Международна фонетична азбука (IPA): система за записване на произношение

Открийте Международната фонетична азбука (IPA) — универсална система за точен запис на произношение, символи и диакритики за лингвисти, преподаватели и учащи.

Международната фонетична азбука (МФА) е стандартизирана система за записване на звуците на човешкия говор. Тя е създадена от Международната фонетична асоциация през 1886 г., за да позволи на учени, учители и практици да записват произношението на езиците по последователен и сравним начин. Лингвистите, учителите по чужди езици и преводачите използват тази система, за да указват точното произношение на думите.

В Уикипедия също се използва IPA, за да се покаже как трябва да се произнасят определени думи. Повечето символи са букви от латинската азбука или нейни разновидности. Например палаталната апроксимация (звукът „й“, както в английската дума „yesterday“) се отбелязва с [j]. Символите в IPA обикновено се записват между наклонени черти /.../ (нарича се широка транскрипция) или в квадратни скоби [... ] (нарича се тясна транскрипция). Широката транскрипция показва основните фонемни различия, докато тясната съдържа повече детайли за реалното произношение. Например английската дума little може да се запише широко като /lɪtl/, а тясно като [lɪɾɫ] — последният запис отразява конкретни фонетични особености при реална реч. Тясната транскрипция е по-точна от широката.

Какво включва IPA

МФА съдържа символи за звуците, които се използват нормално в човешките говорими езици. Основните категории са:

• Съгласни — обикновено обозначават местото и начинa на образуване (напр. [p], [t], [k], [s], [m]).
• Гласни — обозначават височина, предност/задност и закръгленост (напр. [i], [e], [a], [o], [u]).
• Диакритични знаци — добавят детайли към основните символи (например носовизация, оглушаване, артикулационни черти). В момента в IPA има около 52 такива знака.
• Супрасегментални знаци — означават ударение, тон, дължина и други характеристики, които надхвърлят единичните звукове (напр. ˈ за основно ударение, ː за дължина).
• Разширения (extIPA) — обозначават по-специфични или патологични звуци, които не са част от основната таблица на IPA.

Брой и промени в системата

IPA се адаптира с времето: символи се добавят, променят или премахват според нуждите на изследването на говорните системи. Към настоящия момент в основната таблица има около 107 различни букви (основни символи), а към тях се добавят и описаните диакритични знаци. Точният брой може да се променя при официални ревизии на асоциацията.

Къде и защо се използва

• Лингвистика и фонетика: за точно описание на звукови системи и сравнение между езици.
• Обучение по чужди езици: за указване на правилно произношение в речници и учебници.
• Лексикография: речниците често дават IPA транскрипции, за да покажат стандартизирано произношение.
• Логопедия и клинична практика: extIPA и други обозначения се използват за записване на нетипични или патологични прояви в речта.
• Изучаване на диалекти и социолингвистика: помага при записване на регионални варианти и промени в произношението.

Как да четете и използвате IPA

• Започнете с базовата таблица на гласните и съгласните — научете основните символи и техните артикулационни характеристики.
• Запомнете значението на диакритичните знаци — те дават важни подробности, например дали звукът е носов, оглушен, ретрофлексен и т.н.
• Различавайте широка (/.../) и тясна ([...]) транскрипция — за целите на общо обучение обикновено е достатъчна широка транскрипция.
• Използвайте официалните таблици и интерактивни диаграми онлайн, за да чуете примерни звуци и да практикувате.

Полезни ресурси

• Официалната IPA таблица (публикувана от Международната фонетична асоциация) — за справка на актуалните символи и диакритични знаци.
• Учебници по фонетика и онлайн интерактивни диаграми — често съдържат аудио примери за всеки символ.
• Речници и ресурси в Уикипедия — за практическо приложение на транскрипциите при отделни думи.

IPA прави произношението на думите прозрачно и сравнимо, което е особено полезно при изучаването на езици, при лингвистичния анализ и при документиране на говорни явления. Развитието и приложенията ѝ продължават, затова е добре да се следят официалните актуализации на Международната фонетична асоциация.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява международната фонетична азбука (МФА)?

В: Кой използва IPA?

В: Какъв тип символи използва?

В: Как се записват звуци по IPA?

В: Какви видове звуци включва IPA?

В: Променя ли се някога?

Търсене по буква