Международният стандартен номер на книгата (International Standard Book Number, ISBN) е уникален баркод за идентифициране на книги в търговската мрежа. Системата ISBN е създадена в Обединеното кралство, в 1966от книжарниците и канцелариите W.H. Smith.

Първоначално това е бил 9-цифровият код за стандартно номериране на книги (SBN) и все още се използва в 1974; през 1970 г. той е приет като международен стандарт ISO 2108. Подобна цифрова идентификация, Международният стандартен сериен номер (ISSN), идентифицира периодични публикации, като например списания. От 1 януари, 2007ISBN са 13-цифрени, както в книжния език EAN-13. За стандарта отговаря TC 46/SC 9.

Какво точно представлява ISBN?

ISBN е уникален цифров код, който идентифицира конкретно издание на книга или друго монографично издание. Той служи за каталогизиране, продажба, поръчки и управление на складови наличности в книгоразпространението, библиотеки и издателства. Важно е да се отбележи, че всеки различен формат или издание (твърда корица, мека корица, електронно издание, ново преработено издание и т.н.) обикновено трябва да има собствен ISBN.

Структура на ISBN (13-цифров)

Съвременният ISBN има 13 цифри и е съвместим с EAN-13 баркодната система. Обикновено се разделя на следните компоненти (дължините на някои полета са променливи):

  • GS1 префикс (първите 3 цифри) — най-често 978 или 979;
  • Групов идентификатор — обозначава езиков или географски регион (напр. 0 или 1 за англоезични държави);
  • Идентификатор на издателя — присвоен от националната ISBN агенция; дължината зависи от обема на продукцията на издателя;
  • Идентификатор на заглавието — специфичен за дадено издание/формат;
  • Контролна цифра — последната цифра, служи за проверка за валидност.

При представяне се използват тирета или пробели за разделяне на тези групи, например: 978-3-16-148410-0 (формат за четене, групиран за по-лесно разбиране). Точната дължина на груповия и издателския код не е фиксирана и се определя от регистрите на ISBN агенцията.

Контролна цифра — как се проверява

ISBN-13: Контролната цифра се изчислява с редуване на тежести 1 и 3 за първите 12 цифри. Формулата:

контролна цифра = (10 − (сума на (цифра × тегло) mod 10)) mod 10.

Пример (класически): ISBN 9780306406157 — сума = 9 + 7×3 + 8 + 0×3 + 3 + 0×3 + 6 + 4×3 + 0 + 6×3 + 1 + 5×3 = 93, контролна = (10 − (93 mod 10)) mod 10 = 7.

ISBN-10 (по-стар формат): Контролната цифра се изчислява така, че претеглената сума 10×d1 + 9×d2 + ... + 2×d9 + 1×d10 да е кратна на 11. Ако резултатът за d10 е 10, той се записва като 'X'. Пример: ISBN-10 0306406152 — претеглена сума за първите 9 цифри = 130, контролна = 2 (за да стане сумата делима на 11).

История и развитие

  • 1966 — системата е разработена във Великобритания от W. H. Smith като SBN (9 цифри).
  • 1970 — приемане като международен стандарт ISO 2108; SBN е разширен до 10 цифри (ISBN-10) с добавяне на контролна цифра.
  • 2007 (от 1 януари, 2007) — преминаване към 13-цифров формат (ISBN-13), съвместим с EAN-13 баркода, за да се увеличи капацитетът (често чрез префикс 978, а по-късно и 979).

Кой издава ISBN и как да получите такъв

ISBN се присвоява от национални или регионални ISBN агенции, които действат под егидата на Международната агенция за ISBN (International ISBN Agency). Издателствата, дистрибуторите и самонаетите автори могат да подадат заявление за ISBN чрез съответната национална агенция. В зависимост от страната, ISBN могат да се получат срещу такса или безплатно; някои държави издават номера само на регистрирани издатели, а за самонаети автори има посредници, които продават единични номера.

Употреба и добри практики

  • Всяко различно издание и формат трябва да има собствен ISBN (твърда, мека корица, електронна версия и др.).
  • ISBN идентифицира изданието, но не и съдържанието или автора — различни книги могат да имат еднакви заглавия, но различни ISBN.
  • ISBN трябва да бъде видим и в метаданните на книгата (във форми за поръчки, каталози и онлайн платформи) и върху корицата или страницата с информация за изданието.
  • За търговска продажба е желателно ISBN да бъде преобразуван в EAN-13 баркод за сканиране в магазините; често към баркода се добавя 5-цифрен добавъчен код за цена.

Ограничения и изключения

ISBN не се използва за някои видове публикации — например много кратки брошури, индивидуални страници в блогове и др., както и за периодични издания, за които съществува ISSN (ISSN). Също така някои библиографски записи могат да използват други идентификатори за вътрешни цели.

Заключение

ISBN е универсален инструмент за идентификация на книги, улесняващ търговията, каталогизирането и разпространението на печатни и електронни издания. Промяната от ISBN-10 към ISBN-13 осигури съвместимост с глобалната баркодна система и разшири капацитета за уникални номера, а националните агенции продължават да управляват присвояването и да подпомагат издателите и авторите.