Дефис — употреба, правила и примери в българския правопис

Пълно ръководство за дефиса: употреба, правила и примери в българския правопис. Научете кога да го използвате, разделяне на думи, тирета в съчетания и правописни уточнения.

Дефисът (знакът "-") е кратка чертичка, различна от тирето (—). В българския правопис дефисът служи за свързване на части от думи, за разделяне на дълги думи при пренасяне и за маркиране на счупена или непълна реч. По-долу са обобщени основните случаи на употреба с пояснения и примери.

Разлика между дефис и тире

Важно е да се прави разграничение между дефис и тире. Дефисът е кратък знак "-" и се използва в съставни форми и при пренасяне. Тире (—) е по-дълга черта, използвана в изречение за пауза, уточнение или диалог. В примери и правила по-долу говорим за дефиса (знакът "-").

Основни случаи на употреба

• Съставни думи и съединения — дефисът свързва равностойни части или такива, при които трябва да се запази ясното разграничение между елементите. Пример: фамилни двойни имена като Рийс-Уилямс. В същото време пълни тройни имена обикновено не се свързват с дефис (напр. Хилари Родам Клинтън).
• Имена и наименования, съдържащи собствено име или съкращение — когато първата част е собствено име, заглавие или съкращение, често се използва дефис. Например, когато наименованието на материал, например "неръждаема стомана", се използва заедно с дума за изделие, изработено от този материал, се поставя тире, както в "нож от неръждаема стомана". (Бележка: оставяме оригиналното свързване с въпросния линк точно както е в изходния текст.)
• Префикси и съставни наставки — повечето префикси в българския език се пишат слитно с корена (напр. неамерикански), но има случаи, в които се използва дефис: когато префиксът е съкращение или знак, когато коренът е собствено име или при необходимост да се избегне неразбираемост. В текста е оставен оригиналният линк към префикси, за да се посочи темата.
• Алтернативи и съкратено повторение — когато част от думата се споделя между няколко възможности: две- или тригодишно куче. Дефисът показва, че втората част (годишно) се отнася и за първата възможност.
• Части от съставни имена на лица или институции — когато име или фамилия се свързва с друго чрез дефис: например при съставни фамилии или исторически договори (в текста е запазен оригиналният пасаж: Ако дума за лице (име или собствено съществително) се използва заедно с друго име, се поставя дефис, например "речникът на Мериам-Уебстър" или "пактът Молотов-Рибентроп").
• Разделяне при пренасяне в края на реда — когато дума не се побира на един ред, тя се разделя с дефис на сричка и продължавате на следващия ред; това се прави в печата (книги, списания, вестници, и т.н.). При пренасяне се стремим първата част да прилича на цяла срична или морфема.
• Изписване по букви — при изписване на думи по букви често се използва дефис между буквите: например H-Y-P-H-E-N (или при изписване на български букви по букви).
• Показване на спъване или заекване в речта — при предаване на сричково спъване или заекване в пряка реч се използва дефис: напр. "Стигнах до к-каната за пиене." В оригинала е оставен линк към заекване като илюстрация на този случай.
• Чужди думи и комбинирани наименования — при въвеждане на чужди съчетания или когато в заемките има нужда от ясно разграничение, срещат се форми с дефис (напр. bio-hazard). В такива случаи е добре да се следва практиката на езика, от който е заемката, или да се адаптира към българските правописни норми.

Чести грешки и уточнения

• Често се бърка употребата на дефис и тире. Запомнете: дефис = "-", тире = по-дълга черта (използва се за пауза в изречението).
• Числата, изписани с думи в българския език, обичайно се пишат без дефис: "тридесет и две", "четиридесет и девет", "осемдесет и шест". Дефис се използва, когато използваме цифри с наставка (напр. "20-годишен") или при съкращения и специфични съчетания.
• Повечето префикси се пишат слитно с основата. Дефисът се използва само при конкретни случаи за избягване на неяснота, при съкращения, букви или числа като първа част и при съчетания със собствени имена.
• При дублиране на фамилии или съставяне на ново име от две фамилии дефисът помага за ясното отделяне на двете части (напр. Джон Рийс-Уилямс). Ако трите имена са лични имена (предно, средно, фамилно), те обикновено се пишат без дефис (напр. Хилари Родам Клинтън).

Примери

• двама- или тридесетгодишен — за съкратено споделяне на частта на думата: две- или тригодишно куче.
• съставни фамилии: Рийс-Уилямс.
• при пренасяне:
  теории за обществено-
  то развитие (на края на първия ред има дефис).
• изписване по букви: H-Y-P-H-E-N.
• показване на заекване: „Стигнах до к-каната.“
• чужди или заемни съчетания: Мобин видя надпис bio-hazard на контейнер.

Дефисът е инструмент, който прави писмото по-ясно, когато се използва правилно. При съмнение следвайте официалните правописни норми или речници и се стремете към еднозначност и четивност.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е хипертон?

В: Как изглежда дефисът?

Въпрос: Как се нарича употребата на тирето?

В: Можете ли да дадете пример за дума, в която има тире?

В: Понякога бърка ли се дефисът с други знаци?

В: Колко дълъг е дефисът в сравнение с други знаци?

Търсене по буква