Японски език: произход, писмености, граматика и употреба
Японският език (на японски: 日本語, романизиран: нихонго) е официалният език на Япония в Източна Азия. Японският език принадлежи към японското езиково семейство, което включва и застрашените от изчезване рюкюански езици. Според една от теориите японският и корейският език са родствени, но повечето лингвисти вече не смятат така. Други теории за произхода на японския език са, че той е свързан с австронезийските езици, дравидските езици или спорното алтайско езиково семейство. Терминът, използван за японския език като учебен предмет от гражданите, е "кокуго" (国語), което означава национален език. Въпреки това японският език все още се нарича от японците нихон-го.
Произход и родствени връзки
Произходът на японския език не е окончателно установен. Японският има уникален корпус от вътрешни характеристики, но е повлиян силно от контактите си с китайския (особено в лексиката и културните заеми). Някои лингвистични хипотези свързват японския с корейския, австронезийските или дравидските езици; други предлагат по-широки източноазиатски връзки. Независимо от теорията, съвременните изследвания подчертават сложността на езиковите влияния и дългия период на езикови контакти.
Писмени системи
В японския език се използват три отделни писмени системи: хирагана, катакана и канджи. Хирагана и катакана са фонетични системи (състоят се от срички) и показват произношението на японските думи. Хирагана се използва главно за граматични окончания, части от местни (ядрени) думи, за словообразуващи елементи и за думи, които нямат канжи или когато канжи е рядко използван. Катакана служи за писане на чужди заемки, имена на растения и животни, технически термини и често за ономатопея.
Канджи е японският вариант на китайските йероглифи и носи предимно семантичното (значимо) съдържание на думите. Много думи в японския са изградени от комбинация от канджи (коренни значения) и хирагана (окончания). За всеки канджи има поне по една японска (кун-йоми) и китайска (он-йоми) четения, които се използват в различни контексти. За улеснение и за детски/учебни текстове често се добавя фуригана (малки хирагана знаци над или до канджи), които показват произношението.
Основи на фонологията
Японският има относително малък набор от фонеми. Сравнително простата съгласна и гласна система прави японското произношение по-достъпно за начинаещите, но има важни особености като дължина на гласните и съгласните (които различават думи), както и система на интонационно (pitch) ударение, която варира между диалектите. Гласните са обикновено пет (a, i, u, e, o). Съществува и различие между кратки и дълги гласни и между единични и удвоени съгласни (geminate).
Граматика и синтаксис
Японският е аналитичен, аглутинативен език с основен словоред SOV (подлог–обект–сказуемо). Това означава, че сказуемото (глаголът) обикновено идва в края на изречението. Важна роля играят частиците — кратки неизменяеми думи, които маркират синтактични отношения, например は (wa) за тема, を (o) за пряко допълнение, に (ni) за посока/дател и други.
Морфологията използва корен (или "тяло" на думата) и различни суфикси, които показват спрягателни форми, учтивост, негативност, време и модалност. Променянето на суфиксите (спрягателните окончания) модифицира значението или граматическата функция на думата. В примера от текста идеята е илюстрирана чрез そうですか sou desu ka (въпрос "Наистина ли?") и そうです sou desu ("Така е").
Честност, формалност и почит
В японския език социалните отношения оказват силно влияние върху езиковия стил. Съществуват множество степени на формалност и почит (известни като keigo), които включват уважителни (尊敬語, sonkeigo), смирителни (謙譲語, kenjōgo) и учтиви форми (丁寧語, teineigo). Изборът на форма зависи от статуса на събеседника, контекста (официален/неформален) и целта на изказването. Това прави усвояването на говоримия японски по-сложно от гледна точка на прагматиката.
Лексика и заемки
Японският вокабулар е съставен от местна лексика, заемки от китайски (канго), заемки от португалски/холандски и по-късно — голям брой думи от английски и други езици. След Втората световна война много английски думи навлизат в японския език. Пример за такава е アイスクリーム aisukurīmu, което означава "сладолед". Заемките от английски обикновено се записват с катакана и често имат адаптирана фонетична форма.
Диалекти и регионални различия
Макар стандартният японски (標準語, hyōjungo) да се базира главно на токийския говор, в Япония има множество регионални диалекти (方言, hōgen) — от различия в произношението и лексиката до граматични особености. Някои диалекти, като кейоски (в Осака/Кансай), звучат много различно за невъоръженото ухо и имат собствени диалектни форми на учтивост и изразяване.
Писмено-образователна реформа и съвременна употреба
През XX век имаше реформи в правописа и употребата на канджи; днес има официални списъци като 常用漢字 (jōyō kanji) — набор от канджи, които се препоръчват за всекидневна употреба и образование. В медиите и в интернет японският често смесва трите писмени системи — например заглавие с канджи, обяснения с хирагана и чужди думи в катакана. Романизацията (превеждането на японското писане с латински букви) също се използва, особено за задгранични публикации и обучителни материали; това е свързано с понятието, посочено по-горе като романизиран.
Съвети за учещите японски
- Започнете с изучаване на хирагана и катакана — те са основата за четене и произношение.
- Научете най-често използваните канджи постепенно — първо около jōyō списъка и тези за ежедневие.
- Практикувайте частици и прост словоред SOV, за да свикнете с граматическата логика.
