Хирагана — японската сричкова азбука: употреба, история и примери

Хирагана — пълно ръководство за японската сричкова азбука: употреба, история, примери и бързи техники за учене. Идеално за начинаещи и любители на японския.

Хирагана е част от японската писмена система. Обикновено японският текст комбинира канджи, които служат за корени и основни лексикални единици (често наричани думи със съдържание), и хирагана — сричкова система, използвана най-вече за граматични елементи, окончания и свързващи части на думите (в английски еквивалент това са думи като "from" или "his", т.е. частици). Хирагана често се използва и за окончанията (окуригана) на глаголи и прилагателни.

Какво представлява хирагана

Хирагана е сричкотворна писменост — всеки знак (кана) обозначава цяла сричка, а не отделна фонема, както при латинската азбука, в която повечето букви означават един звук (фонема). Понякога се говори и за другата сричкова азбука — катакана, която се използва най-вече за чужди думи, имена, звукоимитации и технически термини. Двете кана-системи са относително лесни за научаване; за разлика от тях изучаването на канджи изисква много повече време и практика.

Структура и звуци

В традиционния набор има 46 основни знака хирагана. Всеки знак е:

• или гласна (например "а": あ);
• или съгласна, последвана от гласна (например "ка": か));
• или самостоятелен носов звук "н": (ん), който понякога звучи като [n], [m] или [ŋ] в зависимост от следващия звук.

Освен основните знаци, към хирагана се добавят диакритични знаци — дакутен (゛) за озвончаване (например か → が) и хандакутен (゜) за полузвучни знаци (например は → ぱ). Съществуват и малки варианти на някои знаци (ゃ, ゅ, ょ, っ), използвани за образуване на свити/палатализирани срички (познати като yōon) и за удвояване на съгласната (съкратен стоп, っ), което променя произношението и значението.

Правописни особености и примери

В японския има няколко важни правописни и четивни особености, свързани с хирагана:

• Частиците често се пишат с хирагана, но не винаги се произнасят така, както са изписани — например частицата は се произнася "ва", を се произнася "о", а へ често се чете "е".
• Окуригана — окончанието на спрегнати форми (глаголи и прилагателни) обикновено е на хирагана, докато коренът може да бъде канджи. Това позволява яснота в граматиката и модификацията на думите.
• Дългите гласни се отбелязват по различен начин: в хирагана обикновено чрез добавяне на още един гласен (напр. おかあさん okaasan), а в катакана повечето дълги звуци се маркират с черта (ー).

Като практичен пример: глаголът "ям" е записан като 食べる (taberu). Коренът, означаващ "ям", е канджи 食 (произнася се "та" в този контекст). Останалите срички "be-ru" са изписани на хирагана: (べる). За да образувате миналото време "аз ядох" (табемашита), се добавя граматично окончание и се получава 食べました, където "べ-ま-し-た" е на хирагана.

Употреба в съвременния японски

Хирагана има много роли в съвременния език:

• изразява граматични елементи — частици, окончания на глаголи и прилагателни, спомагателни глаголи;
• служи за думи, които нямат удобен или често използван канджи;
• използва се в детски книжки, учебници за начинаещи и за песенни текстове, където е важно ясно да се покаже произношението;
• в рекламата и някои художествени употреби хирагана може да придаде по-непринудено, меко или традиционно усещане;
• в лични имена понякога се предпочита хирагана вместо канджи, особено за по-малки деца или за по-лесно четене.

История и културен контекст

В миналото хирагана често е била смятана за "женска" писменост — множество произведения на ранната японска проза и поезия, писани от жени, са били записани предимно на хирагана, докато мъжете по-често използвали китайския стил с канджи. Тъй като канджи е структурно по-подходящо за китайския език, но по-малко подходящо за японската граматика и морфология, именно жените са допринесли силно за развитието на писмени форми на японски чрез хирагана.

По-късно будистки духовници и други автори (например Ренньо, починал през 1498 г.) също пишат на хирагана, за да направят религиозните и философските послания по-достъпни за широката публика.

Четене и помощни знаци

Понякога целият текст е изписан на хирагана, за да се улесни четенето — това е типично за книги за малки деца, учебници за начинаещи и субтитри към песни. За по-редки или сложни канджи над тях често се добавят малки знаци, наречени фуригана, които представляват хирагана и показват как да се произнесе даден иероглиф. Фуригана е широко използвана и в учебни материали, както и в печатни издания, когато авторът иска да осигури яснота на читателя.

Практически съвети за учене

• Започнете с 46-те основни знака; след това научете дакутен/хандакутен и yōon комбинации (きゃ, きゅ, きょ и т.н.).
• Обърнете внимание на правилната последователност на щрихите — това прави писането по-бързо и по-четливо и улеснява запаметяването.
• Учете хирагана в контекст — чрез думи и кратки изречения, за да свържете знаците с граматични форми и произношение.
• Използвайте фуригана и учебни материали за деца или приложения, които показват и слушане на произношението.

Хирагана остава ключов компонент на японската писменост: тя дава форма на граматиката и морфологията, улеснява четенето и изучаването на езика и допринася за богатството и гъвкавостта на писмената японска реч.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява хирагана?

Въпрос: По какво се различава от азбука като английската?

В: Кой традиционно пише на хирагана?

Въпрос: Лесно ли е да се научи?

В: Има ли някакви специални приложения на хирагана?

Въпрос: Можете ли да дадете пример за това как се използват граматическите окончания с хиргана?

Търсене по буква