Граматика: определение, видове и правила на езика
Граматика: ясно обяснение, видове и правила на езика — дефиниции, примери и практични съвети за правилна употреба при говорене и писане.
Граматиката изучава думите, начина, по който те се използват в изреченията, и промените в тях в различни ситуации. Древните гърци са я наричали grammatikē tékhnē - занаятчийство на буквите. Тя може да има някое от тези значения:
- Изучаване на езика: как работи и всичко, свързано с него. Това е фоново изследване на езика.
Тук граматиката се разглежда в най-широк смисъл — като система от правила и модели, които описват как звуците, думите и изреченията функционират в даден език. Този подход е описателен: целта е да се опишат наблюдаваните форми и употреби, без да се налагат „правилни“ или „грешни“ варианти.
- Изследване на структурата на изречението. Правилата и примерите показват как трябва да се използва езикът. Това е граматика за правилна употреба, като в учебник или наръчник/ръководство.
Този смисъл е предписателен (регулативен) — описва се как би трябвало да се говори и пише според норми (напр. правописни и стилистични правила). Често се използва при обучение по език и в справочници за коректна употреба.
- Системата, която хората усвояват с израстването си. Това е граматиката на носителя на езика.p446p453
Тази граматика е вътрешната, ментална система на езика, която позволява на носителя да формира и разбира изречения. Тя включва интуитивни знания за форми, ред на думите, съгласуване и други феномени, дори когато говорителят не може да формулира правилата съзнателно.
Когато говорим, използваме граматиката на носителя на езика, или колкото е възможно по-близка до нея. Когато пишем, се опитваме да пишем с правилна граматика. Така че говоренето и писането на даден език имат свой собствен стил.
Съставни части на граматиката
Граматиката обичайно се разглежда през няколко взаимосвързани подсистеми:
- Фонетика и фонология — звуковата страна на езика: какви звукове съществуват и кои разлики носят значение.
- Морфология — как се образуват и изменят думите (морфеми, окончания, склонения и спрежения).
- Синтаксис — как се комбинират думите в изречения; правила за ред на думите, зависимост между членове и т.н.
- Семантика — значението на думите и изреченията.
- Прагматика — как контекстът и намерението на говорещия влияят на интерпретацията.
Основни правила и явления в българската граматика
- Родно (родове): съществителните имат род (мъжки, женски, среден). Примери: "стол" (м.), "книга" (ж.), "дете" (ср.).
- Число и определителен член: българският има число (ед. и мн.) и определителен член като постфикси (-ът, -та, -то): "столът", "книгата".
- Съгласуване: прилагателните и глаголните форми се съгласуват с подлога по род, число и лице както е уместно: "малката къща", "той е радостен".
- Глаголни времена и лица: българският глагол изразява лице (1., 2., 3.), число и време (напр. сегашно, минало), както и вид (съвършен/несъвършен) и наклонение (повелително, условно). Пример: "аз чета", "ти четеш", "той чете".
- Свободен, но мотивиран словесен ред: основният ред е SVO (подлог-глагол-пряко допълнение), но редът е гъвкав заради информацията и акцента: "Иван прочете книгата." / "Книгата Иван прочете."
- Отсъствие на разширена склонителна система: в сравнение с някои славянски езици, българският е загубил повечето падежни окончания за съществителните; остатъци има в местоименията ("мен", "мне" и пр.).
- Заповедни, въпросителни и отрицателни конструкции: въпросът може да се формира чрез интонация или чрез въпросителни думи; отрицанието обикновено се прави с частица "не": "Не искам."
Видове граматика
В лингвистиката и преподаването се разграничава:
- Описание (descriptive grammar) — как хората действително говорят и пишат.
- Предписание (prescriptive grammar) — норми и правила, използвани в образованието и официалните текстове.
- Педагогична граматика — създадена за ученици и чуждоезикови учащи, с примери и упражнения.
- Теоретична граматика — генеративна, функционална, корпусна и други теории, които се опитват да формализират езиковите структури.
Практическо значение
Граматиката е важна за:
- ясна и ефективна комуникация;
- усвояване на втори език и преподаване;
- редактиране и писмена култура;
- изследвания в лингвистиката и разработка на технологии за обработка на естествен език (NLP).
В заключение: граматиката обхваща както вътрешните знания на носителя, така и правилата, които обществото определя за „правилна“ употреба. Знанието за граматиката помага да разбираме как функционира езикът, да се изразяваме ясно и да учим чужди езици по-ефективно.
Различни езици
Всички езици имат своя собствена граматика. Повечето европейски езици са доста сходни.
