Африкати (фонетика): определение, примери и произношение
Африкати във фонетиката: ясно определение, аудио-примери и правилно произношение на /t͡ʃ/, /d͡ʒ/ и китайски африкати — обяснено стъпка по стъпка.
Африкатите са съгласни, които се произнасят с точка и фрикатив непосредствено след нея. Например звукът "ch" в английския език (в IPA се изписва като /t͡ʃ/) се произнася със звук "t" (/t/), непосредствено след който има звук "sh" (/ʃ/). Съществуват както гласни, така и безгласни африкати; на английски те са съответно /d͡ʒ/ (звук 'j') и t͡ʃ (звук 'ch').
В китайския език африките се различават по аспирацията или дишането, тъй като не съществуват гласни африки; аспирираните африкати, или дишащите африкати, са /t͡ɕʰ/ (изписано като "q" в ханю пинин), /t͡sʰ/ ("c") и /ʈ͡ʂʰ/ ("ch"), а неаспирираните африкати, или недихателните африкати, са /t͡ɕ/ ('j'), /t͡s/ ('z') и /ʈ͡ʂ/ ('zh').
Как се образуват африкатите
Африкатите се формират чрез комбинация от две типични артикулационни фази: първо — кратко затваряне като при плозив (стоп), следвано от рязко и контролирано отпускане, което създава фриктивен (шумящ) компонент. Затварянето определя мястото на артикулация (алвеоларно, посталвеоларно/палато-алвеоларно, ретрофлексно и т.н.), а фрикативната част определя качеството на изходящия шум. Примери по място на артикулация: /t͡s/ (алвеоларно), /t͡ʃ/ (посталвеоларно), /t͡ɕ/ (алвеоло-палатално), /ʈ͡ʂ/ (ретрофлексно).
Звучни (гласни) и беззвучни (безгласни) африкати
Африкатите се делят на звучни (гласни) и беззвучни (безгласни). Звучните африкати имат вибрация на гласните струни (например английския /d͡ʒ/ като в "judge"), а беззвучните нямат такава вибрация (например /t͡ʃ/ като в "church"). В някои езици разграничението voiced/voiceless е фонологично важно; в други (напр. в мандарин) вместо това се противопоставят аспирираните и неаспирираните африкати.
Африкати в различни езици (някои примери)
- Английски: /t͡ʃ/ ("ch" в "church"), /d͡ʒ/ ("j" в "judge").
- Български: типични африкати са /t͡s/ (буквата "ц", напр. "цена") и /t͡ʃ/ (буквата "ч", напр. "чаша"); звуковата последователност "дж" обикновено представя звук /d͡ʒ/ (напр. "джудже").
- Мандарин (китайски): разграничение по аспирация — /t͡ɕʰ/, /t͡sʰ/, /ʈ͡ʂʰ/ (аспирирани, писани q, c, ch в ханю пинин) срещу /t͡ɕ/, /t͡s/, /ʈ͡ʂ/ (неаспирирани, j, z, zh в пинин).
- Полски, чешки, унгарски и др.: имат богата система от африкати (напр. чешкият "č" = /t͡ʃ/, "c" = /t͡s/).
Африкати vs. комбинация от две съгласни
Важно е да се различава африкат (единичен фонем с две артикулационни фази) от проста група от две отделни съгласни (кластер). Африкатът се възприема като един звуков елемент и често има специфично разпределение в езика (може да участва в фонологични процеси като едно единство). В IPA африкатите обичайно се бележат с тире/връзка (tie bar) като /t͡ʃ/, но понякога се записват и без бар като /tʃ/ — това зависи от предпочитанията в транскрипцията.
Аспирация, асимилация и фонологични промени
В някои езици (напр. мандарин) главното противопоставяне е аспирация, а не звуковост. В други езици африкатите подлежат на фонологични процеси: в края на дума звучен африкат може да се оглуши (девация), или да се асимилира спрямо съседните звуци при свързана реч.
Практически съвети за произношение и упражнения
- Разделете звука на две фази: първо произведете кратък стоп (като /t/ или /d/), задръжте кратко въздуха, след което изпуснете въздуха, като създадете фриктивен шум (/s/, /ʃ/, /ʒ/ и т.н.).
- Упражнение за /t͡ʃ/: произнесете /t/ и веднага след това /ʃ/ — например бавно /t-ʃ/, след това по-бързо, докато стане плавно /t͡ʃ/. Същото важи за /d͡ʒ/ (d + ʒ).
- Сравнявайте минимални двойки: англ. "chip" /t͡ʃɪp/ vs. "ship" /ʃɪp/ (африкат срещу фрикатив), "cheap" /t͡ʃiːp/ vs. "jeep" /d͡ʒiːp/ (беззвучен срещу звучен африкат).
- За мандарин: практикувайте контрастите q/j, c/z, ch/zh (pinyin) като двойки с и без аспирация.
Кога африкатите се третират като отделни фонеми
В много езици африкатите са фонеми сами по себе си и се представят в писмеността с отделни букви или диграфи (напр. ч, ц, дж). В други езици същите звукови последователности могат да се разглеждат като комбинации от плозив + фрикатив. Решението зависи от фонологичната система и минималните двойки в конкретния език.
Кратко обобщение: Африкатите са съгласни с двойна артикулация — стоп плюс фрикатив — които могат да бъдат звучни или беззвучни и да имат различни места на артикулация. Те са важна част от системата на много езици и заслужават специално внимание при изучаване на произношението.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват африкатите?
О: Африкатите са съгласни, които се произнасят със стоп с фрикатив непосредствено след него.
В: Могат ли да съществуват както гласни, така и безгласни африкати?
О: Да, съществуват както гласни, така и безгласни африкати.
В: Какви са примерите за гласни и безгласни африкати в английския език?
О: В английския език примерите за гласни и безгласни африкати са съответно /d͡ʒ/ (звукът "j") и /t͡ʃ/ (звукът "ch").
Въпрос: Как се различават африките в китайския език?
О: Африкатите в китайския език се различават по аспирацията или дишането, тъй като не съществуват гласни африкати.
В: Кои са аспирираните африкати в китайския език?
О: Аспирираните африкати в китайския език са /t͡ɕʰ/ (изписано като "q" в ханю пинин), /t͡sʰ/ ("c") и /ʈ͡ʂʰ/ ("ch").
Въпрос: Кои са неаспирираните африкати в китайския език?
О: Неаспирираните африкати в китайския език са /t͡ɕ/ ('j'), /t͡s/ ('z') и /ʈ͡ʂ/ ('zh').
Въпрос: Как се записват звуците "ch" и "j" в IPA?
О: Звукът "ch" се записва като /t͡ʃ/ в IPA, а звукът "j" се записва като /d͡ʒ/ в IPA.
обискирам