Прилагателното е дума, която описва съществително. Съществителните имена са думи, които назовават място, човек, вещ или идея. Прилагателното име дава допълнителна информация за съществителното, с което се свързва, и е част от речта.

Какво представлява прилагателното и къде стои

Най-често прилагателното стои пред съществителното, което описва, но може да бъде и след съществителното или самостоятелно в изречението (предикативна употреба):

  • Небето е синьо.
  • Анекдотът, който разказа, беше толкова смешен, че не можех да спра да се смея цял ден.
  • То все още е прилагателно, защото можем да имаме "синьото небе", "забавната шега" и "лудият човек". Прилагателното все още описва съществителното, въпреки че те не са едно до друго.
  • Има един висок мъж.

Прилагателното създава ясна представа за съществителното в съзнанието на читателя и предава отношение или оценка от страна на говорещия.

Съгласуване: род, число и определеност

В българския език прилагателните се съгласуват със съществителното по род (м., ж., ср.), число (ед. / мн.) и определеност:

  • Примерни форми за прилагателното "висок": висок (м.р., ед. ч.), висока (ж.р.), високо (ср.р.), високи (мн.ч.).
  • Определена форма: високият мъж, високата жена, високото дърво, високите сгради. Когато прилагателното стои пред съществителното и изразът е определен, членът обикновено се поставя върху прилагателното.
  • Когато прилагателното е предикативно (след връзката "е", "стана" и т.н.), то обикновено се употребява в основната (неопределена) форма: Мъжът е висок.

Атрибутивна и предикативна употреба

Прилагателните могат да се използват:

  • Атрибутивно — като определение към съществително: червена шапка, стар приятел.
  • Предикативно — като част от сказуемото, след глагол: Шапката е червена.

Понякога позицията на прилагателното променя нюанса на значението: стар приятел означава дългогодишен, докато приятелят стар (по-рядко) може да подчертае възрастта му.

Степени на сравнение

Прилагателните имат степени на сравнение, чрез които се изразява интензитет или сравнение между обекти:

  • Положителна степен — основната форма: красив, бърз, умен.
  • Сравнителна степен — обикновено се образува с приставката по-: по-красив, по-бърз, по-умен. Съществуват и някои неправилни форми, напр.: добър → по-добър, лош → по-лош, малък → по-малък, голям → по-голям.
  • Превъзходна степен — обикновено се образува с приставката най-: най-красив, най-бърз, най-умен. Често се използва и конструкцията "най + сравнителна форма" за подсилване.

Има и обратни форми: по-малко красив и най-малко красив за намаляване на качеството.

Номиниране и употреба като съществително

Прилагателните могат да се номинират (да станат съществителни), когато представляват група хора или неща: богатите, бедните, младите. В тези случаи те носят членуване и също показват род и число според контекста.

Практически примери

  • Атрибутивно: Тя носеше красива рокля.
  • Предикативно: Роклята е красива.
  • Сравнение: Тази рокля е по-красива от другата.
  • Превъзходна степен: Тя имаше най-красивата рокля на бала.
  • Номиниране: Младите трябва да имат възможности.

Съвети за правилна употреба

  • Съгласувайте прилагателното по род и число с описваното съществително.
  • Когато използвате определеност и прилагателното е пред съществителното, поставете определителния член върху прилагателното: малкото момче или малкото дете, според позицията и смисъла.
  • За сравнения използвайте ясни форми: по- за сравнителна и най- за превъзходна степен; обърнете внимание на някои неправилни форми.
  • Внимателно преценявайте позицията на прилагателното — тя понякога променя оттенъка на изказа.

С тази информация прилагателното вече може да се използва по-ясно и точно — както за описване на обекти, така и за изразяване на оценки, сравнения и абстрактни понятия.