Субект в граматиката: понятие, видове и примери

Научете всичко за субекта в граматиката — понятие, видове, разликата между логически и граматически субект и ясни примери за правилно разпознаване.

Автор: Leandro Alegsa

Субектът в граматиката е най-често агентът или изпълнителят в активно изречение — лицето или нещото, което извършва действието. Пример: Алън целуна Джейн, където Алън е субектът, а Джейн — обектът.

Има обаче важна разлика между граматически и логически субект. Сравнете двете изречения:

  • Нашите деца засадиха дърво.
  • Дървото беше засадено от нашите деца.

В първото изречение нашите деца са граматическият субект (и логическият агент). Във второто изречение граматически субект е дървото — то е темата на изречението, макар логически агент да са отново нашите деца. Така че логическият субект (агентът по смисъл) не винаги съвпада с граматическия субект (терминът, който заема синтактичното подлогово место в изречението).p996

Видове субекти

  • Именен (номинален) субект — изразен със съществително или имена фраза: Майката готви.
  • Местоименно ядро — субект, изразен с местоимение: Той чете книга.
  • Сложен (координиран) субект — когато подлогът е съставен от няколко елемента: Баща ми и сестра ми пътуват.
  • Клаузален (изречен) субект — цяла подчинена изречна конструкция играе ролята на субект: Че той ще дойде, е очевидно.
  • Нулев/елиптичен субект — когато субектът не е изрично изразен, но се подразбира (често при заповедни изречения): Елате тук!
  • Имплесивен/безличен субект — при безлични глаголи или конструкции няма реален подлог: Идентифицирането на крадеца може да отнеме известно време.

Как да разпознаем субекта

  • Често отговаря на въпроса „Кой?“ или „Кой/Какво извършва действието?“. Пр.: Кой пристигна? — Иван.
  • Граматически субект се съгласува с глагола по число и лице: Синът плаче vs. Децата плачат.
  • Промени в порядъка на думите или пасивни конструкции могат да променят кой е граматически субект, въпреки че логическият агент остава същият.

Особени случаи

  • Императивни изречения: обикновено нямат явен субект — подлогът е подразбиращ се (втора л. ед. или мн.). Пр.: Продай го!
  • Безлични и пасивни конструкции: тук субектът може да отсъства или да бъде тема/пациент: Става студено. или Беше решено да се отложи.
  • Идиоматични и номинални фрази като подлог: Често цели номинални фрази или инфинитивни конструкции изпълняват ролята на субект: Да научиш език е полезно.

Ако едно изречение има субект, останалата част от изречението се нарича сказуемо (предикат) — то описва действието, състоянието или характеристиката, свързана със субекта. Разбирането на разликата между граматичен и логически субект, както и различните видове подлози, помага при анализа на изречения и при правилното им синтактично и семантично тълкуване.



обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3