Граматика

Различни езици

Всички езици имат своя собствена граматика. Повечето европейски езици са доста сходни.

Английският език прави малко промени в окончанията на думите ("суфиксите"). В италийските или "романските" езици (като френския, италианския и испанския) окончанията на думите имат голямо значение. В английския език те са само няколко: най-често срещаните са множественото число и притежателните имена (John's). При нашите глаголи сме изоставили повечето окончания с изключение на едно: Аз обичам, ти обичаш, но тя обича. Това крайно "s" идва от англосаксонския език, който е имал повече наставки. Глаголите все пак имат окончания, които показват промени във времето: walked, walking.

Редът на думите е другата голяма разлика. В романските езици прилагателните имена обикновено се поставят след съществителните, към които се отнасят. Например на английски човек може да каже I like fast cars (харесвам бързи коли), но на испански е Me gustan los coches rápidos (харесвам бързи коли). Редът на думите се е променил: ако само думите, без граматиката, се преведат на български, това би означавало "за мен те харесват бързите коли". Това е така, защото испанският и английският език имат различни правила за реда на думите. В немския език глаголите често се намират в края на изреченията (като: Die Katze hat die Nahrung gegessen. ), докато в английския език обикновено ги поставяме между субекта и обекта, като: The cat has eaten the food.

Промяна на езика

Писмената граматика се променя бавно, но говоримата граматика е по-плавна. Изречения, които днес се смятат за нормални, преди 100 години са изглеждали странни. А може и да не е така, защото много от любимите ни изречения идват от авторизираната версия на Библията и от Шекспир.

Различните хора говорят с граматика, която се различава от граматиката на други хора. Например хората, които използват диалектите, наречени общ американски английски и BBC English, могат да кажат: Не направих нищо, докато някой, който говори на така наречения афроамерикански местен английски или AAVE, може да каже: Не направих нищо. Версия за лондонската работническа класа: I ain't done nuffink! Това са т.нар. двойни отрицания, които се срещат почти изцяло в говоримия английски и рядко в писмения.

Тези различия се наричат диалекти. Диалектът, който човек използва, обикновено се определя от мястото, където живее. Въпреки че диалектите на английския език използват различни думи или словоред, те все още имат граматически правила. Когато обаче пишете на американски английски, граматиката използва правилата на общия американски английски. Когато хората говорят за използването на "правилен английски", те обикновено имат предвид използването на граматиката на общия британски английски, както е описано в стандартните справочници. Моделите за говорене на английски език във Великобритания често се наричат Received Pronunciation или BBC English.

Части на речта

Граматиката изучава съществителни, местоимения, глаголи, прилагателни, наречия, предлози, съюзи, изречения, фрази, клаузи, междуметия.

Съществителни имена

Съществителните имена са думи за "вещи", като например "маса" и "стол". Те са предмети, неща, които виждате в ежедневието. Съществителните имена са имена на конкретни места, хора или други неща, например дни от седмицата. Името "Джеймс" е собствено съществително, както и "сряда" и "Лондон". Съществителните имена могат да бъдат и абстрактни неща, като например "страдание" или "щастие".

Глаголи

Глаголите са думи, които описват действия: "Райън хвърли топката". Състояние: "Притеснен съм". Основната форма на глагола се нарича инфинитив. Инфинитивът за съществуване е "да бъда". Известен пример е речта на Хамлет: Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът.

Вариациите на инфинитива създават глаголни времена.

Прилагателни имена

Прилагателните имена описват съществителните имена. Например "pretty" в "pretty bicycle" казва, че велосипедът е красив. С други думи, "pretty" описва велосипеда. Това може да се случи и с място. Например "tall" в "that's a tall building" описва сградата.

Синтаксис

Граматиката изучава синтаксиса, т.е. начина, по който "частите на речта" се свързват помежду си според правилата и създават изречения. Изреченията се свързват помежду си и създават параграфи.