Международна фонетична азбука | система за записване на звуци
Международната фонетична азбука (МФА) е система за записване на звуци. Тя е създадена от Международната фонетична асоциация през 1886 г., за да могат хората да записват звуците на езиците по стандартен начин. Лингвистите, учителите по чужди езици и преводачите използват тази система, за да показват произношението на думите.
В Уикипедия също се използва IPA, за да се покаже как трябва да се произнасят определени думи. Повечето символи са букви от латинската азбука или нейни разновидности. Например небцовата апроксимация (y в yesterday) се изписва с [j]. В IPA символите могат да се изписват между наклонени чертички (нарича се широка транскрипция, например "малко" може да се изпише като /lɪtl/ ) или в квадратни скоби (нарича се тясна транскрипция, например "малко" може да се изпише [lɪɾɫ], което е начинът, по който определени групи го казват). Тесният превод е по-точен от широкия.
IPA съдържа символи само за звуците, които се използват нормално в говоримите езици. Разширенията на Международната фонетична азбука (Extensions to the International Phonetic Alphabet, extIPA) се използват за записване на други звуци.
Понякога IPA се променя, а символите се добавят или премахват. В момента в IPA има 107 различни букви. Съществуват и 52 знака, които се добавят към буквите, за да променят звученето им. Тези знаци се наричат "диакритични знаци".
Официалната схема на ИПП, преразгледана през 2020 г.
История
През 1886 г. група френски и британски учители по чужди езици създават Международната фонетична асоциация. Първоначално тези учители използват ромската азбука. По-късно те променят азбуката така, че различните езици да изписват едни и същи звуци с едни и същи букви.
Използване на азбуката
IPA е създаден така, че да има един символ за всеки звук. Това означава, че всяка буква винаги издава един и същ звук. Това е различно от английския език. В английския език някои букви издават няколко звука. Например буквата <x> в английския език обикновено се произнася като два звука ([ks]), но може да се произнесе и като [gz] или [z].
Писма
Международната фонетична азбука съдържа букви за три вида звуци: пулмонични съгласни, непулмонични съгласни и гласни.
Пулмонични съгласни
Пулмоничните съгласни се образуват чрез блокиране на въздуха, идващ от белите дробове. Повечето съгласни (и всички български съгласни) са пулмонични. Символите за тези звукове са подредени в таблица. Редовете показват как се издава звукът (начин на артикулация), а колоните - къде се издава (място на артикулация).
IPA: Пулмонични съгласни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Символите отдясно в клетката са гласни, а отляво - безгласни. Сивите области са звуци, които са невъзможни. |
Непулмонични съгласни
Непулмоничните съгласни се изговарят без въздух от белите дробове. Съществуват три вида непулмонични съгласни. Импулсивните съгласни се образуват чрез поемане на въздух в устата. Еджективните съгласни се образуват чрез изтласкване на въздуха от ларинкса вместо от белите дробове. Кликащите съгласни се образуват чрез създаване на въздухонепроницаем джоб в устата и бързото му освобождаване.
IPA: Непулмонични съгласни | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Сивите зони са звуци, които са невъзможни. |
Гласни
Гласните са звуци, които се издават, без да се блокира въздухът.
IPA: Гласни | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Гласните, поставени до точките, са: незакръглени - закръглени |
Въпроси и отговори
В: Какво представлява международната фонетична азбука (МФА)?
О: Международната фонетична азбука (МФА) е система за записване на звуци. Тя е създадена от Международната фонетична асоциация през 1886 г., за да осигури стандартен начин за записване на произношението на думи от различни езици.
В: Кой използва IPA?
О: Лингвистите, учителите по чужди езици и преводачите използват тази система, за да показват произношението на думите. Уикипедия също използва IPA, за да покаже как трябва да се произнасят определени думи.
В: Какъв тип символи използва?
О: Повечето символи, използвани в IPA, са букви от латинската азбука или нейни разновидности. Например небцовата апроксимация (y в yesterday) се изписва с [j].
В: Как се записват звуци по IPA?
О: Звуковете могат да се записват между наклонени чертички (нарича се широка транскрипция) или в квадратни скоби (нарича се тясна транскрипция). Тясната транскрипция е по-точна от широката.
В: Какви видове звуци включва IPA?
О: IPA съдържа символи само за звуците, които се използват нормално в говоримите езици. Разширенията на Международната фонетична азбука (или extIPA) се използват за записване на други звуци.
В: Променя ли се някога?
О: Да, понякога в IPA се добавят или премахват символи, когато е необходимо. В момента има 107 различни букви и 52 знака, които се добавят към буквите, за да променят звука им, наречени "диакритични знаци".