Английският език прави малко промени в окончанията на думите ("суфиксите"). В италийските или "романските" езици (като френския, италианския и испанския) окончанията на думите имат голямо значение. В английския език те са само няколко: най-често срещаните са множественото число и притежателните имена (John's). При нашите глаголи сме изоставили повечето окончания с изключение на едно: Аз обичам, ти обичаш, но тя обича. Това крайно "s" идва от англосаксонския език, който е имал повече наставки. Глаголите все пак имат окончания, които показват промени във времето: walked, walking.
Редът на думите е другата голяма разлика. В романските езици прилагателните имена обикновено се поставят след съществителните, към които се отнасят. Например на английски човек може да каже I like fast cars (харесвам бързи коли), но на испански е Me gustan los coches rápidos (харесвам бързи коли). Редът на думите се е променил: ако само думите, без граматиката, се преведат на български, това би означавало "за мен те харесват бързите коли". Това е така, защото испанският и английският език имат различни правила за реда на думите. В немския език глаголите често се намират в края на изреченията (като: Die Katze hat die Nahrung gegessen. ), докато в английския език обикновено ги поставяме между субекта и обекта, като: The cat has eaten the food.
Промяна на езика
Писмената граматика се променя бавно, но говоримата граматика е по-плавна. Изречения, които днес се смятат за нормални, преди 100 години са изглеждали странни. А може и да не е така, защото много от любимите ни изречения идват от авторизираната версия на Библията и от Шекспир.
Различните хора говорят с граматика, която се различава от граматиката на други хора. Например хората, които използват диалектите, наречени общ американски английски и BBC English, могат да кажат: Не направих нищо, докато някой, който говори на така наречения афроамерикански местен английски или AAVE, може да каже: Не направих нищо. Версия за лондонската работническа класа: I ain't done nuffink! Това са т.нар. двойни отрицания, които се срещат почти изцяло в говоримия английски и рядко в писмения.
Тези различия се наричат диалекти. Диалектът, който човек използва, обикновено се определя от мястото, където живее. Въпреки че диалектите на английския език използват различни думи или словоред, те все още имат граматически правила. Когато обаче пишете на американски английски, граматиката използва правилата на общия американски английски. Когато хората говорят за използването на "правилен английски", те обикновено имат предвид използването на граматиката на общия британски английски, както е описано в стандартните справочници. Моделите за говорене на английски език във Великобритания често се наричат Received Pronunciation или BBC English.
Части на речта
Граматиката изучава съществителни, местоимения, глаголи, прилагателни, наречия, предлози, съюзи, изречения, фрази, клаузи, междуметия.
Съществителни имена
Съществителните имена са думи за "вещи", като например "маса" и "стол". Те са предмети, неща, които виждате в ежедневието. Съществителните имена са имена на конкретни места, хора или други неща, например дни от седмицата. Името "Джеймс" е собствено съществително, както и "сряда" и "Лондон". Съществителните имена могат да бъдат и абстрактни неща, като например "страдание" или "щастие".
Глаголи
Глаголите са думи, които описват действия: "Райън хвърли топката". Състояние: "Притеснен съм". Основната форма на глагола се нарича инфинитив. Инфинитивът за съществуване е "да бъда". Известен пример е речта на Хамлет: Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът.
Вариациите на инфинитива създават глаголни времена.
| Минало време = беше | Сегашно време = is | Бъдещо време = ще/ще |
Прилагателни имена
Прилагателните имена описват съществителните имена. Например "pretty" в "pretty bicycle" казва, че велосипедът е красив. С други думи, "pretty" описва велосипеда. Това може да се случи и с място. Например "tall" в "that's a tall building" описва сградата.
Синтаксис
Граматиката изучава синтаксиса, т.е. начина, по който "частите на речта" се свързват помежду си според правилата и създават изречения. Изреченията се свързват помежду си и създават параграфи.
Въпроси и отговори
В: Какво е граматика?
О: Граматиката е наука за думите, за това как се използват в изреченията и как се променят в различни ситуации.
В: Как са наричали граматиката древните гърци?
О: Древните гърци са я наричали grammatikē tékhnē, занаятът на буквите.
В: Какви са различните значения на граматиката?
О: Граматиката може да се отнася до изучаването на даден език, изучаването на структурата на изречението или до системата, която хората научават, докато растат.
В: Какво е граматика за правилна употреба?
О: Граматиката на правилната употреба е набор от правила и примери, които показват как трябва да се използва даден език. Тя често се среща в учебници или наръчници/ръководства.
В: Какво представлява граматиката на носителя на езика?
О: Граматиката на носителя на езика е граматичната система, която хората научават, докато растат, и която използват естествено, когато говорят.
В: Как се използва граматиката, когато говорим и пишем на даден език?
О: Когато говорим на даден език, използваме граматиката на носителя на езика или граматиката, която е възможно най-близка до нея. Когато пишем, се опитваме да пишем с правилна граматика.
В: Има ли един и същ граматичен стил при говорене и писане на даден език?
О: Говоренето и писането на даден език имат свой собствен граматичен стил.
обискирам