-Асвад установява червени точки, като всяко разположение или позиция показва различна кратка гласна. По-късно е използвана втора система с черни точки, за да се разграничат букви като "fā ʼ" и "qāf" [2] [3]; (4) 11 век, В системата на Ал Фарахиди (системата, която познаваме днес) точките са променени във форми, наподобяващи буквите, за да се транскрибират съответните дълги гласни [4].

Примери

Английски език

В английската ортография често се използват диграфи (като "ph", "sh", "oo" и "ea"), а не диакритични знаци, за да се покажат повече звуци, отколкото могат да се покажат с отделни букви от латинската азбука. За разлика от други системи (например испанската), при които правописът показва как да се произнасят думите, английското произношение е толкова разнообразно, че само с диакритични знаци не би могло да се направи фонетично. С помощта на диграфите показваме звуци, които не могат да бъдат показани с отделни букви.

Диакритичните знаци не се използват много в съвременния английски език. Два вида диакритични знаци са станали част от ежедневния английски език: точката над "i" или "j" и апострофът. Но те вече не се смятат за диакритични. Апострофът се използва за показване на липсващи букви (елизия, it's на мястото на it is) и за показване на притежание (както в Mike's car).

В повечето други случаи използването на диакритични знаци за думи, произхождащи от английския език, се счита за старомодно (вече не се използва). Диакритични знаци (подобно на умлаутите) могат да се използват за думи, в които две гласни една до друга се произнасят отделно като noöne, reëstablished или coöperate (две гласни, произнасяни заедно, са дифтонг). Този метод все още се използва понякога. Диакритични знаци понякога се използват в заемки (думи с чужд произход), като наив, ентре, пастет, фасада, които са френски думи.

Френски

Буква e: често срещани са острото ударение é (възходящ глас, както във френската дума née), сериозното ударение è (понижаващ се глас); élève има (отляво) остро, сериозно и беззвучно e. Седморката ç сигнализира за меко c, което звучи като s на английски.

Друг принцип се илюстрира от циркумфлекса î. Той обикновено показва загубата на буква: напр. maistre (среднофренски) > maître (съвременен френски). По този начин функцията му е историческа. Също така, по-рядко, циркумфлексът се използва за разграничаване на омофони. Това са думи, които се изписват по един и същи начин, но имат различно значение. Пример: sur = на, но sûr = безопасен. В тези случаи произношението на двете думи може да е различно.

Испански

В испанския език острото ударение просто сигнализира за ударение, напр. educación. Там ударението е върху последната гласна, а не върху обичайната предпоследна. Предпоследната гласна (в сричката) е обичайната позиция за ударение в говоримия испански език. Тя обикновено не се сигнализира с печатно ударение. Когато ударението е на обичайното си място, крайната съгласна често отпада в речта.

Тилдата ñ се произнася като ny. В техните речници тя се смята за отделна буква след n.

Двойното L се произнася като нашето Y и LL е включено в испанските речници в отделен раздел, след раздела за единичното L.

Немски

Умлаутът ü в немския език се произнася като ue и се използва по-рядко в съвременния немски език. При историческото изписване на имената винаги трябва да се запазва умлаут, ако той е бил използван за това име.

Шведски, норвежки, датски

Скандинавските езици третират знаците с диакритични знаци ä, ö и å като нови и отделни букви от азбуката и ги подреждат след z. Обикновено ä се подрежда като равно на æ (пепел), а ö се подрежда като равно на ø (наклонена черта). Също така aa, когато се използва като алтернативно изписване на å, се подрежда като такова. Други букви, модифицирани с диакритични знаци, се третират като варианти на основната буква, с изключение на ü, която често се сортира като y.

Неримски писмености

Писмеността на семитските езици, като арабски и иврит, има голямо разнообразие от диакритични знаци. Това се дължи отчасти на факта, че писмеността на семитските езици първоначално е била създадена без отделни букви за гласните, а отчасти и на факта, че някои от езиците (по-специално арабският) се говорят на множество диалекти.

Диакритичните знаци на иврит и арабски обаче не се използват винаги.

Бит. 1:9 И Бог каза: "Да се съберат водите". Буквите са в черно, никлудът - в червено , кантилацията - в синьо

Въпроси и отговори

В: Какво представлява диакритичната черта?

О: Диакритичният знак е знак, поставен над, под, през или върху буква, който обикновено влияе на начина, по който се произнася думата.

В: Откъде идва думата "диакритика"?

О: Думата идва от гръцката дума היבךסיפיךע (превод: diakritikףs, "разграничаване").

Въпрос: Разпространени ли са диакритичните знаци в английския език?

О: Не, диакритичните знаци са рядкост в английския език, но са често срещани в много други езици.

В: Защо повечето азбуки не са точни, когато става въпрос за описание на звуковете на думите?

О: Повечето азбуки не описват точно звуците на думите, защото им липсват определени символи и знаци, необходими за точното им представяне.

В: Кои са някои примери за диакритични знаци?

О: Някои примери за диакритични знаци са острото ударение или голямото ударение.

В: Как диакритичните знаци могат да повлияят на произношението?

О: Диакритичните знаци могат да повлияят на произношението, като променят начина, по който се произнася дадена буква или сричка.