Джабир ибн Ḥayyān (на арабски: جابر بن حيان; на латински: Geber; починал между 806 и 816 г.) е името на автора на голям брой съчинения на арабски език. Заедно с това съчиненията са наречени корпус на Джабириан. Най-важните теми на тези съчинения са: алхимия, космология, нумерология, астрология, медицина, магия, мистика и философия.

В записките на Джабир се съдържа най-старият известен списък на химически вещества. За първи път в записките се дава обяснение как от органични вещества (като растения, кръв и коса) да се произведе неорганично вещество (амониев хлорид).

Съвременните учени се съмняват в историческото съществуване на Джабир. Вероятно е един човек да не е написал всички текстове в корпуса на Джабир. Вместо това учените смятат, че Джабир ибн Хаян е псевдоним, използван от група писатели.

През Средновековието се появяват преводи на латински език на някои от арабските съчинения на Джабир (като "Книга на милосърдието" и "Книга на седемдесетте"). На латински език Джабир носи името "Geber", което е транслитерация на "Jabir".

През XIII в. в Европа анонимен писател, наречен псевдоГебер, започва да пише нови трудове за алхимията под името Гебер. През XVII в. хората все още четат Summa perfectionis magisterii. Summa perfectionis magisterii е едно от съчиненията, които псевдоГебер създава през XIII век. То оказва влияние върху ранните модерни химици като Робърт Бойл (1627-1691 г.).


 

Традиционна биография и легенди

В традиционните арабски биографии Джабир ибн Хаян често се представя като учен, роден в Хорасан или в градове на територията на Абасидския халифат, ученик на имама Джафар ас-Садик и служител при двора на халифа Харун ал-Рашид. Тези сведения идват главно от късни източници и съдържат множество легендарни елементи — мистични притчи, чудеса и тайни рецепти. Модерната историческа критика разглежда тези описания с голяма доза скептицизъм и ги приема като част от мита, заобикалящ името Джабир.

Корпусът на Джабириан — съдържание и обем

Корпусът на Джабириан представлява голям сбор от текстове, които обхващат стотици трактати и статии. По различни оценки броят им варира, но често се говори за стотици съчинения (по някои източници — около 300 основни текстове, съставящи по-широка библиотека от допълнения и варианта). Текстовете са писани на арабски и включват както систематични трактати, така и по-кратки рецепти и списъци.

Характерни за корпуса са:

  • богата терминология за химически вещества и процеси;
  • описания на лабораторен инвентар и апаратура (алембик, реторти, съдове за дестилация и др.);
  • подробни рецепти за приготвяне на вещества и извличане на соли и киселини;
  • символична, нумерологична и езотерична интерпретация на материалите и процесите;
  • връзки към философски и религиозни учения, често с шиитски или езотеричен оттенък.

Научни и практични приноси

Независимо от въпроса кой е авторът на отделните текстове, материалите от корпуса на Джабир имат важно значение за историята на науката:

  • Съдържат един от най-ранните известни списъци на химически вещества и реактиви — включително на NaCl (натриев хлорид), различни видове витриоли (сулфати), алкалии и соли.
  • Предоставят описания на лабораторни техники като дестилация, сублимация, кристализация, калцинация и филтриране, както и на устройства, използвани за тези операции.
  • Един от по-известните експериментални приноси е описанието на получаването на амониев хлорид от органични материали — важен пример за трансформация между органично и неорганично в средновековните опити.
  • Текстовете представят и първи опити за класификация на веществата и за методологичен подход към експеримента — наблюдение, описване на процедури и резултати, използване на стандартизирани рецепти.

ПсевдоГебер и латинската традиция

В Европа името "Geber" се появява в латинските преводи на някои арабски трактати и по-късно се свързва с анонимни латински произведения от XIII в., написани от автор, познат в наукознанието като псевдоГебер. Сред тях е прочутият трактат Summa perfectionis magisterii, който представя по-експериментален и практически подход към алхимията, включващ работа с минерални киселини и други реактиви. Тези латински текстове изиграват важна роля за предаването и развитието на алхимичното знание в Западна Европа и оказват влияние върху ранни модерни учени като Робърт Бойл.

Модерни изследвания и дебати

През XX век изследователи като Пол Краус (Paul Kraus) систематично изучават джабириевата литература и стигат до извода, че мнозина от трактатите са произведени от група автори, работили в различни исторически моменти и средища. Основните заключения на съвременната наука са:

  • вероятно няма еднозначен исторически Джабир, автор на всичко — името служи като атрибуция или псевдоним;
  • текстовете отразяват смешение от практическа химия и езотерична философия, което ги прави важни както за историята на техниките, така и за историята на идеите;
  • латинските и европейските версии на "Гебер" формират отделна, но взаимосвързана традиция, която през средновековието и ранното ново време подпомага възникването на съвременната химия.

Значение и наследство

Джабир/Джабириевият корпус остава ключов източник за разбирането на това как в ислямския свят се развиват експериментални техники и лабораторна култура още в ранното средновековие. Дебатът за авторството и датировката на текстовете не намалява тяхната стойност за историята на науката — те свидетелстват за прехода от алхимична символика към по-обусловени от практика процедури, които в крайна сметка подпомагат развитието на съвременната химия.