В езиците, които използват азбука, като например английския, всеки символ от азбуката се нарича буква. Буквите представляват писмено означаване на звуците на езика: когато говорим, буквите кореспондират на фонеми — най-малките звукови единици на речта.

Буква и звук — разлика

Важно е да правим разлика между буква (графемата) и звук (фонемата). Една буква е видим знак върху хартия или екран; един звук е това, което чуваме при говорене. В повечето езици връзката между букви и звуци е относително постоянна, но в някои езици тя е по-сложна.

Видове писмени системи

Не всички писмени системи използват букви по начина на латиницата или кирилицата. Основните типове са:

  • Алфабети (напр. латинска и кирилска азбука) — всеки основен звук (фонема) има собствен знак или комбинация от знаци.
  • Силлабари — всеки знак представя сричка (напр. японското кана).
  • Логографични системи — знаците означават думи или понятия (напр. традиционните китайски знаци, често наричани „идеограми“).
  • Абджади и абугиди — системи, в които основно се пишат съгласните, а гласните са маркирани по-слабо (напр. някои семитски писмености, индийски писмени системи).

В някои езици, например Китайският език например, фонемите и думите се означават с отделни символи, а не с букви, както в азбуките.

Съответствие между букви и звукове (фонеми)

Съотношението „буква = звук“ варира според езика:

  • При испанския, например, обикновено една буква съответства на една фонема — това прави четенето относително правилно и предвидимо. Пример: feliz има 5 букви и 5 звука.
  • При английския съществува по-сложно съответствие: една буква може да представя различни звуци в различни думи, а един звук може да се пише с различни букви или комбинации от букви. Пример: happy има 5 букви (h a p p y) и 4 звука /h æ p i/.

Ето няколко примера за различни произношения на буквата „a“ в английския:

  • a = /æ/ в думата cat (пр.: „котка“)
  • a = /ɑː/ или /ɒ/ в думата father (пр.: „баща“ — произношението зависи от диалекта)
  • a = /eɪ/ в думата cake (пр.: „торта“)

В испанския същата буква „a“ почти винаги има един и същ звук: a = /a/ (напр. gato).

Графеми: главни и малки букви

Много азбуки имат двойка форми за една буква: главна (върховна) и малка. Например в латинската азбука имаме А и а. При кирилицата, има също главни и малки букви; в някои случаи формата на главната буква може значително да се различава от малката (особено при ръкопис), но те представляват една и съща буква фонетично.

Азбука и орфография

Някои езици имат „плоска“ (shallow) орфография — т.е. правописът и произношението съвпадат тясно (напр. испански, фински), а други имат „дълбока“ (deep) орфография — много изключения и исторически несъответствия между писане и говор (напр. английски, френски). Това оказва влияние върху ученето на четене и писане.

Практическо значение

  • При изучаване на чужд език знанието за това дали азбуката е „фонетична“ (директно съответствие буква‑звук) или не, помага да се изберат подходящи методи за учене.
  • За деца и за чужденци често е по-лесно да се научи четене на език с предвидимо съответствие буква–звук.

Други бележки

Азбуките по света могат да имат и допълнителни знаци (диакритични знаци, диграфи — комбинации от две букви за един звук и др.), както и различен брой букви в зависимост от езика и историческите промени.

Приемете следното като ориентация: повечето европейски езици използват латинската азбука за писане (английски, френски, испански и др.), а други използват кирилица или други писмени системи. Примери в текста по-горе показват как една и съща буква може да функционира по различен начин в различни езици.

Буквите (латинската азбука): ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZