Хирагана
Хирагана е част от японската писмена система. Японската писменост обикновено се състои от канджи, които се използват за основните думи в изречението, обикновено думи със съдържание, и хирагана, които се използват за малките думи, които съставят граматиката (на английски това са думи като "from" и "his"), наречени частици. Хирагана се използва и за окончанията на някои думи.
Хирагана е сричкотворна азбука, което означава, че всеки йероглиф на хирагана означава сричка. Следователно тя се различава от език като английския, който използва азбука, в която повечето букви означават един звук (фонема). Съществува и друга сричкова азбука, наречена катакана, която се използва предимно за чужди думи и имена. Двете системи кана са доста лесни за научаване, но канджи изисква години практика. За разлика от тях системите кана могат да се научат за две седмици.
В миналото хирагана се е смятала за женска писменост, докато мъжете са пишели на канджи. Тъй като канджи подхожда добре на китайския език, но слабо на японския, именно жените са написали първите японски книги, стихотворения и песни. По-късно будистките духовници, като Ренньо (починал през 1498 г.), пишат на хирагана, за да направят религиозното послание лесно разбираемо и всеки да може да го прочете.
Понякога целият текст може да бъде написан на хирагана, за да се улесни четенето. Това се използва в книги за малки деца, за ученици, които започват да учат японски, или при писане на текстове на песни под музиката, когато е важно да се покаже как думите съответстват на музиката. Някои редки или странни канджи могат да имат над себе си и така наречените знаци фуригана. Те представляват хирагана, която показва как трябва да се произнася канджито.
В хирагана всеки знак (кана) е или гласна (например "а": あ); или съгласна, последвана от гласна (например "ка": か); или в края на сричката - "н": (ん), въпреки че понякога това звучи по-скоро като "m" или "ng".
Като пример за това как се използват граматическите окончания можем да вземем глагола "ям", който е食べる (taberu). Тук основната част на думата "ям" (в този случай се произнася "та") е канджи 食. Другите две срички: "be-ru" са в хирагана (べる). За да кажете "аз ядох" или "ти ядеш" и т.н., ще кажете "табемашита", написано食べました ("бе-ма-ши-та" е написано на хирагана).
Таблица на хирагана
Основните знаци на хирагана са показани в тази таблица.
| гласни | yōon | ||||||
| あ a | い i | う u | え e | お o | (ya) | (yu) | (yo) |
| か ka | き ки | く ku | け ке | こ ко | きゃ kya | きゅ кю | きょ kyo |
| さ sa | し shi | す su | せ се | そ така | しゃ sha | しゅ shu | しょ sho |
| た та | ち chi | つ tsu | て те | と към | ちゃ cha | ちゅ chu | ちょ cho |
| な на | に ni | ぬ nu | ね не | の не | にゃ nya | にゅ nyu | にょ nyo |
| は ха | ひ hi | ふ fu | へ той | ほ хо | ひゃ hya | ひゅ hyu | ひょ hyo |
| ま ma | み ми | む mu | め мен | も mo | みゃ mya | みゅ myu | みょ myo |
| や да | ゆ yu | よ yo | |||||
| ら ra | り ri | る ru | れ re | ろ ро | りゃ rya | りゅ ryu | りょ ryo |
| わ wa | ゐ wi | ゑ ние | を wo | ||||
| ん n | |||||||
| が ga | ぎ gi | ぐ gu | げ ge | ご go | ぎゃ gya | ぎゅ gyu | ぎょ gyo |
| За | じ ji | ず zu | ぜ ze | ぞ zo | じゃ ja | じゅ ju | じょ jo |
| だ da | ぢ (ji) | づ (zu) | で de | ど направи | ぢゃ (ja) | ぢゅ (ju) | ぢょ (jo) |
| ば ba | び би | ぶ bu | べ be | ぼ bo | びゃ отa | びゅ byu | びょ byo |
| ぱ па | ぴ pi | ぷ pu | ぺ pe | ぽ по | ぴゃ pya | ぴゅ pyu | ぴょ pyo |
Забележете, че звукът "ху" е непознат в японския език, така че ふ се произнася като "фу" с "е", което се издухва леко, като при духане на свещ.
За изписване на гласните звуци "g", "d", "z" и "b" след символа, започващ с негласните звуци "k", "t", "s" и "h", се добавят две малки линии, наречени дакутен (゛). Кръгче (゜) се добавя след "h" за звука "p". Например: は дава звука "ха"; ば дава звука "ба"; ぱ дава звука "па".
Понякога, когато думите се съединяват в сложни думи, първият звук на втората част се променя от негласен в гласен. Например: "хана": はな (нос) + ち "чи" (кръв) става はなぢ "ханаджи" (кръвотечение от носа)
В някои японски срички, които имат плъзгащи се звуци, се добавя малка версия на хирагана за ya, yu или yo (ゃ, ゅ и ょ) Това се нарича "yōon". Например: "ша" звучи като "ши "+"я", така че "денша" (трамвай) се пише でんしゃ. Малка буква "цу" っ, наречена "сокуон", показва удвоена съгласна: "Нипон" (Япония) се пише с にっぽん. Без малката "цу" първата сричка би звучала като думата "коляно".
Ученик, който започва да се учи да пише на японски, може да започне с хирагана или с катакана. Хирагана е в основата на изучаването на японската писменост. Въпреки това за човек, който ще посети Япония и иска да разпознае няколко думи, катакана ще бъде по-полезна, тъй като ще му помогне да прочете много от пътните знаци, имената на магазините и имената на нещата в менютата на ресторантите.
Свързани страници
- Катакана
- Канджи
Въпроси и отговори
В: Какво представлява хирагана?
О: Хирагана е част от японската писмена система. Тя е сричкотворна, което означава, че всеки йероглиф на хирагана означава сричка. Използва се за малките думи, които съставляват граматиката, а също и за окончанията на някои думи.
Въпрос: По какво се различава от азбука като английската?
О: В азбука като английската повечето букви означават един звук (фонема). В хирагана обаче всеки символ означава сричка.
В: Кой традиционно пише на хирагана?
О: Традиционно жените пишат на хирагана, а мъжете - на канджи. Мурасаки Шикибу е един от примерите, които са писали книги, стихотворения и песни, използвайки хирагана. По-късно будистки духовници като Реньо (починал през 1498 г.) също започват да пишат религиозни послания, използвайки хирагана, за да могат повече хора да ги четат.
Въпрос: Лесно ли е да се научи?
О: Двете системи кана (хирагана и катакана) са доста лесни за научаване в сравнение с канджи, за които са необходими години практика - обикновено можете да научите двете кани за две седмици или по-малко!
В: Има ли някакви специални приложения на хирагана?
О: Понякога цели текстове могат да бъдат написани с хирагама, за да се четат по-лесно - това често се използва в книги, предназначени за малки деца или ученици, които започват да учат японски, или при писане на текстове под музика, когато е важно да се покаже как те се вписват в музиката. Редките или странни канджи могат да имат над себе си и знаци фуригама, които се изписват с хиргана и показват как трябва да се произнасят.
Въпрос: Можете ли да дадете пример за това как се използват граматическите окончания с хиргана?
О: Да! Например, ако вземем глагола "ям", който е 食べる (таберу), то основната част на тази дума "ям" (произнася се "та") ще се напише като канджи 食 , а другите две срички "бе-ру" ще се напишат като хиргана べる . За да кажете "аз ядох" или "ти ядеш" и т.н., ще кажете tabemashita, което ще се изпише като 食べました, като "be-ma-shi-ta" ще се изпише като Hirgana べました。
