Китайският език е групата от езици, използвани от китайците в Китай и на други места. Той е част от езиково семейство, наречено китайско-тибетско езиково семейство. Това семейство обхваща широк спектър от сродни езици, но терминът „китайски“ (или „синитски“) по-специално се отнася до групата от езикови форми, говорими главно от ханския народ и от общности с китайски произход по света.

Диалекти и езикови групи

Китайският език включва много регионални езикови разновидности, основните от които са мандарин, у, юе и мин. Те не са взаимно разбираеми, а много от регионалните разновидности сами по себе си представляват редица неразбираеми подварианти. В резултат на това много лингвисти наричат тези разновидности отделни езици. Освен изброените големи групи, в синитската макрогрупа традиционно се отделят и други групи като xiang, gan и haki (хака), като всяка от тях включва свои подгрупи и локални говори.

Разликите между говоримите форми могат да бъдат големи: говорител на кантонски (юе) и говорител на у (Wu, например шанхайски) често не могат да се разберат взаимно, докато двама говорители на различни северни мандарински говори обикновено се разбират по-лесно. По тази причина в лингвистиката се прави разграничение между „диалект“ в по-широкия (социолингвистичен) смисъл и „отделен език“ в по-строгия (междуезиков) смисъл.

Стандартен език и употреба

"Китайски" може да се отнася за писмения или говоримия език. Въпреки че има много говорими китайски езици, те използват една и съща писмена система. Разликите в говоренето се отразяват в разликите в писмеността. Официален Китай възприема политика, подобна на тази в Съветския съюз, като използва един официален език, за да могат хората да се разбират помежду си. Стандартният китайски език се нарича мандарин на английски език, "Pǔtōnghuà" или "общ за всички говор" в континентален Китай и "Guóyǔ" или "език на цялата страна" в Тайван. Всички официални документи са написани на мандарин и мандарин се преподава в цял Китай. Той е и стандарт за преподаване на езици в някои други държави.

Стандартният мандарин е базиран предимно на пекинския говор за фонологията и на севернокитайските говори за част от лексиката; в реализирането си като писмен стандарт той отразява и процеса на уеднаквяване, започнал през 20. век. В международен контекст мандаринът се използва като средство за официална комуникация, образование и медии в континенталния Китай, Тайван, Сингапур и сред големите китайски диаспори.

Писменост и реформи

Китайският език се използва от ханското население в Китай и други етнически групи в Китай, които са обявени за китайци от китайското правителство. Китайският език почти винаги се пише с китайски йероглифи. Те са символи, които имат значение, наречени логограми. Те също така дават известна представа за произношението, но един и същ йероглиф може да получи много различно произношение сред различните видове китайски език. Тъй като китайските йероглифи съществуват от поне 3500 години, хората на отдалечени едно от друго места ги произнасят по различен начин, точно както "1, 2, 3" може да се чете по различен начин на различните езици.

Йероглифите представляват предимно морфеми (най-често едносрични думи или корени), а повечето съвременни лексеми са резултат от свързване на такива морфеми в съставни думи (двусрични или повече). Има също историческо разграничение между класическия писмен език (文言, wenyan) и разговорно-ориентирания модернен писмен език (白话, baihua), който се наложи като основа на съвременната литературна норма.

През XX век в континенталната част на Китай бяха въведени опростени знаци (简体字), за да се улесни грамотността; в Тайван, Хонг Конг и Макао продължават да се използват традиционните знаци. За записване на произношението и за обучение на деца и чужденци се използват различни системи: днес мандаринът използва Hanyu Pinyin за представяне на звуците с римски букви, докато в Тайван широко се използва и системата 注音 (чжуин или Bopomofo). Преди pinyin, за наука и образование са използвани и други романизации като Wade–Giles.

Фонология: тонове и сричкова структура

Всички китайски езици (или диалекти) използват тонове. Това означава, че се използват високи и ниски тонове, за да се изяснят разликите в значението. В мандарина има обикновено четири основни тона (плюс неартикулиран тон, наричан „тонов неутрален“), докато други групи, като кантонски (юе), имат шест до девет контрастни тонални категории в зависимост от анализата. Някои диалекти на min или wu показват сложни системи, включително тонални рефлексии от исторически крайни съгласни.

Китайските срички имат относително стегната структура: обичайно влизат инициал (консонант) + медий/гласна ядро + финал (гласна или носова/съгласна завършваща). Много от разликите между диалектите се дължат на запазване или загуба на оформени по-рано крайни съгласни и на различна тонална еволюция.

Граматика и характерни черти

Граматиката на китайските езици е относително аналитична — с малко или никакво словоизменение по род, число или падежи. Пореден ред е SVO (подлог–сказуемо–допълнение), но езикът има и силни топични конструкции (topic–comment). Често се използват счетни думи или класификатори при бройни изрази. Глаголните времена и видове се маркират чрез аспекторни частици и контекст, а не чрез сложни спрежения. Поставянето на модални частици в края на изречението е важен инструмент за изразяване на модалност и речеви тон.

Историческо развитие, разпространение и значение

Китайските езици имат дълга и добре документирана история: от древните надписи и класическа литература до модерните реформи. С развитието на ПРК и глобализацията мандаринът укрепи своята роля като език на образование, администрация, науки и медии. В световен мащаб китайските езици (предимно мандарин) са сред най-многобройните по брой на говорещите — над 1 милиард души използват някаква форма на синитски език като майчин.

За чужденците изучаването на китайския включва както усвояване на тоналната система и фонетиката, така и писане на йероглифите. Системи като Hanyu Pinyin улесняват началния етап на изучаване, но за напредналите ниво овладяването на знаците и идиоматичното използване на речниковия запас и граматичните конструкции остава ключово.

Кратко резюме: „Китайският“ обхваща множество, често взаимно неразбираеми говори, обединени чрез дългогодишна писмена традиция на китайските йероглифи. Мандаринът е стандартизираният общ език, докато разнообразието от регионални езици (у, юе, мин и др.) продължава да играе важна роля в културната и езиковата карта на Китай и извън него.