- Слушайте езика — японски диалози, новини и анимация — за да развиете чувство за интонация и формалности.
- Изучавайте и културните норми за учтивост — езикът не е само граматика, а и социално поведение.
Японският е привлекателен и богат език с дълга писмена история и сложна социално-езикова структура. Независимо дали се учи за бизнес, култура или лично удоволствие, запознаването с неговите писмени системи, граматика и социални норми е ключ към по-дълбоко разбиране на японското общество и мислене.
Реплика от "Ман'йошу" - най-старата запазена колекция с японска поезия от периода Нара. Написана е с китайски йероглифи и е на японски език.
Звуци
В японския език има пет гласни звука, които могат да имат две различни дължини. Те са a, i, u, e, o. На IPA те се транслитерират като /a/, /i/, /ɯ/, /e/, /o/; а на български се произнасят като ah, ee, oo, eh, oh. Удължаването на една гласна може да промени значението на думата: ojisan (おじさん, чичо) и ojiisan (おじいさん, дядо). Японският език има звук, който прилича на английското l, но също така прилича и на английското r. (Ето защо за много японци може да е трудно да се научат да издават и двата звука, когато говорят на английски език.) Японският език има звук, който не е рядко срещан в английския език и обикновено се пише Tsu (つ). Този звук се появява в "цунами" (つなみ) - японската дума за големи океански вълни, причинени от земетресения или екстремни метеорологични условия.
Граматика
Когато чужденците говорят на японски, е важно да знаят колко официално трябва да се държат, когато говорят с хора, които може би познавате, а може би не. В Япония може да се счита за доста нелюбезно (грубо), ако не сте достатъчно официални.
В японския език в изреченията се използва словоредът субект-обект-глагол (SOV), така че глаголът е в края на изречението, а субектът - в началото. Много изречения нямат субект и слушателят може да заключи за субекта въз основа на контекста и формата на глагола.
На японски език Япония се нарича Нихон (日本), а езикът - Нихонго (日本語) (-го означава език). Понякога се използват и думите Ниппон и Ниппонго, но и двете думи сега се смятат за по-националистически, а Нихон е по-неутрална дума. Канджи на думата означава "слънчев произход". Тъй като Япония се намира в източния край на Азия, за наблюдателите в Китай слънцето е изгряло откъм Япония. Ето защо Япония се нарича "Страната на изгряващото слънце".
Японският език също е аглутинативен, особено при глаголите. Думите му имат кратко "тяло" и към тях лесно се добавят префикси или суфикси, за да се промени или предефинира значението им.
Японските думи произлизат от три основни източника. Първият е уаго (和語), които са местни японски думи и могат да се наричат и ямато котоба (大和言葉). Втората е канго (漢語), които са китайски заемки. Третата е gairaigo (外来語), които са заемки, взети от езици, различни от китайския (обикновено английски след Втората световна война).
Система за писане
В японския език има три основни писмени системи:
Хирагана е силабарий, което означава, че всеки символ представлява сричка или гласна. Хирагана е стандартната фонетична система за писане в японския език и се използва за граматични думи или частици, например は、を (wa - частица за субект, o - частица за обект); думи, които нямат символи за канджи, например こんにちは (kon'nichiwa - здравей); или за начинаещи да пишат канджи. Първоначално символите са възприети от знаците Канджи и с течение на времето са се променили в своите отличителни, заоблени форми (напр. 以 →い).
Катакана също е силабарий, като всеки знак от Хирагана има свой знак в Катакана (например あ = ア こ = コ). Катакана се използва за ударение (подобно на курсива на английски език), както и за гайраиго думи и директни транслитерации от английски език, например メニュー (Menyuu - Меню). Катакана първоначално е създадена от будистки монаси, за да научат японците как да четат на китайски.
Канджи е адаптация на китайската логографска система за писане, което означава, че всеки символ първоначално е трябвало да изглежда като думата, която описва. Всеки символ може да представлява дума, например 音 (oto - звук), или сричка в по-голяма дума. За всеки символ канджи има няколко произношения, които се разделят на On'yomi (音読み) или Kun'yomi (訓読み) в зависимост от произхода на думата.
Въпроси и отговори
В: Кой е официалният език на Япония?
О: Официалният език на Япония е японският.
В: Към кое езиково семейство принадлежи японският език?
О: Японският език принадлежи към японското езиково семейство, което включва и застрашените рюкюански езици.
Въпрос: Свързани ли са японският и корейският език?
О: Според една от теориите японският и корейският език са родствени, но повечето лингвисти вече не смятат така.
В: Колко писмени системи използва японският език?
О: Японският език използва три отделни писмени системи - хирагана, катакана и канджи.
В: По какво се различават тези писмени системи една от друга?
О: Хирагана и катакана са фонетични системи и показват произношението на японските думи, докато канджи е разновидност на китайските йероглифи, която показва значението на думите.
Въпрос: По какво се различават изреченията на английски език от тези на японски?
О: В английския език разликите между изреченията често се правят чрез промяна на реда на думите; в японския език обаче това може да се направи чрез добавяне или промяна на суфиксите в края на думите.
В: Навлязоха ли английски думи в японския език след Втората световна война?
О: Да, много английски думи навлязоха в японския език след Втората световна война като заемки. Пример за това е "アイスクリーム" (aisukurīmu), което означава "сладолед".
