Молекула: какво е, строеж, видове и примери с молекулни формули

Молекула: ясно обяснение на строежа, видове и примери с молекулни формули (напр. C6H12O6) — разбираемо, с илюстрации и практични примери за ученици и студенти.

Молекулата е най-малкото количество от дадено химично вещество, което може да съществува. Ако една молекула бъде разделена на по-малки части, тя ще бъде различно вещество.

Молекулите се състоят от атоми, които са слепени в определена форма. Не всички комбинации от атоми са еднакво възможни; атомите правят определени форми с предимство пред други. Също така те имат различна валентност. Например кислородните атоми винаги имат две връзки с други атоми, въглеродните атоми винаги имат четири връзки с други атоми, а азотните атоми винаги имат три връзки с други атоми.

В кинетичната теория на газовете терминът "молекула" често се използва за всяка газова частица, независимо от нейния състав. Според това определение атомите на благородните газове се смятат за молекули, тъй като те всъщност са едноатомни молекули.

В газове като въздуха молекулите просто се носят наоколо. В течностите, като водата, молекулите са залепени една за друга, но все пак могат да се движат. В твърдите вещества като захарта молекулите могат само да вибрират. В четвъртото състояние на материята, известно като плазма, атомите са йонизирани и не могат да образуват молекули.

С помощта на молекулна формула можете да запишете номерата на всички атоми в молекулата. Например молекулната формула на глюкозата е _C6H12O6. Това означава, че една молекула глюкоза е съставена от шест въглеродни атома, дванадесет водородни атома и шест кислородни атома.

Какво още е важно да знаете за молекулите

Молекулите са носители на химичните свойства на веществата. Характерът и разпределението на връзките между атомите определят дали една молекула е реактивна, полярна, разтворима във вода и т.н. При химични реакции молекулите се разпадат и образуват нови молекули чрез прекъсване и образуване на химични връзки.

Строеж и химични връзки

• Ковалентни връзки: общи електронни двойки между два атома — основният механизъм за свързване в молекулите. Пример: H–H в молекулата на водорода (H₂).
• Полярност: ако електронната плътност е неравномерно разпределена, молекулата може да бъде полярна (например H–O–H в водата), което определя дълбоко физични свойства като точка на кипене и разтворимост.
• Резонанс и делокализация: в някои молекули електроните са делокализирани по няколко връзки (напр. бензен), което влияе върху стабилността и реактивността.
• Валентност и изключения: в общи линии кислородът образува две връзки, въглеродът четири, азотът три, но в определени съединения и при радикали/координационни комплекси може да има отклонения.

Видове молекули

• Едноатомни молекули: състоят се от един атом (например благородните газове He, Ne). Тези "молекули" се разглеждат така в газовата кинетика.
• Двоични (диатомни) молекули: съставени от два еднакви или различни атома — H₂, O₂, N₂, CO.
• Полиелементарни (полиатомни) молекули: тричленни и по-сложни — H₂O, NH₃, CH₄, C₆H₆ и т.н.
• Молекулни съединения срещу йонни съединения: Молекулите са характерни за ковалентните съединения; в йонните вещества (напр. NaCl) структурните единици са йони, а не дискретни молекули.
• Изомери: едно и също молекулно съотношение може да доведе до различни структури (изомери) с различни физични и химични свойства.

Молекулни формули: видове и примери

Има няколко начина да се запише съставът на молекулата:

• Молекулна формула: изброява точния брой от всеки елемент в молекулата — например вода H₂O, въглероден диоксид CO₂, метан CH₄.
• Емпирична формула: дава най-простото целочислено отношение между елементите. Пример: за пероксид вода H₂O₂ емпиричната формула е HO.
• Кондензирана/структурна формула: показва връзките и подреждането на атомите (напр. CH₃CH₂OH за етанол) — важна за разликата между изомерите.

Няколко често срещани примера с молекулни формули:

• Водород — H₂
• Кислород — O₂
• Азот — N₂
• Вода — H₂O
• Въглероден диоксид — CO₂
• Метан — CH₄
• Бензен — C₆H₆
• Глюкоза — _C6H12O6 (срв. с горния пример за молекулна формула)

Физични свойства, молекулна маса и количество вещество

Молекулната маса (или моларна маса) е сумата от относителните атомни маси на всички атоми в молекулата и се измерва в g·mol⁻¹. За практическо пресмятане на броя молекули в дадено количество вещество служи Авогадровото число (6.022·10²³ частици = 1 mol). Например една молекула вода има относителна маса ≈ 18.015 g·mol⁻¹ (за един мол).

Физичните свойства като точка на топене и кипене, разтворимост, проводимост и механични свойства зависят от вида на молекулните взаимодействия (водородни връзки, дипол-дипол, дисперсионни сили) и от структурата на молекулата.

Значение в природата и техниката

Молекулите са основни за биологичните процеси (ДНК, белтъци, въглехидрати), за синтеза на лекарства, пластмаси, горива и много други материали. Разбирането на молекулната структура и свойства е фундаментално за химията, биологията, материалознанието и фармацията.

Ако желаете, мога да добавя и конкретни структурни формули, 3D изгледи на молекули или да обясня как се определят молекулни маси и формули стъпка по стъпка с примери.

Въпроси и отговори

В: Какво е молекула?

В: Колко връзки имат атомите на кислорода, въглерода и азота?

В: Какво твърди кинетичната теория на газовете за молекулите?

Въпрос: Как се държат молекулите в различни състояния?

Въпрос: Какво представлява молекулната формула?

Търсене по буква