Индоирански езици: индоарийски и ирански — произход и разпространение

Открийте произхода и разпространението на индоиранските езици — индоарийски и ирански: история, пътища на миграция и съвременно разпространение.

Индоиранските езици или индоиранските езици са най-голямата група от индоевропейското езиково семейство. Те включват индоарийските (индийски) и иранските (ирански) езици. Говорят се предимно на Индийския субконтинент и в Иранското плато. Първоначално са се говорели в Централна Азия, на изток и на север от Каспийско море.

Произход и история

Индоиранските (индо-ирански) езици произхождат от общ предшественик, обикновено наричан праиндо-ирански (Proto-Indo-Iranian). Тази праезикова общност е част от семейство индоевропейски езици и се е формирала в етапи през 3-то и 2-ро хилядолетие пр.н.е. Повечето съвременни хипотези свързват прародината и ранните миграции на индоиранските говорители с територии в Централна Азия (култури като Sintashta/Andronovo), след което една част от говорителите се придвижва на юг към Индийския субконтинент, а друга — към Иранското плато и околните райони.

Клонове и основни езици

Индоиранската група се дели главно на две подгрупи:

• Индоарийски езици — включват класическите и съвременни езици на Южна Азия. Сред най-разпространените съвременни индоарийски езици са хинди, урду, бенгалски (бенгали), пенджабски, маратхи, гуджарати, сингалски и др.
• Ирански езици — включват персийски (фарси), дари, таджик, курдски, пашто, белучийски и други езици, говорени в Иран, Афганистан, Пакистан, някои части на Кавказ и Централна Азия.

Разпространение и говорители

Индоиранските езици са най-голямата подгрупа на индоевропейското семейство по брой говорители. Повече от милиард хора говорят индоарийски езици на Индийския субконтинент, а иранските езици се използват от десетки милиони в Западна и Централна Азия. Разпространението включва както родните ареали, така и големи диаспори по целия свят.

Характеристики

• Фонология: Понастоящем индоиранските езици се характеризират с типични за клонa промени в съгласните и вокалите — например посатемска промяна (satem) в праиндоевропейските палатални звуци.
• Морфология: В историческите етапи (напр. в санскрит и авестийски) се вижда богата флексия с падежи и родове; много съвременни езици са опростили флективната система и използват перипрази, аналитични конструкции и постпозитивни елементи.
• Синтаксис: Типичният словоред варира — в много индоарийски езици е разпространен SOV (субект–обект–глагол), докато при някои ирански езикови варианти има по-голяма гъвкавост на реда на думите под влияние на контакт с други езици.

Писменост

Индоиранските езици използват различни писмени системи според историческото и културното развитие:

• На Индийския субконтинент широкото разпространение имат писменостите производни на древната брахми, най-познатата сред които е деванагари (за санскрит, хинди, маратхи и др.).
• Иранските езици традиционно използват варианти на арабската писменост (напр. съвременният персийски/фарси), а в отделни случаи са използвани специални азбуки или кирилица (напр. таджикски).

Важни исторически езици

• Ведийски санскрит — ранна форма на санскрит, запазена в Ведите; ключов източник за реконструкцията на праиндо-иранския език.
• Класически санскрит — литературен език на древна Индия, важен за религиозната, философската и научната литература.
• Авестийски — езикът на зороастрийските религиозни текстове; важен за изучаване на иранската клонова история.
• Староперсийски — езикът на надписи от Ахаменидската империя (напр. клинописни надписи); важен за историческата лингвистика.
• Средни езици (пракритски, пали, средноперсийски/пахлави и др.) — показват прехода от древни към съвременни форми.

Съвременно значение

Индоиранските езици имат огромно културно, религиозно и политическо значение: от древните религиозни текстове (Веди, Авеста) до модерната литература, медии и администрация. Те играят централна роля в идентичността и междуетническите връзки в широк географски регион — от Южна Азия до Близкия изток и Централна Азия.

Кратко обобщение

Индоиранските езици са най-широката подгрупа на индоевропейското семейство, с дълга история, богато литературно наследство и разпространение, обхващащо стотици милиони до над милиард говорители. Тяхната смес от древни флективни форми и съвременни аналитични конструкции, различните писмени традиции и голямото разнообразие от диалекти ги правят предмет на интензивно лингвистично и историческо изследване.

Ирански езици

Съществуват около 86 ирански езика или ирански езици, както твърдят някои учени, с между 150 и 200 милиона говорещи.

По-долу са изброени най-разпространените ирански езици.

• персийски език (официален език в Иран; официален също като дари в Афганистан и като таджикски в Таджикистан)
• пущу (официален език в Афганистан)
• кюрдски (официален език в Кюрдистан, Ирак)

В иранските езици се среща и изчезналият авестийски език, който се използва в зороастрийските писания на зороастризма. Той е подобен на санскрит, но днес не е широко разпространен.

 
Генетично разделение на иранските езици  

Въпроси и отговори

В: Кои са индо-иранските езици?

В: Къде се говорят предимно те?

В: Към кои други езикови семейства принадлежат?

В: Къде първоначално са били говорени?

В: Има ли подгрупи в това езиково семейство?

В: Колко души говорят тези езици?

В: Има ли писмени сведения за тези езици?

Търсене по буква