Допълнение в граматиката: пряк и непряк обект — определение и примери

Научете разликата между пряк и непряк обект в българската граматика с ясни определения, примери и структури (S/V/O) — бързо и практично ръководство.

Автор: Leandro Alegsa

В граматиката обектът е цел на действие и се среща във всяко изречение с преходен глагол. Той е елемент от изречението, който следва глагола. Обектите биват два вида: преки (пряко допълнение) и непреки (непряко допълнение). Примери:

Котката закусва.

Тя го удари, а после каза да се махне оттук.

Това са примери за преки предмети (пряко допълнение). Следните са примери за непреки предмети (непряко допълнение):

Кучето донесе на Джейн повода си.

Изпратих на сина си писмо.

Структурата на тези изречения може да се опише като (S/V/O/O), където S = субект, V = глагол и O = обект. Първият обект в такъв ред често е непряко допълнение, а вторият — пряко допълнение. Забележете, че в примера "Изпратих на сина си писмо" вие сте изпратили писмото, а не синът ви: изречението е логично и без непрякото допълнение.

Еквивалентно изречение е:

Изпратих писмо на сина си.

Някои граматици разглеждат при подобни двойни допълнения именните групи по различен начин: понякога част от тях се разглеждат като непряко, друг път като част от по-широко номинално допълнение — затова срещате различни термини и анализи. p720

Как да разпознаем пряк и непряк обект

  • Пряк обект отговаря на въпросите "кого?" или "какво?". Пр.: "Виждам момчето." — Кого виждам? Момчето (пряк обект).
  • Непрек обект отговаря на въпроси като "на кого?", "на какво?", "за кого?", "за какво?". Обикновено се въвежда с предлогa "на". Пр.: "Дадох книга на Мария." — На кого дадох? На Мария (непряк обект).

Форми и местоимения

В българския непрекото допълнение често е маркирано с предлога "на" (на човека/на животното/на нещо). При личните местоимения се използват специални дателни форми като ми, ти, му, ѝ, ни, ви, им. Примери:

  • Давам книгата на Петър. — Давам му книгата.
  • Изпратих писмото на сестра си. — ѝ изпратих писмото.

Позиция в изречението и ред на клитичните местоимения

Позицията на обектите в българското изречение е сравнително свободна: непрякото допълнение може да стои преди или след прекия обект. Когато и двете са представени с клитични местоимения (кратки форми), в българския език обичайният ред е непреко (дателна форма) преди преко (винителна форма). Примери:

  • Дадох му го. (му = непряко, го = пряко)
  • Дадох го на него. (пълна форма, непрякото след глагола и прямия обект)

Пасив и значимост на допълненията

При образуване на пасивното изречение прякото допълнение може да стане подлог: "Четат книгата." → "Книгата се чете." Непрекото допълнение обикновено остава като допълнение и се изразява с предлог (на/от). Това показва, че прякото допълнение има по-голяма роля в синтактичната трансформация към пасив.

Глаголи и видове допълнения

Някои глаголи са дитранзитивни — те по правило взимат едновременно пряко и непряко допълнение (например давам, изпращам, показвам). Други са просто транзитивни (вземат само пряко допълнение), а трети — интранзитивни (не взимат допълнение). Примери:

  • Давам (кому? — на Мария; какво? — книга) — диметричен / двудопълнителен глагол;
  • Виждам (кого/какво?) — взима само пряк обект;
  • Смее се — няма допълнение.

Практически съвети

  • За да определите пряко допълнение, задайте въпроса "кого?" или "какво?" след глагола.
  • За да намерите непряко допълнение, задайте "на кого?" или "за кого?" и търсете предлога "на" или дателната форма на местоимение.
  • Ако изречението има два обекта, опитайте да премахнете единия — ако изречението остава граматично и смислено, то другият е допълнителен (често непрякото е добавка към действието).

Бележка: в различни граматически анализи и терминологии някои синтактици разграничават или обединяват определени видове допълнения по различен начин — затова ще срещнете вариации в учебниците и речниците. p720

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е обект в граматиката?


О: Обектът в граматиката е целта на действието, която се среща във всяко изречение с преходен глагол.

В: Къде в изречението се среща обектът?


О: Обектът се появява в изречението, което следва глагола.

В: Какво представляват преките предмети?


О: Преките предмети обикновено отговарят на въпроса "какво" или "кого" и следват пряко глагола.

В: Какви са косвените предмети?


О: Индиректните обекти обикновено отговарят на въпроса "на/за кого" или "на/за какво" и се появяват преди прекия обект.

В: Каква е структурата на изречение с преки и непреки предмети?


О: Структурата на тези изречения е (S/V/O/O), където S = субект, V = глагол и O = обект.

В: Може ли едно изречение да има смисъл и без непряко допълнение?


О: Да, някои изречения могат да имат пълен смисъл и без непряко допълнение, както се вижда от примера "Изпратих писмо на сина си".

В: Счита ли се терминът "син" за непряко допълнение в изречението "Изпратих писмо на сина си"?


О: Някои граматици смятат "син" за непряко допълнение, докато други смятат "писмо" за термин, който не може да бъде пропуснат.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3