Киселина

Статията за някои свойства на базите данни е в ACID

Понякога киселината е друго име на наркотика LSD (диетиламид на лизергиновата киселина).

Киселината е вещество, което може да предаде водороден йон (Н ⁺) (най-общо казано, това е протон) на друго вещество. Киселините имат рН по-малко от 7,0. Дадено химично вещество може да отдава протон, ако водородният атом е свързан с електроотрицателен атом като кислород, азот или хлор. Някои киселини са силни, а други са слаби. Слабите киселини задържат някои от протоните си, докато силните киселини ги освобождават всички. Всички киселини освобождават водородни йони в разтворите. Количеството йони, които се отделят в молекула, определя дали киселината е слаба или силна. Слабите киселини са киселини, които частично освобождават прикрепените към тях водородни атоми. Следователно тези киселини могат да понижат рН чрез дисоциация на водородни йони, но не напълно. Слабите киселини обикновено имат стойност на рН 4-6, докато силните киселини имат стойност на рН от 1 до 3.

Основата е "химичната противоположност" на киселината. Основата е вещество, което приема водородния атом на киселината. Основите са молекули, които могат да се разделят във вода и да отделят хидроксидни йони.

Солна киселина (в бехерова чаша), която реагира с изпаренията на амоняк, за да се получи амониев хлорид (бял дим).

Киселините могат да бъдат опасни: Дупките в хартията са направени от разтвор с 98% сярна киселина.

Как работят киселините

Киселините и основите обикновено съществуват заедно в равновесие. Това означава, че в една проба от киселина някои молекули ще предадат протоните си, а други ще ги приемат. Дори водата е смес от киселинен йон, H₃ O⁺ (наречен хидрониев йон), и основен йон, OH^- (наречен хидроксиден йон). Хидрониевият йон ще предаде протона си на хидроксиден йон, образувайки две молекули H₂ O, който е неутрален. Тази реакция протича непрекъснато в проба от вода, но като цяло пробата е неутрална, защото в нея има равни количества хидроний и хидроксид. При повечето реакции обаче киселините и основите не присъстват в равни количества и именно този дисбаланс позволява протичането на химичната реакция.

Всяка киселина има съпътстваща основа, която се образува чрез отстраняване на протона на киселината. Например солната киселина (HCl) е киселина, а нейната съпътстваща основа е хлорен анион или Cl^-. Киселината и нейната съпътстваща основа са противоположни по сила. Тъй като HCl е силна киселина, Cl ^-е слаба основа.

Свойства

Киселините могат да имат различна сила, някои са по-реактивни от други. По-реактивните киселини често са по-опасни.

Киселините могат да имат много различни свойства в зависимост от молекулярната си структура. Повечето киселини имат следните свойства:

имат кисел вкус при консумация
могат да ужилят кожата при допир.
могат да корозират (или да разяждат) метали и кожа.
може да се използва като реагент по време на електролиза поради наличието на подвижни йони
превръща синята лакмусова хартия в червена
да светне в червено или оранжево на универсалния индикатор
провежда електричество

Киселините могат да изгорят кожата, като тежестта на изгарянето зависи от вида и концентрацията на киселината. Тези химически изгаряния изискват незабавна медицинска помощ.

Тъй като киселините отдават водородни йони, всички киселини трябва да съдържат водород.

Предупредителна картина, използвана с опасни киселини и опасни основи. Основите са противоположни на киселините.

Важност

Киселините са важни. Нуклеиновите киселини, като ДНК и РНК, съдържат генетичния код. Тези молекули определят много характеристики на организма, предават се от родителите на потомството. ДНК съдържа плановете как да се изградят белтъците, които се състоят от аминокиселини.

Мастните киселини и производните на мастните киселини са друга група карбоксилни киселини, които играят важна роля в биологията. Те съдържат дълги вериги от въглеводороди и група на карбоксилната киселина в единия край. Клетъчната мембрана на почти всички организми е изградена предимно от фосфолипиден бислой - мицел от хидрофобни вериги на мастни киселини с полярни, хидрофилни фосфатни "главни" групи.

При хората и много други животни солната киселина е част от стомашната киселина, която се отделя в стомаха. Тя може да помогне за хидролизата на протеини и полизахариди. Тя също така може да превърне неактивния проензим пепсиноген в ензима пепсин. Някои организми произвеждат киселини за защита; например мравките произвеждат мравчена киселина, а октоподите - черна киселина, наречена магнета.

Повечето киселини могат да бъдат открити в природата. Някои от тях са следните:

Оцетът вероятно е един от най-известните; той съдържа оцетна киселина, която му придава добре познатия вкус.
Азотната киселина, NHO, е ₃известна от около 13 век.
Лимоненитекиселини, C₆ H₈ O₇, се съдържат в много видове плодове. Вероятно са открити от Гебер през VIII век.
Млечната киселина, C₃ H₆ O₃, е открита от Карл Вилхелм Шееле през 1780 г. Тя се съдържа в киселите млечни продукти, като например киселото мляко.
Сярната киселина, H ₂SO₄, вероятно е открита от Гебер. Днес тя може да се намери в батериите.

Свързани страници

Алкали
Фолиева киселина

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е КИСЕЛИНА?

О: ACID е статия за някои свойства на базите данни.

В: Какво представлява киселината по принцип?

О: Киселината по принцип е вещество, което може да отдава водороден йон (H+) на друго вещество, с рН по-малко от 7,0.

В: Какви са условията, при които дадено химично вещество може да дари протон?

О: Химичното вещество може да отдава протон, ако водородният атом е свързан с електроотрицателен атом, например кислород, азот или хлор.

В: Каква е разликата между силните и слабите киселини?

О: Силните киселини изпускат всички протони, докато слабите киселини задържат някои от тях. Количеството йони, които се освобождават в молекулата, определя дали киселината е слаба или силна.

В: Какъв е диапазонът на рН на слабите и силните киселини?

О: Слабите киселини обикновено имат рН от 4 до 6, докато силните киселини имат рН от 1 до 3.

В: Какво представлява основата?

О: Основата е "химическата противоположност" на киселината. Основата е вещество, което приема водородния атом на киселината. Основите са молекули, които могат да се разделят във вода и да отделят хидроксидни йони.

В: Какво е LSD?

О: LSD (диетиламид на лизергиновата киселина) е наркотик, който понякога се нарича киселина, но той не е свързан с киселината, спомената в тази статия.